Читателски коментари

И аз не знам на какъв принцип се прави „корекцията“ три години след издаването на книгата, нито пък защо е нужна изобщо. След като се ползва корицата на издателството и се посочва името на преводача, допълнителни корекции по текста са недопустими. Аз съм преводачът на тази книга и си направих труда да разлистя хартиеното копие. Още в първото изречение от посвещението (от текста в читанка) виждам — „В памет, на Пат Тилмън…“

Тази запетая не е моя, никога не съм я слагала, няма я и в хартиеното копие. Отказах се да сравнявам повече, разбрах каквото ме интересуваше. Нося отговорност за превода, издаден на хартия през 2007, с всичките му евентуални грешки, които аз съм направила, но не и за корекциите, които някой е нанасял тук.

Поздрави,

Калина

Огромни блaгодaрности към преводaчкaтa! Аз лично никога не бих критикувалa превода на което и да е произведение особено ако ми е любимо. А сaгaтa Здрач ми е нaй — любимото. :)

Личи си, че историята ти е сила. А най-жестоката криза за Германия ще последва след управлението на този „блестящ политик“.

Невероятна книга, както всяка друга от трилогията за Ази.

Преди да започне войната, Хитлер е изправил на крака, извадил е Германия от може би най-жестоката криза, в която е била някога. Така че — да, блестящ политик. Самото му идване на власт се дължи на некадърниците и крадците, които са управлявали преди него…сещай се.

Бари и аз мисля като тебе, тези които не са живяли в онова време когато за да си купиш хубава книга те задължаваха да купиш и още една, не знаят за онова време как чакахме да се върне в библиотеката някоя хубава книга…. ех времена, помниш ли СИНЪО ЛЯТО И СЕДМОРКАТА НА БЛЕЙК?

Няколко месеца събирах смелост, за да прочета тази книга, защото знаех, че е разтърсваща (вече бях чела „Ловецът на хвърчила“). Е, успях накрая да се преборя със страховете си и я прочетох. Потресаваща е най-меко казано. Авторът е великолепен, перото му е „леко“ и историята буквално се лее, но събитията…, събитията там са безумни и по своему толкова човешки и… смазващи.

Докоснете се до тази книга, там всяка буквичка си струва труда да я прочетеш!

Това беше една от любимите ми книги от юношеството и определено от книгите, които запалиха интереса ми по историята. Жалко е, че бедната ни държава не може да създаде филми за славното си минало.

На мен ми прилича на Братството на черния кинвал и много ми хареса с удоволствие бих проела и следващите книги :)

Е, не! Това вече беше върха на едно заяждаческо и детинско поведение. Тук няма спор, няма дискусия, защото отсъства комуникация. Ако админите са хора на място, биха премахнали веднага този спам. Честно казано не очаквах подобна реакция от човек с иначе добър литературен вкус. Съжалявам, че го казвам, но такова изразяване е простотия според мен.

Доста се замислих за този пореден роман на Браун.Наистина много увлекателен и по различен от другите и романи.Заинтригуващ и не ти се иска да го оставиш,не знаеш как ще свърши накрая и бързаш да научиш.Наистина хубав роман,който заслужава да се прочете от хора ,които ценят най-голямото богатство на един народ…….книгата.

Сравнителният анализ е упорито нещо. В превода най-важното е да се запази вярността към оригинала. Колкото и да ни харесва „по-изискания“, „по-шлифования“ (и по тази причина по-верния на нечии субективни представи за това как би трябвало да звучи Шекспир) стил, който ни предлага даден преводач, решаващо е сравнението. Впрочем по времето на Маршак изглаждането на стила при превода, украсяването и цензурното преобразуване на по-грубичките изрази е било не само мода, но и „повеля“. (За всички интересуващи се от проблемите на превода гореща препоръчвам книгата „Високото изкуство“ на Корней Чуковски, там всичко е разказано с подробности.) Мисля, че в първото издание на преводите на Свинтила честно си пишеше „превод от руски език“. Още повече, че по онова време такова нещо се поощряваше, за произведенията на западната литература беше дори един вид „индулгенция“, гаранция за сигурност, оправдаваща публикуването им у нас (да, да, дори и за класиците!). Разбира се, всеки има право на мнение, но добре е това мнение да почива на известна информация. Това, че Свинтила е превеждал сонетите от руския превод на Самуел Маршак е научен факт, който е добре известен на литературоведите, все едно дали ни харесва, или не. При сравнението на двата превода това става ясно, съвпаденията са очевадни. Заедно с това, те в еднаква степен се отдалечават от оригинала, както по смисъл, така и по стил, Валери Петров следва шекспировия текст почти буквално, ерудицията му в тази материя, като един от редките в света преводачи на ЦЯЛОТО творчество на писателя, му позволява да се доближи максимално до стила му. Достатъчно е да погледнем само първите редове на първия сонет, за да се убедим. Шекспир желае „множене“ (increase) от красивите творения (fairest creatures), В. Петров в превода си „приплод“ от „хубавото“, докато Свинтила… „цвят от свежите цветя“?!? Като оставим настрана тавтологичната нелогичност виждаме колко се отдалечава превода от първоизточника. Иска ми се да приведа второто четиристишие в оригинал и превод на Валери Петров, аз самият се възхищавам на виртуозността, с която почти буквално е предаден втория ред от него — изключително труден за превеждане:

У Шекспир:

„But thou contracted to thine own bright eyes,

Feed’st thy light’s flame with self-substantial fuel,

Making a famine where abundance lies,

Thy self thy foe, to thy sweet self too cruel:“

У В. Петров:

„А ти, сгоден за образа си млад,

сам пламъка си храниш със гориво

и мъчиш ни в обилието с глад,

хабейки своя чар немилостиво.“

Колко далеч от оригиналния текст е превода на Свинтила:

„А ти, пленен от свойта красота,

отдавайки й всеки жизнен сок,

богатството превръщаш в нищета,

свой собствен враг, безмилостно жесток?“

За това пък той си прилича като две копки вода с превода на Маршак:

„А ты, в свою влюбленный красоту,

Все лучшие ей отдавая соки,

Обилье превращаешь в нищету, —

Свой злейший враг, бездушный и жестокий.“

Просто защото е правен стриктно от него, снъвпадат думите, съвпадат римите, съвпадат несъответствията с оригинала.

И т. н. и т. н.

Съжалявам много, ако смущавам представата на някого как трябва, според него, да изглежда Шекспир, спомням си, че през седемдесетте години преводите на Валери Петров се отхвърляха от навикналите на пречистени, префинени, освободени от цинизми и грубости, аристократични интерпретации, каквито вървяха дотогава, в съответствие с „директивите“ на времето. Спомням си и че в Английската гимназия посрещахме новите преводи с радост, тъй като това беше оня Шекспир, когото познавахме от английския оригинал, или поне в най-пълна степен се доближаваше до него. Тези, които са обикнали „другия“, „изтънчения“, ще посъветвам да се запознаят с истинския. Сигурно ще успеят да го обикнат.

„Улица консервна“ има мирис на лято, океан и свобод и е написана без излишните претенции, с които е Стайнбек и критиката товарят „На Изток от Рая“. За мен Улицата е много по-готина и истинска от това, което ще последва — Керуак, Буковски(прозата) и битниците. Чакам да се постопли още малко, за да я препрочета пак с кеф.

Принципно харесвам книгите на Сюзън Кайл (Даяна Палмър), но точно този роман ми се струва малко слабичък, нещо не ме грабна любовната история между главните герои Аманда и Джош, нещо повече — въпросният Джош хич не ми хареса като персонаж. Тъкмо обратното е с паралелната любовна история между второстепенните герои Мири и Нелсън — те са ми неимоверно по-симпатични, тяхната връзка е много по-затрогваща и те хваща направо за сърцето. Но все пак, прочетете и преценете сами.

http://news.bgnes.com/view/924327

Д., по принцип имаш смислени коментари, на които се кефя, но в случая малко безпринципно се заяде с човека. Защо му извърташ думите? Той просто е писал, че в сравнедие е „Работническо дело“, Ъруин Шоу му се е видял „прозорец към света“, а не че двете в комбинация са единствения му такъв. Това, че даден автор не е по твоя вкус не значи, че можеш да сечеш наред хората, които са се изказали добре за него, при това преиначавайки казаното от тях.

Бари, прав си, бе, приятел — работническо дело и уръин шоу — по-добър прозорец към света не ти трябва. Витраж направо.

Книгата много наподобява поредицата на Марлис Мелтън за тюлените. Страшно ми хареса, но би било добре да можехме да се насладим и на другите книги за Морските пехотинци :)

На мен също много ми допадна. Надявам се в Читанката да се появят още книги от този автор. Доколкото ми е известно на нашия пазар са издавани „Претендентът“, „Ден за изповед“, „Завещанието на Макиавели“ и "Протоколът „Адриан“.

Не ми допадна!!!