Занаятът: Легенда за драконовия дар от Алекс Кош
Страхотен превод!
Ако искате още книги на автора можете да ги намерите тук: http://lib.rus.ec/a/6300 — само дето са на руски.
Ще се радвам ако има ентусиасти да ги преведат на български.
Време разделно от Антон Дончев
съгласен съм, че романът е твърде прехвален и може да бъде харесан само от пишман-патриоти, бъдещи гласоподаватели на атака, които ще видят голият варваризъм и ще пропуснат тоталната липса на нещо градивно, на нещо съзидателно. Това са вредни книги, както и да ги погледнеш.
Чужденецът от Албер Камю
чак пък атеистичен. Имаше критика към църковната схоластика и нравите на обществото, общоприетото отношение на колектива, което затваря вратата на индивидуализма. Но атеизъм никъде не видях в новелата.
Сидхарта от Херман Хесе
Започни да четеш Библията, тя ще те промени! Словото на живият Бог.
Алтимир през вековете от Богдан Николов
Интересно съдържание,но тезата за родството между кумани и древни българи по линията на „тюркски произход и език“ е красноречив пример за вредата от комунизма върху психиката на народа ни.
Заветът на хан Кубрат от Ангел Каралийчев
Легендата за снопа пръчки е била разказвана и при ранните монголци,които са имали ханша,която подобно на КанасЮвиги Кубрат,както впрочем е правилно да се титулуват нашите владетели,с оглед на иранския ни корен,завещала на синовете си да бъдат единни.
Уникален роман!
Албер Камю представя в тази книга своя мироглед — атеистичен екзистенциализъм.
Мисля, че проблем на много хора с тази книга е, че те не вникнат вътре творбата „какъв е смисълът на живота“ и още други послания.
Сърце на жена от Лори Фостър
Вчера я почнах и вече съм на 1/3 :) Книгата хич не е лоша, макар че подходих със съмнение към непознатата за мен авторка. За сега е за 5 от мен :)
Капитан Драйфус от Виктор фон Фалк
Имам издание от преди 1944г -за жалост никъде не пише годината на издаване.За преводач е посочен-Люб.Делчев.Новото издание от 1996 не съм го виждал.Дано да съм помогнал…
Финдли от Робърт Бърнс
Това стихотворение ми е едно от най-любимите.Страхотно е.
Винету I от Карл Май
Незабравима книга и поредица! Това беше първата книга която прочетох като малка (15г) и която ме запали по четенето! Книгите са страхотни, прочела съм всички от автора, но мисля че ми бяха по интересни когато бях по малка. Тази поредица за Винету е просто страхотна,невероятна,шедьовър!
Магическият ръкопис от Мел Одом
поредицата е супер. с всяка следваща книга стававсе по-интересно.
Пророчество от Дийн Кунц
Много добра книга! Една от любимите ми! Заслужава си прочитането!
Единственият оцелял от Дийн Кунц
Страхотна книга! Беше ми изключително интересна и я прочетох на един дъх! Препоръчвам!
Недей се връща от Пейо Яворов
Лято.
Слънчево утро.
Синьо небе с пухкави, бели облачета.
Горска полянка.
Буйна, зелена трева и горски цветя.
Пеперудки. Птички.
В средата на полянката стои мъж в черен фрак и бяла връзка,
дълга до раменете коса, клекнал,
с един подвит крак и протегнал напред букет пролетни цветя в ръце.
Пред него, срамежливо извила глава настрани,
е застанала руса девойка в бяла дантелена рокля.
Точно това си представят поне 50 % от хората, когато чуят думата „поет“.
Традиционна и стереотипна картинка представяща едно от най — устойчивите
културни клишета. То разбира се ни отпраща към онзи тип поведение,
представен като образец за отношенията между мъжа и жената.
Корените на този тип поведение са много стари,
и според думите на един от моите преподаватели в университета,
то си има дори конкретен родоначалник — Петрарка.
Някъде по негово време станало модерно аристократките в благородническите
дворове да бъдат не просто уважавани, почитани и ухажвани,
а „издигнати на пиадестал“ и от нине словославени и венцехвалени.
Не можем да отречем, че тази „нова мода“ не е имала своите рационални основания,имайки предвид твърде „първичното“ по онова време отношение към жените.
Бих казал дори, че „новата мода“ би могла да се разглежда и като естествена реакция на не дотам дружелюбното поведение на мнозинството от представителите на силния пол спрямо нежния.
С течение на времето новото отношение към жените започва постепенно да се прехвърля от „по — високите“ към „по — низшите“ слоеве на обществото
( за радост на много от „обикновените“ жени, почувствали промяната главно в едно по — нормално,по — човешко отношение към тях ).
Тук не ми се иска да разглеждам подробно историята на борбата за равноправие
на жените или историята на феминизма — това отдавна е направено.
Интересното в случая е, как това ново отношение към жената се развива във времето.
Предварителния извод, който бих искал да защитя е, че и в този случай,
както често се случва, се е потвърдила теорията за махалото, според която, един модел или структура бива заменен с друг, който е негова пълна противоположност, или казано по — популярно „махалото е отишло в другата крайност“.
От грубиянското и първично мъжкарско отношение към жените, в съвременния свят не е останало почти нищо.
Точно обратното, жените от подчинени, отдавна са се превърнали в подчинители.
Картинката, която описах в началото е само едно от доказателствата в моя подкрепа.
С течение на времето тя, картинката, постепенно придобива все нови и нови измерения и промени.
От четката и платното до дигиталната фотография — красивите женски образи маршируват по планетата, изискват не само внимание и възхищение,
но и подчинение и изпълняване на всички желания.
Някъде през 80 — те по кината в България вървеше един полски филм — комедия,
чийто съжет ни въвеждаше в бедещето, а то беше твърде „необичайно“ — в този въображаем свят, не мога да си спомня по силата на какви точно обстоятелства, главният герой се озоваваше в общество, в което бяха останали само жени.
Тогава филма наистина изглеждаше като комедия, днес като си спомня — не чак толкова.
По — скорошни примери са „Секса и града“ и „Кашмирената мафия“.
Бионсе пък, само преди няколко години откровено се провикна, задавайки риторичния въпрос: „Who rulls the world now?“.
Всички тези произведения на изкуството ни връщат по един или друг начин към
картинката в началото на поста.
Опитайте се сега да си отговорите на въпроса:
„Кой от българските поети в най — голяма степен се вписва в образа на «поета» от нач. на 20 — ти век?“
Сигурен съм, че мнозина биха могли да изредят веднага поне една дузина.
Сигурен съм, също така, че никъде в евентуалните отговори, едно име няма да липсва.
Досещате ли се вече чие?
Точно така — на Яворов.
Великите български лирици от нач. на 20 — ти век. не са един и двама,
но Яворов на 99 % съвпада с най — клишираната представа за понятието „поет“.
Неговите емоционални изблици са толкова директни и експлицитни,
че днес повече приличат на обикновени „охканици“ и „ахканици“.
Лирическият „аз“ на Яворов е дотолкова заслепен от женската красота,
че общо взето съзерцанието й му отнема цялото време.
Той на практика е неспособен да мисли и действа извън рамките на това възхищение.
Не бих искал да твърдя, че женската красота не заслужава внимание и възхищение.
Никога не бих го твърдял, но превръщането на това възхищение в безмозъчен,
или както днес някои биха казали, телешки възторг, не носи нищо добро на
този, който го практикува.
Както често се случва, това възхищение води до обсебване, което от своя страна пък води до неприятни последици и за двете страни — възхищаващия се и обекта на възхищение.
Съдбата на самия Яворов е показателна — той се самоубива.
Не е ли влючването на произведения на Яворов в учебната програма по литература,един вид институционализиране на едно такава поведение?
И не е ли това, едно индиректно оправдание на самоубийството,
пък било то и от любов?
Не се ли препоръчва на учениците такъв вид поведение?
Ако не се препоръчва, не се ли оправдава, най — малкото?
Да не би пък някому да е изгодно някои млади хора да последват Яворовия пример?
Вече чувам упреците, че това е поредната „теория на конспирацията“.
Но аз бих могъл да посоча достатъчно примери от реалния живот,
в които причина за убийства и самоубийства е именно отхвърлената симпатия.
В световната литература също има примери за подобни на Яворов,
впрочем по — правлно би било да се каже, че самият Яворов е продукт на негови
литературни предшественици — Гьоте например, който със своя Вертер също дава
тон за такъв тип поведение.
Да не говорим за френските романтици.
И за Петрарка, разбира се.
Италианците с тяхното преклонение пред жената.
А сега се сещам, че някой дори беше казал нещо от рода на:
" … слава Богу, все още продължават да се самоубиват от любов … "
Неубозданите емоции никога не са били добър избор.
Вайкането никога не води до нещо смислено.
И за подобни писания раздават Нобелови награди!
Алисия от Джуд Деверо
Страхотен роман!
Петър Маринов — „Някога“, кн. 4:
„Наскоро след това излезе романът «Време разделно» от Антон Дончев. Това бе един фалшификат на родопското минало, шарлатания — както казваше Станислав Сивриев — с родопските исторически събития и личности. Представяше се в карикатурна форма поп Глигорко, родопският «отец Паисий», който, за да покаже, че е българска народност, се помохамеданчил!… Представяха се в много развратена светлина старите родопчани, което не бе вярно. Бъркаха се събития по време, преиначаваха се характери на лица и пр. Писаха се някои хвалебствени рецензии, но широката маса родопчани не одобри романа. Намери се даже вреден за културната революция. Група интелектуалци-родопчани в София бяха направили възражение до Съюза на писателите срещу изопачаване родопското минало, прочетено бе там, но не се направи нищо за разобличаване или критика на писателя, който бе продължавал да пренебрегва общественото мнение и преиздавал романа. Така се опошляваше родопският бит и интереси. Написах и аз рецензия, като сравних изопачаването на събитията и образите по един оригинален начин.
Така мина лятото и зимата на 1963 г.“
Дъщерята на огъня от Хедър Греъм
Интересна и увлекателна книга! Заслужава си отделеното време!
Злата и красивата от Вера Коуи
По принцип обичам любовни романи,защото така се разтоварвам,но започването на тази книга беше голяма грешка.Вече съм към края и ще я прочета само защото не обичам недовършени неща.Такъв мамин чехлю не бях срещала досега за главен персонаж.Положителното е че всяка жена се срещала с поне една властна мамичка и затова главната героиня ти става близка.
Читателски коментари