Читателски коментари

Буквоядите в действие! Ако малко бяхте вникнали в същината на казаното от Редовен читател, надали бихте били толкова дребнаво заядливи…

Щеше да е добре по-внимателно да прочетеш коментарите, за да видиш, че никой не е сравнявал „Под игото“ с „Ана Каренина“ и „Престъпление и наказание“. Просто бяха помолили човека да посочи един велик роман по свой избор и той е посочил двете руски класики, това е. И наистина е доста обидно подобно отношение към такива произведения.

Четох трите книги и ми харесаха много.Кога ще качите и четвъртата.

Направо е смешно да коментирате нещо толкова велико като това произведение, като ученичка и аз не харесвах да ме карат да чета насила, но после като забременях я четох отново и тогава открих красотата, дълбочината и сложността на книгата. Разбира се, че никой не може да Ви накара да я харесвате, и аз не харесвам редица проиизведения и като чета коментари за нещо което аз съм определила като боза а други читатели са го харесали, мога да кажа, че дори благородно им завиждам, че са открили нещо положително, което аз не съм.

Г-жо/це редовен читател, или не сте разбрали какво са искали ,,да кажат" Толстой и Достоевски, или не сте чели достатъно от техните творби. ,,Истеричка" и ,,кандидат-свръхчовек" са думи, които нямат място в случея, що се отнася до световно призната и световноизвестна литература. Предлагам да оставим читателите да четат на воля кой каквото иска и кой каквото разбира.

Абсолютно!

Честна дума, като ви чета тъпите мнения, просто ми се доплаква. Има един много точен народен лаф — кон с капаци. И част от коментиралите тук са си точно муленца с капачета отстрани на очите, за да не се плашат и да не ритат, а да теглят спокойно каручката…

„Под игото“ е първият български роман — и като такъв, неговите теми, герои и сюжет отговарят на първостепенните духовни нужди на българския народ през годините след Освобождението. Tuatha си го е написал(а) съвсем ясно и просто — не си и помисляйте да сравнявате класическите литературни произведения със съвременните, защото през различните епохи читателите са имали съвсем различни културни потребности.

Зле бил написан, и то в сравнение с кое? С „Ана Каренина“ и „Престъпление и наказание“. Даамм, защото темите, засегнати в „Под игото“ са толкова лесни за писане и разработване — все пак, говорим за реални исторически събития, за робство — и то в Европа, т.нар. люлка на цивилизацията, в края на 19 век, говорим за нечовешки зверства, за борбата на цял един народ за свобода и независимост! Ама къде ти, това не може да се сравнява с личната драма на една истеричка и с кашата, дато кандидат-свръхчовека Разколников сам си я забърка… Не ме разбирайте погрешно, прочела съм и двете произведения и много ги харесвам, оценявам ролята, която са изиграли в обществено-исторически план, но и през им не би ми минало да ги сравнявам с „Под игото“ или едно с друго, защото нямат нищо общо помежду си като тематика — все едно да сравнявам чиния супа с чифт обувки, дано ми простите сравнението.

Освен това трябва да се спомене, че съществува едно нещо,което аз си го превеждам като еволюция на литературния стил (можете да прочетете материала тук, само че е на английски — http://www.newscientist.com/article/dn21767-formula-follows-the-evolution-of-writing-styles.html) — сиреч, общоприетият начин на писане се променя постепенно и във всяка епоха са се ползвали (и се ползват) различни похвати. Лично аз не се учудвам, че на толкова много хора им е трудно да смелят „Под игото“, като се има предвид колко са намачкани мозъците на повечето от четене на зле написаните буламачи, които напоследък се водят „популярна литература“ — ами хорицата просто не могат да се сетят, че чичо им Вазов не го писал тоя роман, за да си напълни джоба с паричките на разни самотни лелки и вятърничави гимназистки.

Като заключение, мога да кажа само едно — четете, да му се не види! Четете всичко — и класически, и съвременни произведения, философски трактати, антични трагедии, чиклит, фентъзи, хумористични разкази, дълги-предълги поеми, кратки стихотворения. Само така ще добиете някаква сносна представа за това, кой роман е „зле“ и кой „става“, и само така ще осъзнаете, че всъщност почти няма лоши книги — има само книги, попаднали на неподходящи читатели.

Освен тази книга, гоещо препоръчам и др. две — „Сразени ангели“ и „Разбунени фурии“. Отдавна не бях чел толкова завладяваща фантастика.

Не само, може но и четох в нета, че правата вече са закупени за 1 мил.д. Дано да се намери продуцент да започне проекта.

Заглавието оставя впечетление за любовен роман.Започнах скептично настроена с усещането за тинейджърско романче,което обаче към края ме изгаряше от любопитство.На това му викам градация.Всички тайни са оставени за накрая (едвам се сдържах да не хвърля едно око).Определено НЕ Е тийн романче…….книгата ми хареса,а и начина на написване е достатъчно странен,за да породи любопитство

А аз сега я започвам. Да я чета : )))

Книгата много ми допадна. Хареса ми историята на зряла жена, която се бори с несгодите на живота, а не припадаща девойка в балните зали. Въпреки, че е от „несбъдващите“ се книги, събужда надежда за ново начало.

Книгата не си заслужава да бъде прочетена.

Здравейте и от мен това е много впечатляваща книга :).Надявам се скоро да качите и втората част „Вампирът, който ме обича“

А няма ли да е най-добре всички останали книги да се унищожат и да остане само тази?

Нали тя е ’книгата на книгите’ и казва всички истини за всичко?

А?

Книгата е много хубава.

Здравейте, книгата е чудесна. Приятно се изненадах като я видях и веднага я свалих в epub формат, обаче……доста от текста не е разпознат коректно и четецът ми го визуализира като тирета, точки и запетаи.

Хашек си е Хашек, просто четеш и се хилиш като ряпа :)

И аз съм на това мнение Ради!Незабравима книга и поредица! Това е една от първите ми любими книги като малка!!!Да, от тях започна моята любов към книгата! Препоръчах я на моята дъщеря и много се надявам да я заплени….поне колкото компютъра и интернет…

Всъщност на четивцето на Лео Таксил му липсва едно твърде необходимо за претенциите си качество — а именно Мъдрост.

Атеизмът е преди всичко интелектуална позиция, а не е злобно, като Тассиловоко, оплюване.