Читателски коментари

Този тук превод ми се струва с една идея по-близо до оригинала. Всъщност, все едно:) „Поезията е това, което се губи при превод.“

по всяка вероятност вдъхновено от Йейтс…

Изненадана съм,че научих нови неща по темата.

Много страст има в този роман. Прочетох го по време на пубертета и се оказа, че помня повече от колкото съм мислела. Страхотен роман, разпалващ.

преводът на първата строфа от „Филип Дик — Човекът във високия замък“ повече ми харесва:

„Кой в мрака препуска на вихрен жребец?

Баща със невръстния свой младенец.

Притиска той крехкото детско телце

и нежно го топли до свойто сърце.“

въпрос на вкус. Като цяло превод на стихове си е … колкото и да са хубави, винаги е невъзможно да достигнат оригинала. Тук искам да използвам възможността, за да попитам създателите на сайта — няма ли възможност да направите отделна рубрика с мненията за чик-лит книгите и всички останали. Не за друго ами сигурно на чик-лит феновете им е досадно разни Сонети и Под игота да разводняват хубавите дискусии за шедьоврите на Нора Робъртс и сие. Просто конструктивно предложение.

Нямам думи… Завладяваща книга!!! Тази книга е първата от поредицата Свети Джон-Дюра. Всъщност изглежда така:

1. „Грешница“

2. „Дете на порока“

3. „Табу“

4. „Грехопадение“

Това го установих след като ги прочетох. Надявам се на не съм сгрешила в подреждането.

Прочетете всички книги, напълно си заслужават!!!

Приятно четене, защото за мен беше повече от приятно.

Въсхитителна книга!

Красив край! Всеки получава това, коетозаслужава!!!

Хареса ми, добра е:)

Изумителна история! Въпреки това съм съгласна за преводач. Отвратителен е! Въпреки това си заслужава да я прочетеш !

Историята е изумителна!

Краят е много тъжен, но той трябваше да го направи. Той даде клетва!!! :(

Бях я забравила тази книга… Тя беше, така да се каже моята първа настолна енциклопедия. Бях много малка и я четях от корица до корица, отново и отново. Скъп спомен от моето детство!

Много хубава книга, но доста натоварваща психически и емоционално, затова не бих я прочела втори път. Освен това, изобщо не съм съгласна с етикета „любовен роман“. Това е по-скоро семейна драма, която разказва за една седмица от живота на едно семейство, което се опитва да приеме нелепия инцидент, който им отнема най-голямото дете, избистряне на взаимоотношенията им, откриване на една дълго пазена тайна, страхът и шокът от загубата им, примирението им с неизбежното.

Наистина много добре написана книга, но в никакъв случай любовна. Не е книга за отмора и приятно прекарване на времето. Мен поне доста ме изцеди емоционално, но май Барбара Делински все такива ги пише.

Сещам се за друга нейна книга — хубава, но пак така тежка — която не видях да я има тук — „Сълзите на гранита“. Ще е хубаво, ако се намери добра душа да я качи.

Не ми допадна книгата, ужасно е депресираща — по неприятен, лепкав начин.

Никой порок и никоя трагедия не подмина това семейство, безсмислена драма на н-та степен. Имам чувството, че авторката е седнала с някой Речник на Ужасиите в Живота и ги е изсипала произволно върху главите на тази прокълната фамилия. Е, казват, че на някои хора им олеква като си поплачат върху чуждите беди…

Много силно впечатление ми направи отношението към красотата в книгата — красивите все са бели, талантливи и умни, а грозните — тъмни, зли или поне глупави. Пресолено отвсякъде.

наистина страхотна книга. много ми хареса

Към тази поредица може да включите „Вълшебната кръстница“,и „Кристалната пантофка“

Първата „Класическа книга“ която прочетох!

История за любовта. Карате да се замислиш: Способен ли съм и аз да обичам така?

Историята е трогателна. Препоръчвам я на всички!