Читателски коментари

Това е черешката на тортата — 100% Стивън Кинг. Тук чувствата, преживяванията, усещанията са най-истински и чисти, защото героите са деца. Книгата разказва за силно приятелство и любов, единство и сплотеност — качества, които побеждават всичко.

Страхотен роман историята е поднесена по интересен и интригуващ начин заслужава си да бъде прочетена

Много хубав роман . Страшно много ми харесва отначало е доста приятен и лек дори . В последните глави е вече по емоционален но това ми харесва прочетох го с интерес за 1 ден . Прекрасен е препоръчвам го на всеки , който има свободен ден и може да му се отдаде напълно!

Шедьовър! А краят е наистина много силен. Чакай и се надявай!

Трогателна и ужасяваща, забавна и невероятно тъжна — едва ли някога ще се появи книга в жанра, която да притежава емоционалния заряд на „Гробище за домашни любимци“. Книга за смъртта, за страха от смъртта, за това колко трудно и тежко е да загубиш любим човек, независимо дали е съпруг, дете или просто близък… но и по някаква причина книга за любовта към живота. „Гробище за домашни любимци“ и „ТО“ завинаги ще останат двете най-добри от добрите книги на Краля, а той не случайно заслужава да бъде наричан така. Защото никога не се бои да каже неща, които другите не могат (или не смеят), да разрови зараснала рана и да я разчовърка до кокал.

Велика книга, велик автор.

Аз започнах да я чета когато бях на 11. Но липсваха страшно много страници от книгата и не знаех как завършва сега я прочетох и съм удивена !Благодаря!!!

Първата книга, която чета от авторката и съм очарована.

Жалко, че не са преведени другите две книги от поредицата.

За мен това е най-зловещата книга на Краля — не можеш да спреш да четеш, а след като стигнеш края, оставаш с едно особено чувство…

Факт е, че Кинг е най-добър, когато се концентрира върху героите, не върху ужаса или чудовищата. Но за роман, който така ясно използва до болка познатата тема за битката между доброто и злото, свръхестествени елементи и чудовища — е, просто са задължителни за книгата, имайки предвид концепцията й. Така де, битката между доброто и злото в една от най-чистите му форми се представя най-добре с малко фентъзи между другите жанрове, които надничат из „Сблъсък“.

А Рандал Флаг е навсякъде — не само тук, но и в „Очите на Дракона“ и в серията „Тъмната кула“… Готин герой, но… ЕВЕНТУАЛЕН СПОЙЛЕР жалко само, че в седмата книга от серията го застигна доста нелепа съдба…

Една от най-добрите му книги от периода след катастрофата. Много силна, на места трогателна, на други забавна, а в трети направо зловеща и пълна с чудесно изградени образи — Кинг е майстор, когато става дума за героите и техните съдби.

И, освен това, не трябва да се забравя, че и „Романът на Лизи“, както и голяма част от останалите му творби, е част от титаничната вселена на епоса „Тъмната кула“.

Защо пък да е посредствена? Доста забавна е, всъщност. Нещо по-лекичко и приятно (доколкото жанрът може да се определи така), особено на фона на прекрасната, но много тежка „Гробище за домашни любимци“, например(

Явно наистина е до вкус, mailsteg, защото книгата е страхотна — една от най-силните книги на Кинг извън хоръра и може би най-здраво свързаната с „Тъмната кула“ книга след „Талисманът“ и „Черният дом“.

Силата на Кинг не е в ужаса. Той е прекалено голям разказвач, за да „му лепваме етикети“. „Очите на дракона“ (на мен оригиналното заглавие — „Салфетки“, като че ми харесва повече) е, както inssane_ пише по-горе „Вълшебна“.

Книгата не е лоша, но не е от най-добрите на авторката. Принципно в книгите на Сюзън Джонсън са много силни еротичните сцени, но тук тази част е пренебрегната. Малко постояните караници между героите ми дотегна, иначе става за да се разтовари човек.

Велик разказ! Пожелавам на всеки да го прочете!

Невероятна книга! Благодарен съм, че мога да я чета на вашия сайт.

Романа е добър, интересен, но края ми се видя малко претупан.

аз затова казах първата строфа, защото наистина ми идва по-нежна и по-чувствена. Иначе едно време като прочетох Дик и този пасаж и си казах — ей, колко чувствена лирика и после прочетох цялата поема и бях като гръмнат. Офтопик, но уважавам Дик за много неща, включително, че постоянно се обръща към класическата литература и опера и философия и много вещо ги вплита в сложните си сюжети. Следващото е твърде смело, но като нищо Турние да се е вдъхновил от Високия замък за своя „Горски цар“ ;)

Книгата е много полезна. Истината е, че за всеки по — интелигентен и разумно мислещ човек, тя не казва нищо което той да не знае. Но самия начин по който е поднесена е въздействащ. Но както казва автора, трябва да се прочете с отворено сърце. Ако си предварително убеден, че няма да ти помогне, или скептично настроен относно положителния и ефект, вероятно наистина няма да ги откажеш. Преди всичко трябва да го желаеш. Аз я прочетох и вече не пуша, а бях страстен пушач, книгата те учи как да манипулираш собствената си мисъл. Успех на всички желаещи да се преборят с тази отвратителна зависимост.

Добра поредица! И двете книги са разтоварващи, на места ми бяха доста забавни.

Прави сте. Чудомир е гениален. Той няма нужда от излишна популярност, тъй като истинските ценители ще го намерят и оценят.