Читателски коментари

Bърховен роман макар че края е малко претупкан много ми хареса .Прочетете го !

№19

Коментарът ти е чиста проба дезинформация. Накратко: в Читанка е представен целия роман.

ТОЧКА

Ако те влече, може да го сравниш с оригиналния текст:

http://biblio3.url.edu.gt/Libros/100sole.pdf

Това, че книгата е спряна от българско издаване не е ли заради орязания вариант? Защото аз това чух и много се учудвам, че никой тук дори не споменава това. Ако е така ние четем книгата в орязан вариант и много и се радваме, но всъщност никога не сме я чели, ако това е така. Спомням си, че шегата на Маркес по отношение на българското издание е, че тя не е 100 години самота, а по-скоро 70 години самота, което най-вероятно е само заради размера на книгата в българския вариант, съмнявам се да е седнал да я чете. Тъй, че по-добре да изчакаме новото издание (не знам дали още има такова) вместо да се превъзнасяме по комунистическия вариант на книгата

Страхотна, увлекателна и много разтоварваща книга.

Тази корица стил „Аватар“ със синята марсианска принцеса е направо смехотворна :)

Като изключим факта, че е писана много преди космическите изследвания на Марс, книгата, възприемана като фантастична приказка има своят чар. Отношението на автора към индианците е типично негативно за епохата. Малко множко ми идват безсмислените убийства от страна на главният герой — Джон Картър. Моралът му е на американски каубой от края на 19 век. Последният филм (http://www.imdb.com/title/tt0401729/), правен по мотиви от книгата ми хареса най-вече със сценографията си и типажите. И добре, че прочетох книгата след този филм, за да си представям героите по визията на филма. Добро четиво за юноши.

Мен „Как да отвлечеш шотландски лорд“ ме грабна и запали да прочета поредицата. „Шотландска стихия“ ми хареса дори повече от първата (както съм и написала по-нагоре ;-).

А от третата — „Да изгубиш сърцето си“ интересът ми започна да спада.

Прочетох и четвъртата (просто защото бях започнала поредицата), но за съжаление се оказа пълна скука, така че ala-bala изобщо не си губи времето с нея ;-)

Мъка, мъка…Прочетох я само защото я започнах и казвам „мъка“ не защото историята не е добра, напротив… Но просто така е разказана че е истинско изпитание да останеш заинтригувана от безкрайните описания на дивани, дамаски, завеси — изобщо интериор и екстериор, както и досадните ретроспекции, имащи за цел да ни осветлят защо героите са такива каквито са в момента в които ние се запознаваме с тях. Истината е че можеше и по-безболезнено за читателя да се разкажат събитията оформили характерите на героите, и именно с тези ретроспекции авторката охлади ентусиазма ми още в началото.

За мен това е най-прекрасната история, която съм чела до сега!

Вярно от скоро чета любовни романи от този тип и все пак…този е най-завладяващият според мен ;-) Има си от всичко по много — всепоглъщаща и майсторски разказана любовна история. Чете се на един дъх и на места си ме остави съвсем без дъх ;-)

Личната ми класация на (прочетените ми до момента) романи на Джудит Макнот съвпада с тази на Кода Беар: „Ад и Рай“ е безспорният НОМЕР 1 ! „Сега и завинаги“ номер 2, „Нещо прекрасно“, „Кралството на мечтите“ и „Гордост“ на трето място.

Истината е че първо прочетох „Сега и завинаги“ (както си е и поредността в серията) и ми хареса страшно много….докато не прочетох „Ад и Рай“ — ммммм нямам думи да опиша в какъв възторг бях от книгата и бясно се втурнах да чета серията Уестморланд…."Кралството на мечтите" не ме грабна особено….е имаше си своите моменти признавам (особено към края). Сега започвам „Уитни, моя любов“ и нямам търпение да стигна до „Преди да те срещна“, за да видя дали ще се изкачи на пиедестала до „Ад и рай“ :-)

„Гордост“ я четох по-отдавна и това беше първата ми среща с творчеството на Джудит Макнот — хареса ми…и все пак ми се стори малко претупана накрая…затова и чак сега се връщам отново към авторката и докато не прочета всичко от нея ми се струва, че няма да я изоставя пак ;-)

Ако не греша, авторът позиционира „Царска заръка“ като „странична“ книга за поредицата, включваща „Да пробудиш драконче“, „Пълноземие“ и „Слънце недосегаемо“.

А ако греша, самият автор ще обясни тук какво точно е положението.

Признавам, тази книга ме попиля от смях! Не само забавна, но и същевременно различна и неповторима! Главните герои в действителност са повече от неповторими и тази размяна на характери ми допадна много повече отколкото съм очаквала!!! Повече от добра книга!!!

Ех, първата книга в живота ми. Тъкмо бях заучила буквите и започнах да уча думички, когато баба ми връчи тази книга и ми каза: ’Прочети я, много е хубава. Разказва се за едно момиченце като теб което задава много въпроси.’ И така разбрах какво означава ’космически кораб’ преди да разбера какво е ’автомобил’. Сега съм безнадежден любител на научна фантастика. Препоръчвам да се прочете.

Може би ако действието не се развиваше 80% в спалнята на главните герои, ще историята би ми харесало повече…иначе книгата е увлекателна и има силен край

Обърках се! Коя е следващата книга след „Да пробудиш драконче“? „Царска заръка ли“? И колко са общо книгите от поредицата? Тази ми харесва, дано и другите си ги бива.

много е тъжно

Много се радвам , че открих книгата в интернет. Просто е невероятна!

По принцип не съм фен на Спаркс, нито на точно този жанр — верен поклонник на хоръра и фентъзито съм… и въпреки това тази книга е единствената така омразния ми жанр, която харесвам наистина. Струва ми се, че това говори само за себе си, още повече, че го изрича фен на Клайв Баркър и Кинг…

Супер книжка, прочетох и първата и втората част с удоволствие. Дано третата не се забави толкова много, колкото втората. За първи път се настройвам така „фенски“ по отношение на съвременен български писател. Желая на авторката здраве и много време за писане, за да ни зарадва скоро с продължението. :)))

Итози роман е много интересен.Почти накрая се сещаш кой е убица

Веднага ти отговарям, tanqdim. Последно в България издадоха „Уиски Бийч“ и „Свидетелката“ /ИК „Бард“/ и трилогията "Хотелът /ИК „Хермес“/. Първите два романа са романтичен трилър и в тях Нора отново е на висота, трилогията също не е лоша, но някак си е по-слаба от най-добрите й романи /мое мнение/. Лошото е, че скоро няма да се появят в Читанката, но ги има навсякъде по книжарниците.

Между впрочем, трилогията „Хотелът“ е инспирирана от факта, че въпросният хотел наистина съществува и преди няколко години Нора и съпругът й са го закупили за 3 милиона долара /бил е изоставен и рушащ се/, тотално е реновиран и сега функционира като хотел. Та много от подробностите по ремонта и обзавеждането му описани в книгата са истински случки преживени от писателката. Виж, любовните истории вече са плод на въображението й. На когото му е интересно и знае английски, ето линк към едно интервю с Нора, в което тя развежда една журналистка във въпросния хотел, както и в дома си — [url] http://www.cbsnews.com/8301-3445_162-57518459/nora-roberts-happily-ever-after-life[/url] — гледайте го, доста е интересно. Който не знае английски, под видеото е постнат пълния текст /две страници са/, копирате и пействате в гугъл преводач, все ще схванете за какво иде реч.

Бард и Хермес доста бързо издадоха тези книги след излизането им в САЩ, но с романите от серията „… в смъртта“ изостават доста сериозно — вече шест романа са назад мисля.

От 2000 г. Нора вече не пише за „Силует букс“, което издава арлекините в САЩ, тъй че там нови неща няма. Издадени са почти всичките й арлекини у нас, изпуснаха само пет, не знам защо, но три вече ги има като фен превод тук.

Е, tanqdim, дано съм ти била полезна. Всичко най-хубаво ти желая и приятно четене на Нора! :)