Земята на солените скали от Сат-Ок
Уви, романът на пан Станислав Суплатович (пишещ под литературния псевдоним Сат-Ок) е художествено произведение, плод на творческата фантазия на автора си.
Суплатович е интересен детски писател и признавам, че преди години и аз с увлечение четях произведенията му (на български и руски ез.).
За съжаление подобни романи изграждат у читателя изцяло погрешно впечатление за американските индианци, за автентичната им култура и бит, за действителните сбития от историята им.
Това е една от книгите, които Българското общество по индианистика „Орловият Кръг“ НЕ препоръчва на хората, които искат да научат нещо истинско за индианците. ;)
11 000 камшика от Гийом Аполинер
Пародия на Маркиз дьо Сад — всъщност някъде до средата е забавна, но нататъка сарказмът преминава в гротеска… И все пак е малко тесногръдо да я съдим, толкова строго, през собствената си скучновата, псевдоморалистична призма:)
Не знам защо, но коментарът ми хрумва, докато чета „50 нюанса сиво“;)
Бриджит от Джоана Линдзи
Отначало не ме грабна много, но края е добър!
Дивият рай от Джоана Линдзи
На мен ми хареса изключително много книгата!!! Горещо я препоръчвам! Аз лично се забавлявах много!
Нощен прибой от Стивън Кинг
Страшно ми хареса! С малко и прости думи е казано толкова много…
Нощна смяна от Стивън Кинг
Изкефих се от неподражаемия стил, но не разбрах идеята.
Венчило с дявола от Джули Гарууд
Великолепен роман.
Среща с Рама от Артър Кларк
Да, изглежда наистина е така. Тук е доста добре обяснено: http://www.mathpages.com/home/kmath114/kmath114.htm
Все пак Кларк се е занимавал с астрофизика-това не трябва да се подценява :)
Джирусълъмс Лот от Стивън Кинг
Понеже съм заклет почитател на Кинг, чета всичко, което е написал. Така прочетох и настоящия разказ, който е много добре написан, но мен не успява да ме грабне докрай. Малко детски ми се вижда. Може би просто не си падам по вампири.
Човекът във високия замък от Филип К. Дик
Бард са излезнали с много неприятна корица:
http://www.philipkdick.com/covers/highcast.jpg
а примерно естонците:
http://www.philipkdick.com/covers/tmithc-estonia.jpg
или италианците:
http://www.philipkdick.com/covers/High_Castle-ital.jpg
или дори британците:
http://www.philipkdick.com/covers/mithc-british.jpg
се справят къде-къде по-добре.
А книгата е излишно да се коментира. Дик ще се води класик след стотина години и ще се изучава като виден писател от средата на 20-и век.
Мечтаят ли роботите за електроовце? от Филип К. Дик
Пресли, стига глупости, бе, брат — говорете за книгата, не спорете за баналности.
Трите стигми на Палмър Елдрич от Филип К. Дик
Mars Lumograph, баси глупостите си написал. Стилът на Дик може да има недостатъци, като хаотичност и липса на кохерентност, но стерилност определено не е един от тях. Това, с което след години сайбърпънкът ще се хвали и ще преекспонира, Дик го прави с лекота и въобще не му обръща внимание — говоря за калейдоскопа от дистопичен футуризъм.
Това беше една от любимите ми книги в детството. Страхотна книга!
d_nedev, не съм специалист, но има такъв научен термин в „Небесната механика“ наречен „гравитационна прашка“…
Свят на смъртта I от Хари Харисън
Трилогията ми е любима. Чел съм я преди много години, препрочитал съм я поне веднъж. Част от идеите много напомнят за филма „Аватар“. Но нещата са развити по много по-задълбочен и забавен начин. Смятам, че ще я хареса всеки който обича приключенията и фантастиката.
То от Стивън Кинг
Най-добрата книга на Кинг!!!
Добра книга наистина. Чета я за втори път, но не защото първият ми беше направила незабравимо впечатление, а просто защото бях забравил че съм я чел и се усетих чак след първата 1/4. Описанията на пейзажа са доста скучни и на моменти дразнещи. Идеята за използване на гравитацията на слънцето за ускорение на кораба звучи достоверно, но реално не би свършила никаква работа, защото силата придобита от нея е равна на силата необходима да се измъкнеш после от нея. Артър Кларк използва прийома и в други негови произведения (и не само той).
Независимо от всичко има много интересни идеи, но никоя от тях сякаш не е развита достатъчно добре, като изключим идеите за гравитацията и географията на кораба. Но не те са интересните.
От послеписа на автора се разбира, че Сат — Ок е действителна фигура,автор на книгата, отгледан от майка бяла и индиански вожд, в племето описано в книгата. И всичко написано е вярно.
Като дете беше от любимите ми книги! Благодаря!
Огненият патрул от Алекс Кош
И аз благодаря на Пламен за книгата, чаках я от доста време. Много ми хареса отново и с нетърпение ще чакам следващата книга.
Читателски коментари