Читателски коментари

Аз пък не харесвам книгата, защото през по-голямата част изпитвам нескрит гняв към главната героиня. Наясно е, че живее в свят с ограничения, би трябвало да знае, че не може да има всичко, но въпреки това, когато среща истинската, страстна любов и избира да я изживее решава, че това не стига, не, трябва да има и детето си.

Не ме четете погрешно, разбира се, че за една майка детето е най-важното; искам да кажа, че ме е яд на тази жена, която иска и любовта, и детето, а шансовете за това са нулеви и тя го знае. В такъв случай си правиш избора и си носиш кръста, а не се луташ като пумпал така, че да загубиш накрая всичко и да погубиш не само себе си, а и други.

Само да отбележа: все още не са качени най-хубавите му неща: сборникът „Човекът от ъгъла“. Не е преиздавано сигурно от първото му издание, някъде в края на 50-те или началото на 60-те. Шепа бисери, макар и да звучи чисто клише. Ако животът му бе минал в свободна страна, щеше да е един от най-големите европейски писатели на 20 век.

Уви, изкушенията на заблудите и властта (не мога да кажа в каква точно пропорция) му надвиха.

Който е чел сборника му, ще ме разбере. А на тези, които не са го чели, им завиждам малко за онова, което ще изпитат при тази среща с истинския Богомил Райнов.

Дано някой го открие сред някоя сергия и го сканира, обемът е повече от скромен.

За мен в книгата предимно става дума за човещина. Човещина, която ние трябва да проявяваме всеки път, когато чуем за Афганистан, човечността, която героите и от двете книги на Хосейни таят в сърцата си и която ръководи животите им. Въпреки покъртителното действие за мен това е книга, която ни учи как да сме човеци.

Очевидно творбата е невероятна, това предполагам (се надявам) да го знаят дори хората, които не са я чели (още). За мен най-впечатляващо беше описанието на Ана, защото на пръв поглед тя е просто една нерационална жена с неясни желания. На пръв поглед човек би я определил като луда и толкова. Но аз като жена съм впечатлена от начина, по който авторът е описал персонажа си и много пъти се хващах как и аз я мисля за луда, но вътрешно я разбирам. За мен е невероятно един мъж да разбере толкова дълбоко женската душевност. Изобщо персонажите са сложни, не могат да се категоризират и това прави книгата едно приключение за четящия.

Дали е бил свидетел или само преразкава чутото по заведенията не е важно. Боби пише за мръсния свят на властимащите в България и за техните връзки с престъпния свят. Уви, това му коства живота.

Абсолютно си права!

Става!

Само две забележки:

1. Смятам, че Богомил Райнов е велик писател не заради партийната му принадлежност, а защото изключително много харесвам творчеството му.

Това не е свърано с политические му пристрастия а с артистичният, сатиричен и леко саркастичен изказ на автора, както и с цялостният му светоглед (изразен в книгите му).

2. Богомил Райнов Е ГОЛЯМ ПИСАТЕЛ.

Това е доказано от тиражите които е продал и от оценките които са му дали неговите читатели (за справка можеш да разгледаш как са оценени книгите му).

Приказката не е довършена. Има още до края.

Бях започнал превеждам тази книга, само че от немски, предполагайки че това е езикът на оригинала и виждайки известни слабости в английската версия, предполагам, че Ернст Цюндел е писал книгата на родния си език, макар че нивото му на владеене на английски определено е на изключително високо ниво — слушал съм десетки часове интервюта и разговори. Бях се захванал много на сериозно с превода и добавях от себе си десетки пояснителни бележки. Така търсейки нещо из мрежата се натъкнах на този електронен вариант на книгата.

Пост фактум — ПОЗДРАВЛЕНИЯ за СМЕЛОСТТА за печатното издание, както и елетронния вариант тук! — като се има предвид какво се случва с живота на Е. Цюндел, който някой определят като Ганди на нашето време.

На случайно попадналите ще кажа — четете смело — това е много ценна книга, която е само първо стъпало пред олтара на Истината, както клиширано може да се каже, но пък е вярно. Историческият ревизионизъм съществува, слава богу, има хора готови да се жертват в името на Истината. А за нейните врагове ни е предупредил Оруел: „Който контролира миналото контролира бъдещето. Който контролира настоящето, контролира миналото.“

Но ако ще един ден като герои на Рей Бредбъри, от „451° по Фаренхайт“ ще учим книгите наизуст и ще я пазим Истината.

Не намирам писателя за литературно величие. Ако книгите са имали популярност, то се дължеше на интересният стил, екзотичен за нас в онези години сюжет, използване на похвати и методи познати още от Д.Хамет,Р. Чандлър и т.п., може би и от Флеминг, който е доста посредствен -смешен и тъп ми е, независимо от успешните тиражи. Б.Райнов е четим, интересен — поради сюжета и мястото на действие, но не и велик,та и жалон в бълг. литература, както се опитват да ми го изкарват. Единственото, с което неговият герой превъзхожда противниците си, съвсем не е неговата идейна убеденост, по скоро писателят е убеден и се мъчи да ни убеди, че Боев е просто по-добър. По презумпция. Той превъзхожда с умението да бъде по-голям интригант от противниците си, които имат подобни качества, но не чак до там. Изобщо побеждава нашия! Това няма как да не харесва на увлечените от патриотичен плам и идейност нашенци, които страдаха в онези години от битовата ни изостаналост и затворени врати към света. Но дали като гъделичкаш самочувствието на управляващи и управлявани, е станал голям писател? Виждам че и до днес някои не могат да се отърват от илюзиите си. Да превъзхождаме ония мечтан и мразен запад с нещо , както борците и щангистите ни… Защо ли днес 1,3млн. българи са там -на запад, а не в процъфтяващите евразийски държави? …. Само този факт трябва да покаже цялата разлика между УСПЕШЕН/ТИРАЖЕН писател и ГОЛЯМ писател.

А не може да бъде голям и велик един човек, който в годините когато баща му — проф. Николай Райнов,един от най-големите интелектуалци и естети, бе подложен на гонения, той се отказа от него, за да запази партийните си привилегии. И никога не се извини или съжали за това. Та такъв човек е не голям писател, а голям нагаждач. А когато има такъв морал, трудно , да не е и невъзможно да бъде ГОЛЯМ. Не си спомням за голям писател с посредствен морал. Съжалявам че имам такова мнение за този човек, но не мога да се съглася с опитите за хвалебствия на някого само зареди правилните му партийни позиции.

По-скоро монологична, отколкото диалогична — да, много идеи и концепции (някои от тях сигурно революционни за времето си, някои са актуални и днес), но я няма лекотата в повествованието, едни безкрайни въпроси и отговори, какво да кажем за сюжета — плосък, предвидим!

[сарказъм] най-важното качество на книгата, безспорно ![/сарказъм] После що имало хомофобия.

Интересно четиво и тъй се напасва с нашенската реалност :-)

„…За разлика от тях зомбитата бяха дошли в Конгреса без капчица морал или политически възгледи. Те печелеха ръководните си места с шумни и скъпо платени кампании в медиите. Изглеждаха страхотно в словесните престрелки по телевизията или при дискусии на строго ограничени теми. Всъщност не можеха да се похвалят нито с ум, нито със способности, но пък умееха да се рекламират с пламенния ораторски ентусиазъм на младия Джон Кенеди. И когато бъдеха избрани, пристигаха във Вашингтон без ни най-малка представа с какво ще се заемат. Бяха постигнали единствената си цел — да спечелят предизборната кампания.

Въпреки това обаче зомбитата се бореха да останат в Конгреса, защото обичаха властта и облагите на високата служба. Окопаваха се здраво и отблъскваха всички кандидати за техните постове, като в това отношение им помагаше и безумният растеж на изборните разноски. Вярно, на теория все още бе възможно да бъдат изместени — точно колкото е възможно да изкачиш Еверест без кислород. Стига само да не дишаш няколко дни. ….“

Тази книга разкрива историята на първият хомосексуалист — Орфей, и е безценен извор за хомосексуалността в трако-римският свят.

Благодарим

Много хубава приказка.

Страхотен разказ!

Много хубава книга! :) Ще си прочета всички негови.

Книгата не най-доброто от трилърите на Нора ,но е поносима. Малко в повече ми дойдоха планинските пейзажи и ретроспекциите но става. Искам да кажа че не се чете на един дъх а по скоро с прескачане на големи пасажи.Подобна фабула като на Публични тайни между главните герои но с по малко страст.

Книгата ми хареса, интересна фантастическа(:D) история, без лиготии, определно ми допадна:)