Като цвят по течението от Катлийн Удиуиз
Несъмнено любим роман !! Аз съм на противоположно мнение от останалите постнали. Смятам, че е много интересен, от онези романи, които като ги грабнеш в ръка и за 2 — 3 дни си ги прочел, просто защото историята е върхът !!! Страшно ми хареса. Тия груби думи описани, да не забравяме, че е превод от английски. Вероятно авторката не е използвала подобни цинични думи, а нещо по меко. Давам оценка „шедьовър“ защото ме плени и страшно ми хареса…
Любимият непознат от Катлийн Удиуиз
Пак съм аз. Смятам, че това е може би най — слабия роман на авторката. Определено не ме впечатли. С тази измислена история на загубената и памет… Вяло ми се стори всичко. Другите романи на Катлийн са върхът на сладоледа. Давам оценка „Добро“ макар, че наистина не ми хареса много много….
Принцеса Алесандра от Джули Гарууд
Много увлекателно четиво диалога между главните герои много жив интересен
Шана от Катлийн Удиуиз
Викторианската епоха НЕ е „Ренесанс“ — нито ранен, нито среден, нито късен. Ренесанс не е синоним на Ново време, Modern times или Neuzeit. Ренесансът е ментално явление в началото на Новото време. Като не разбирате, не се изказвайте.
Любов от Елиф Шафак
Книгата е интересна и увлекателна. Написана е в стил подобен на Паулу Коелю. Изпълнена е с много поучителни слова. Хареса ми.
Пиратът принц от Кони Мейсън
Невероятен роман държи в напражение от начало до край този е един от най-интересните книги които съм чела прочете те го наистина си заслужава .
Формула 1 от Боб Джад
Формула 1, че е трилър, трилър е… Обаче автора доста се е поувлякъл в трилъра… Избрал е един ужасно посредствен отбор, като сюжетна линия, и обвивката е омотана с някакви преднамерени убийства, опити за убийства, без това реално да е нужно… Формула 1 сама по себе си е достатъчно смъртоносна… Останах със смесени чувства, след прочитането
Аз мога да се съглася с вашия коментар, но само с две изключения — „Шана“ и „Роза през зимата“, дотолкова доколкото са интересни като хрумване и опит за разказване на историята. Ако някой желае да чете авторката, просто тези двете стигат.
Денят след утре от Алън Фолсъм
Приятен роман, взривно начало, динамична и напрегната среда и малко банална развръзка — лошият отива накрай света, преследван от добрият. И малко по холивудски едни лекар успява да разкаже играта на цяла рота спец-назовци, да не говоря за железните американски ченгета, дето куршум не ги лови, сабя не ги сече!
Но е приятен за четене и като го почнеш, не ти се иска да го оставиш.
Целуната от сянката от Ришел Мийд
Книгата е просто невероятна! Но свърши много тъжно за жалост. Иначе като цяло просто няма равна!
Чудото от Бренда Джойс
Само 12 глави — претрупано, напълно предвидимо и посредствено. Сякаш липсва половината книга — толкова набързо е разказано съвсем на 2 на 3. Диалозите бяха плоски, никакви характери не бяха развити. Историята не беше оригинална, но ако все пак се беше позадълбочила авторката можеше и да се получи по-свястно четиво.
След невинността от Бренда Джойс
Сериозно ли?!?! Аз прочетох следващата от поредицата „Чудото“ за 1 час точно и беше пълен бълвоч. Само 12 глави — претупано, напълно предвидимо и посредствено. Някак си не мога да повярвам тази да е по-хубава, но ще я пробвам…
Когато Красавицата укроти Звяра от Елоиза Джеймс
Да има още. Поредицата е Eloisa’s Fairy Tales: A Kiss at Midnight (Пепеляшка), When Beauty Tamed the Beast (Красавицата и Звяра), The Duke is Mine (Принцесата и граховото зърно), Ugly Duchess (Грозното Патенце), Once Upon A Tower (за тази не съм сигурна… предполагам че по историята за Рапунцел, която лично не съм чела като малка и не съм запозната :-)
Живот на заем от Ерих Мария Ремарк
Знаеш ли, atman, не беше ми хрумвало това сравнение за парния чук… Страхотно точно описва моята първа среща с Ремарк!
Трябва да съм бил на към 16, лятна ваканция и тъкмо бях приключил с всичко от Карл Май и Дюма, до което бях можал да се докопам — буден младеж, който си мисли че има литературен вкус. А и обичах да чета.
Попитах баща ми коя е любимата му книга и да ми препоръча нещо като за след Граф Монте Кристо.
Той ми каза: „Стига вече си чел глупости. Прочети Триумфалната арка.“ И ми я даде в ръка.
Какво съм разбрал и какво — не, не знам. Знам само че ме размаза. Като парен чук.
И колкото пъти съм се връщал към този автор през 25-е години от тогава, все е като за пръв път. Много малко такива автори има.
Роза през зимата от Катлийн Удиуиз
Книгата е хубава, само че на моменти ме изнервяха с този маскарад и смяна на самоличността на лорд Сакстън.
Хубава книга с остроумни диалози. Много ми хареса.
Първата книга на Ремарк, която прочетох.
Предполагам, че съм бил на около 22–23 години.
Ами какво да ви кажа…
Въздейства върху психиката ми, като удар с парен чук.
За мен, това е най-добрият роман на Автора, без да подценявам и останалите му произведения.
Буря от ада от Джим Бъчър
Невероятна поредица!
От всичките четиринадесет книги има само една на която бих дал оценка 4.
Всички останали са за 6. Четат се на един дъх.
От всички книги на Ремарк, които съм чела досега, тази и „Време да се живее, време да се мре“ (извинявам се, ако съм объркала заглавието, но чувството, което оставя дадено произведение е по-важно) ми оставиха най-силно впечатление. Всъщност и „Нощ в Лисабон“ много ми харесва. Изобщо, сама не мога да опиша как се чувствам след всяка негова книга. И само ще добавя, че човек трябва да е поне малко зрял, за да достигнат тези произведения до него, и че всяка негова книга те кара да преосмислиш живота си и да си зададеш въпроса „Така ли искам да живея..?“ Първата книга на Ремарк, която прочетох, бешие „Триумфалната арка“, и макар да беше само преди три години, явно не бях дорасла за нея. Сега бих я прочела пак с голямо удоволствие.
Много ми хареса,не можах да я оставя докато не стигнах края….
Читателски коментари