Читателски коментари

Според Уикипедия подредбата е следната:

Грешница, Sinful (1993)

Табу, Taboo (1996)

Дете на порока, Wicked (1997)

Грехопадение, Touch of Sin (1999)

Любовникът, Legendary Lover (2000)

На 15 от 22 глави съм и е ск-у-у-у-ка до сега…Ако не вземе да стане малко нещо по-интересна до края ще я счета за пълна загуба на време.

Чела съм „Грехопадение“ от същата поредица и много ми хареса — много повече динамика има.

„Табу“ не мога да си обясня защо не ми допада…може би двете много си приличат и веднъж прочела онази, тази сякаш вече съм я чела с някои разлики. Явно стилът на авторката си е такъв. Уж са на война, а няма динамика — един монотонен разказ въртящ се около влюбилите се на 15-тата минута „зрели“ хора на по 28 и 30 и няколко си години, а държащи се като разгонени тинейджъри, току що са открили секса… Ще чета да видя, дано нещо разтърсващо се случи до края ;-)

Едва ме навихте да прочета и тази :-)

„Роза през зимата“ я прочетох преди известно време и ми хареса, но не започнах веднага „Шана“, за да си „почина“ малко от авторката.

Започнах Катлийн Удиуиз с „Роза през зимата“ и смятам да я приключа с „Шана“ ;-)

Бях далеч от този жанр доста време и с тази книга се връщам пак там… Четеше ми се нещо напрегнато, кърваво, брутално. Много добра книга, и много тъжна.

книгата е страхотна.наистина.бих я започнала отначало макар че свърших прeди 5 минути :D

Аз наистина харесвам тази книга.Тя ми е една от любимите.Толкова е истинска и интересна,че даже накрая се разплаках.Не исках да свършва този великолепен роман,кара ме да се гордея,че съм БЪЛГАРКА!

А аз мога ли да помоля да не се спами под книгите? Ако имате проблем с вярващите, спорете с тях на съответните места, а не тук, където би трябвало да обсъждаме литература. Да не говорим, че с грубия си коментар обиждате много хора, т. е. нарушавате етичните правила. Човек може да защити позиция и без да изпростява.

За да не е спам и моят коментар: не харесвам Умберто Еко като стил и медийна репрезентация, но конкретно тази негова книга е изключение. Когато я прочетох преди години ми беше страшно интересна и се радвам да я имам в личната си библиотека.

След невинноста предхожда „Чудото“ ,трябвало е първо нея да започнете, много увлекателна история , драматична и завладяваща, хареса ми определено!

Да съгласна съм, изключително посредствена книга в сравнение с историята на Софи И Едуард тези нещо ги е претупала.Със същия успех можеше да се води продължение на „Скандал“ , за читателите които се чудят как се е развила историята на другата сестра.

Ха-ха! Браво….добър коментар и добро обобщение….

Не ми хареса. Ако трябва да съм честна пропусках не редове а цели страници.

Радвам се ,че я открих тази авторка,добра е.Тази книга я прочетох на един дъх,държи те в напрежение до края.И обичам хепи ендовете )))Все пак това е лека литература.

Много интересна и силна книга — поставя сложни въпроси за любов, изневяра, достойнство, допустими граници във взаимоотношенията между двама души. За мен лично тази книга прокарва и една друга идея, макар и изключително тънка, какво можем да простим в една връзка — на себе си и на партньора си.

Мога ли да помоля да не си развявате бога наляво и надясно и да не ми навирате вярата си в очите. Дръжте си я някъде под дрехите, ако е възможно.

Богове много. Има богат избор по сергиите — май имаше и един със слонска глава.

Книгата е страхотна и много увлекателна.

Гледах филмът, когато бях атеист, а прочетох книгата дълго след като станах вярващ. Прочетох и всички коментари преди моя. Може би нямам вашето красноречие и изказ, но посвоему я оценявам(наравно с филма) като шедьовър и еталон за много неща. Няма две мнения, дори и невярващите подразбират, че „Името на розата“ е единствена по рода си. За нещастие на атеистите и за щастие на вярващите БОГ съществува, съществувал е дълго преди нас и ще съществува доста след нас. Защото както казва героят на Конъри, че не вярва БОГ да е създал жената напразно, така и човекът и всичко около него не са създадени напразно.

За съжаление трябва да се съглася с теб. След средата наистина прилича на турски сериал, но като цяло книгата е много хубава.

Бриго играе на война с Гоцев, и е накарал тея двамата да пишат.. Това което знаят. Бриго и Даверов с учили в гимназията от филма Вчера, по времето за което говори сценария. Там героите вярват в дявола и във взаймната изгода — ценностите на дясното. Филма е правен за да подпомага подмяната.

Спокойно мога да кажа, че този разказ е едно от най-силните произведения, които някога съм чел. Рядко съм оставал абсолютно вцепенен след прочитането на нещо, с „Мъртвите“ се случи точно така.

Като цяло книгата ми хареса, но краят беше нещо съвсем различно от това, което очаквах.