Читателски коментари

За съжаление така и не успя да ми хареса тази книга. Може би защото подходих с прекалено големи очаквания, знам ли… Дори не можах да я изчета докрай, макар че стилът на писане е доста добър. Може би някои сюжетни ситуации не са my cup of tee. В никакъв случай не искам да обиждам хората, които я харесват и препрочитат. По-скоро приятелски намигам и на другите, които като мен не са се запленили от нея и споделям впечатления от прочетеното. Оценка не слагам, защото не я прочетох цялата.

Една от любимите ми книги, наистина много хубава!

според мен книгата не е разтеглена( дълга- да, но не разтеглена). и е мнооого мноооого забавна. толкова съм се смяла. отдавна не съм чела такава книга. наистина е страхотна. невероятна!!!

„Свръхнатоварване“ за мен бе една много приятна изненада, под формата на „къс разказ“. Писала съм дори коментар към нея. Романчето, ако изобщо може да му се даде такова определение, е твърде кратко, но за сметка на това с много интересен сюжет, бих казала оригинален, както и ситуацията между героите, вече имали връзка — уан найт стенд — която сега „избухва“ на макс. Има секс и похот, разбира се, но отново поднесени с финес, без да става дума за суперкрасив мачо и девственица на средна възраст. Няма да разказвам повече, защото дори ако спомена къде се развива действието, все едно съм ви разказала целия роман, толкова е динамично. За мен „Свръхнатоварване“ влиза определено в десетката ми на Линда Хаурд.

Друга подобна изненада що става дума за интересен сюжет, добре премерена похот и забавни диалози бе „Сърцето на амазонката“. Книжката е по-скоро „приключенска“, нещо малко нетипично за Линда, но добре ѝ се е получило. Недостатък е разбира се намирането на тайния град, но и не мисля, че целта на авторката е била да се наблегне толкова на това приключение, колкото да се използва, много умело, за фон на любовната история. Изобщо при Линда големият плюс е умението да „навърже“ толкова наглед взаимно-несъвместими детайли в интересен микс, който няма как да не ви грабне.

„На ръба“ и „Между любов и вярност“ имат сходна тематика, но са също приятни книжки. Първата ми се стори малко плоска, обраите и на двамата герои не ми допаднаха съвсем, но са в рамките на поносимото. Втората книжка е по-добрата. Героите ми харесват повече, диалозите, действието, скритата страст, също и спокойно мога да кажа, че вече имам готовност да ви представя класацията си до 10 място, нищо че пропуснах Макензи, но те са с почти еднакъв статус и затова мога да „ги закова“ тук:)

Фаворитите ми:

1място — „Онази нощ“ и „Сенки в мрака“

2място — „Втори шанс“ и „Търси се съпруга“

3място — „Среднощна дъга“, „Диамантеният залив“, „Разбивач на сърца“ и „Невинни лъжи“ — това е поредицата Кел Сейбин както е зададена!

4. „Свръхнатоварване“

5. „Белязаният Макензи“, „Мисията на Макензи“ и „Удоволствието на Макензи“ номера 1,2 и 3 от поредицата Макензи (за нея допълнително подробности)

6. „Сърцето на амазонката“

7. „Убий и кажи“

8. „Между любов и вярност“

9. „Играта на Чанс“ номер 5 от поредицата Макензи

10."Магията на Макензи" номер 4 от поредицата Макензи

Останалите, които съм пропуснала да спомена или класирам, не харесах или не изчетох до края поради скука, не съвсем добър сюжет или някакъв дребен детайл, който ме е втрещил.

Все пак при Линда глупотевините, така характерни за жанра, са голяма рядкост. Има издънки тук-таме, но са съвсем поносими и често са по-скоро претенциозен вкус, отколкото флоп. Също така съм чела само книгите, предоставени от Читанка и използвам повода за големи благодарности към екипите и всички други съпричастни към сайта и разпространението на книги онлайн, особено за хора като мен, които живеем от години навън и нямаме бърз и непосредствен достъп до „хартиените“ посестрими на български език.

Ах, да! Не съм Линда под прикритие, но се надявам да съм ви забавлявала поне за малко и частица от нейното умение за това!

Продължавам с коментарите си за книгите на Линда, отново за вас тази нощ :) Ще оставя поредицата Макензи за следващия път, а сега ще се спра на свободните романчета. Не мога да не започна с моите два най-любими, които си поделят златния медал, а именно „Сенки от мрака“ и „Онази нощ“. Това са безспорно най-добрите книги на Линда в Читанка досега. Общото — експресивни диалози, сюжет с „разтеглено“ действие, т.е. и двете героини са представени от ранна възраст с детската си любов. Мъжете хмм, не са класически красавци, но са „мъжкари“, нещо средно между южняшки мачо, каубой и ранна версия на Дж. Клуни (ако си падате по подобни момчета). Образът на Роана (сенките) е по-добре разработен от този на Фейт като психологическо развитие, вътрешен драматизъм, самовглъбеност, но пък Фейт е по-земна и много по-малко романтична. С мъжете какво имаме — Уеб е хладнокръвен, но разумен и достатъчно страстен тип. Грей е огън, представих си го като героя на Бандерас в „Десперадо“ — това само за визуална справка. Героините не са съвършени красавици, дори Роана е описвана като грозновата и посредствена, Фейт — като чувствена. Липсва олимпийски секс отново, но сцените са създадени добре — филмовия им еквивалент — „Първичен инстинкт“, „Дива орхидея“ (ах този Микиии) и „9 седмици и половина“. Това, което моментално се набива на очи и в двете книги е разбира се криминалният елемент. Неразкритото убийство на Джеси и изчезването на бащата на Грей. Този елемент е доста добре „омесен“ с любовната история и в двата романа, така че да не се получи нито крими със секс-сцени, нито любовен буламач с опит за крими. Сега разликите — в „Онази нощ“ се набляга на похотта повече, отколкото в „Сенките“, където романтиката и физическото желание не са толкова брутални. В „Сенките“ секссцените започват съвсем в начален етап, търпят нещо като пауза и към края отново развитие, докато в другата книга, почти на финала на романа, но затова пък съвсем интензивно — говоря за чифтосването. Любовта между Роана и Уеб е „осъзната взаимно“, докато между Фейт и Грей — не, поне според мен и се идва на това в един къден момент. Иначе и двете героини обожават и обичат мъжете откакто се помнят. Диалозите и в двете книги са в типичния за Линда стил, добивате чувството за сленг или както аз го наричам „децентна грубост“, но не са тъпи, както би следвало да се очаква за жанра и определено на места силно забавни. Нямате усещането, че си говорят дебилно-влюбени тъпаци и не се добива представа за лишени от хумор хора. Ценното в случая е, че книгите са „съвременни“, т.е. нямаме глупави рицари, принцове и прочее тъпотия. Е има го момента с „богатото момче“, но на мен специално това не ми пречи. Роана е девственица, ама Фейт е вдовица, така че има баланс и в това. Накратко, действията и в двете книжки се развиват в малки градчета дето всеки се познава с всеки, имаме отхвърлен от обществото герой (Уеб), респективно героиня (Фейт), както и борбата им за място под слънцето. Рабира се, това са две книжки, които не са нито класическа литература, нито пък Линда е от ранга на Дж. Остин например, та затова няма да превъзнасям книгите като шедьоври, но държа да отбележа, че ако някой иска да „скача“ в жанра, тези си заслужават дори пред „Птиците умират сами“, която аз лично недолюбвам, но за това друг път. Не мога да сравня Линда и с имена като С. Шелдън и Д. Стийл, но мисля, че тя пише просто различно, не с идеята за мега бестселър, а за достатъчно добро романче, което да не го забрави човек много дълго време. За мен тя е съпоставима с Дж. Макнот като стил и ефект на писане, както и многократно превъзхожда имена като Х. Греъм, К. Мейсън (за Бога!), Дж. Линдзи и още мн. мн. други! Харесвам я повече от Н. Робъртс, но това е защото в романите на Норчето има глупости като призраци, ала Батман превъплъщения и т.н, а тези фантастики аз не ги намирам удачни за жанра в този му вид.

Много моля дамите (и господата), четящи моите коментари, да не ги възприемат нито като „опит за литературна критика“, нито като огледален образ на възприятията ми. Забавно ми беше да изложа гледната си точка на възможно „най-прост“ език и в духа на жанра, така че да не остават съмнения за действителната стойност на книгите и да не се губи време в препускане сред неподходящи такива. Предполагам, си давате сметка, че не говорим за интелектуални експлозии в душата, като напр. „Разум и чувства“, „Ана Каренина“, „Триумфалната арка“, „На изток от рая“ и …да не изреждам повече, че просто е море, не не море, а океан!

Страхотна книга! Чета я за пореден път, мога да я препрочета още хиляди и пак няма да ми омръзне! Изключително романтична е!

Кода Беар, ти да не си Линда Хауърд под прикритие ? :) Спечели за тази авторка ;)

Wallküre, сигурен съм, че само един мастит министерски чиновник с номенклатурни хемороиди по дебелия си задник, който нищо друго освен учебници написани на безумно наукоподобен стил през живота си не е чел, може да изрази подобно мнение към автора. Вероятно и друг език освен български не владееш и по тази причина няма как да разбереш, че за да се усвои дадена материя, тя трябва да заинтригува тези, за които е предназначена. По задължение не става. Изпълненото ти с клишета и високопарни изрази чиновническо сърчице ще се изприщи от изразеното по този начин мнение и ще се наложи да мобилизираш цялото си калено в соц. ведомствени интриги и битки, комбинативно мозъченце, за да успееш да отговориш нещо смислено, но уви ще е напразно, защото случайно попаднах на мненията изразени тук и едва ли ще вляза отново за да се възхитя на самопоклонническото ти красноречие.

Не съм чел нищо друго от този автор, или поне не знам да съм го правил, но това което прочетох го намирам за интересно и много приятно поднесено и единственото ми обяснение за използваният от теб епитет, ще се дължи на обикновената и дребна завист, която обитава нашите сърца при сблъсък с хора превъзхождащи ни с добродетел, интелект и възможности.

Когато открием такива неща у себе си, най-смисленото лекарство е, Слава Богу, да прибегнем към покаянието, и да се надяваме на Божията милост и любов, която покрива всички грехове!

Ако можеш прости и на мене грешния, този преднамерено просташки стил на изразяване. Желанието ми беше да са почустваш от опит що значи простащина. Горе долу налучках, като, че ли.

Харесва ми:)

Благодарение на тази книга заобичах историческите любовни романи.Най- интересната и увлекателна книга която съм чела от този жанр.

В поредицата Кел Сейбин няма „слаба“ книга. Всичките ги харесвам, но съм длъжна да подчертая, че пак го има момента за опит за трилър ала Лъдлъм. „Диамантеният залив“ твърде силно напомня „Самоличността на Борн“ пък и справка в Читанка показа, че Линда е написала романа си 7 години след този на Лъдлъм. Може да е имало копипейст, но това е на ниво идея и не дразни. Просто на мен ми избоде очите веднага, защото много харесвам Лъдлъм и в крайна сметка не смятам, че е престъпление да се направи подобен опит за интрига в любовен роман, особено когато писателката умее това. Интересното е, че на финала се появява Рафърти, главният герой от третата книга в поредицата, който е „голям образ“. На мен специално ми е много див, но симпатичен и държа да отбележа, че не е „супершпионин“, а съвсем обикновен фермер, за разлика от Съливан и Сейбин, дори донякъде и Стоун (от 4 книга). Жените и в 4-те книги са „нормални“, демек не става дума за поразително красиви девственици на 20 и кусур, а за разведени или вдовици, т.е. реални прототипи от живота. Това разбира се е една голяма точка за Линда и причина да съм сред почитателките ѝ. Аа, да първата книжка за Съливан, който може да ви се стори „супер герой“, започва с това как той … се чувства остарял, писнало му е да кисне по джунглите и да яде войнишки полуфабрикати и т.н. Нова точка за Линда! Пак имаме „земен“ тип! Изобщо всичките книжки стават. Диалозите са в типичния за Линда стил. Хем имате чувсвтото, че е сленг, хем че героите са достатъчно остроумни и забавни, т.е. искам да кажа, че липсва тъпнята, така типична за жанра между говорещите и опитващи се взаимно да се чифтосат. Има и издънки, разбира се, но те са повече смешни, отколкото глупави и това не нарушава дотам духа на книгите в поредицата, че да ви иде да я захвърлите, а ако се захванете с тях, карайте по реда. Всичките влизат личната ми десетка на Линда. Приятно прекарване и утре пак ще продължа!

Продължавам нататък с поредицата Дънкан и Еванджелин. Понеже са само две, на мен ми хареса „Търси се съпруга“ — историята на Мади и Рийс Дънкан. Другата книжка е за завареният брат на Мади — Робърт и Еванджелин (Еви) Шоу. И двете поманчета са приятни, но …Мади е забавна, бих казала леко наивна, нормална жена. Романтичка по душа, ясно е, че ще има боза, но напротив и изненада! Историята е разказана много забавно, диалозите са приятни, остроумни и човек не усеща как потъва в романчето. Определено интересен сюжет за запознантсво по обява, нещо като съвременните интернет-връзки, но някак консервативно. Това за съжаление не се е получило във образа на Еви Шоу и опита за мистика там, както и този на Робърт, така любопитно загатнат в „Търси се съпруга“. И двете ги прочетох до края, но разликата помежду им е чувствителна и в полза на „Търси се съпруга“

Поставих си за цел, вдъхновена от „Онази нощ“, да направя нещо като своеобразна класация на личните си предпочитания от книгите на Линда Хауърд в Читанката (наличните и прочетени от мен), за улеснение на дамите (и господата:)), които харесват този жанр и по-специално книжките на тази авторка. Започвам с „Втори шанс“ и поредицата. Историята на Джон Медина и Найема е най-приятно написана и вълнуваща. Естествено напомня опит за класически трилър ала Робърт Лъдлъм, но ако се абстрахираме от това, миксът между тази love story и шпионският елемент е сполучливо направен. Героите са сравнително правдоподобни и съвременни, без да се създава усещането за нереалност и приказност, така типични за жанра. Сексуалните сцени не са олимпийски дисциплини. Романтиката е много пестелива и не е сладникава. Изобщо книжката е най-добрата от поредицата. На второ място поставям „Убий и кажи“, но не защото е по-слаба, а поради „политическата“ интрига в нея. Героите са приятни и леко романтични за моя вкус, но т.нар. „криминален елемент“ оправя положението и превръща книжката в прятно прекарано време. Третата от поредицата не ми хареса, защото опита да се излезе от клишето за мъжа — наемен убиец, заменен с жена — наемен убиец, не е сполучил на Линда! Спомням си, че докато я четох ми доскуча по някое време и я оставих. На някои би се харесала определено, но в сравнение с първите две от поредицата, е слабичка. Колкото до „Втори шанс“ и „Убий и кажи“, получили са се интересни и приятни романчета, достатъчно над средното ниво на Линда. „Втори шанс“ определено влиза в десетката ми на най-добрите от авторката. Това, което го има и важи за всички книги на Линда е сравнително приятното „лежерно“ разказване на историята, която дори и да не е съвсем нещо изключително, просто те грабва. Успешното миксиране на елементи от другите жанрове дори и да е съмнително, е чаровно някак и не можете да почувствате „глупотевините“, така типични за любовния роман. Естетсвено има и изключения от това, както вече споменах за третата книга от поредицата, както и някои други, но за тях — после.

Много интересно написана книга, още съм в процес на четене, но много бързо се чете.Темата ме вълнува, в момента съм точно на тази вълна и си мисля че във всяко фентъзи има доста голям процент истина.Браво на автора ! В момента я чета в електронния вариант, но ще я потърся на „Славейков“, предпочитам хартиен вариант, пък и автора го заслужава!

Нищо особено.

Това нас"читателите"не ни интересува!Пиши му директно на него и бъди благодарен че се е постарал да го преведе!

Уникална книга. Определено те кара да се замислиш…..

И аз съм сред читателите, завладени от тази книга. За разлика от другите (и за мое съжаление), не ми е попадало хартиеното й издание. Благодарение на Читанката, в момента я чета и й се наслаждавам. Единственото, което ме дразни е огромният брой грешки, но явно при подобен къртовски труд това е неизбежно.

Прекрасна книга

Точно такива типове хора съществуват — тип синьо цвете и тип тиква