Читателски коментари

Не съм съгласна с горния коментар. За мен това е от добрите арлекини на Сандра. Тя наистина има слаби и дори блудкави книжки, особено в началото на кариерата й като писателка (80-те години на миналия век), но тази не мисля, че е от тях, макар че е издадена в САЩ през 1983 г.

Виж, след 1990 г. Сандра се ориентира към трилъри и съспенс, които са в пъти по-добри от първите й романи.

http://drugiatsvqt.blogspot.com/ Наистина подсъзнанието може всичко!!!

Непрекъснато се уверявам в това.Но самият процес е много дълъг и мъчителен.С прочитането на една книга не става.Прочетох десетки и все още имам да уча,но съм благодарна ,че има хора като Джон Кехоу .Благодаря от все сърце!!!

метамфетаминизирани игри на монополи с извънземни (буквално) — само на Дик може да му се получи толкова добре подобен нелеп сюжет. Далеч е от сънуващите андроиди и трите стигми, но все пак е в пъти по-добро от другите бездушни писатели в жанра (Азимов например).

Ако трябва да бъда честна, очакванията ми за книгата се оказаха съвсем верни. Чела съм доста по-интересни книги за вампири, така че тази поредица специално, не ме впечатли особено. Персонажите можеха да са къде-къде по-добре представени, но нека спра дотук, защото не искам да започнат цветущите отговори на феновете на поредицата.

Книгата наистина е увлекателна и а прочетох на един дъх. Това, което ме подразни е правописът. Отначало помисслих, че е е волно, но на 4 или 5 места думата „лакей“ в множествено число е написана с „й“. Това е едно от лесните правила в българския език и е непростимо да се греши. Има и други грешки, но те не са повтарящи се .

Наистина, уникална книга! Всички, вълнуващи ни философски и житейски въпроси, са поднесени с такива метафори и чувство за хумор! Най-важните въпроси — Как, защо и къде? :)

Присъединявам се — БЛАГОДАРЯ.

Подкрепям ви напълно! Едва ли това е така в ръкописите на Елин Пелин. По-скоро е идеологическа приумица на издателите, които са публикували произведенията му след 1944 г.

Изключително слаба книга

Хареса ми.

Тази книжка определено ми хареса, посмях се доста на някои моменти, хубав, жив диалог и много сладки герои. Препоръчвам я.

Много е добра , прочетете книгата .

Напълно съм съгласен с мнението на flyfree от 2 април 2013 г. за изключителното творчество на Цончо Родев и за труда на хората от Моята библиотека.

Първата книга е страхотна, следващите… все едно са писани от друг човек, или просто са писани за пари. Постоянни повторения на една и съща информация, през две-три страници ни се напомня отново и отново, до втръсване, какво се е случило в първата книга. Имам усещането, че някоя изкуфяла американска бабичка ми го разказва или че смята мен за толкова изкукала, че да не помня какво съм прочела на предишната страница. Всъщност, въобще не мога да се откъсна от усещането, че някаква тъпа инфантилна американка в стил „секса и града“ се разхожда из праисторическата степ и ръси нелепи коментари.

Приличен роман. Не чак толкова непредсказуем — към 10 глава ми стана ясно как ще приключи и защо, но пък си заслужаваше четенето. За пръв път абсолютно всеки неин герой има трески за дялане, което ми допада.

Определено г-жа Браун трябва да насочи творческия си потенциал изцяло към трилърите. Бива я. Още малко работа в тази насока.

Определено авторката има много по-добри книги. Тази не успя да ме грабне.

Това е продължение на завоевателят

Страхотна книга!Прочетох я на един дъх!Наистина невероятна.Очарована съм!

Интересна книга наистина пълна е със хумор по време на брачната церемония се смях на глас прочете те няма да съжелямате.

.

Преди 30 години в часа по руски език този разказ ме накара да се просълзя.Остави много дълбока следа в мен.Тази вечер моята дъщеря ме помоли да й прочета един интересен разказ.Разгърнах страниците и прочетох:"Ванка Жуков,деветгодишно момче….".Дъщеря ми слушаше сгушена в топлите завивки.Не можах да завърша разказа,гласът ми трепереше и сълзите обливаха страните ми.Малката ме прегърна и се разтресе от болка.Тя довърши разказа с думите:"Бедното дете…".Отново преживях онова чувство на детето в часа по руски език.Малката ме хвана за ръка и ми прошепна:"Мамо,щастлива съм че те имам,никога не се отделяй от мен".Целунах я и не престанах да я гледам,докато заспиваше.