Читателски коментари

Книгата е поредната дяволска измислица , авторът според мен е последовател на дявола- а този Сен Жермен е може би самия дявол ! Аз вярвам в ИСУС ХРИСТОС ! ХОРА не се връзвайте, дяволът е баща на лъжата и може така да манипулира хората да изкара черното-бяло и обратно. Надявам се по-малко хора да се вържат на тези извратени,изчанчени през пъкления разум слова на лукавия !!!

И аз си я изтеглих.Коментара беше страхотен , и възбуди любопитството ми.

Много Анакреонтически ми прозвуча този коментар:) Ще взема да прочета книгата.

Дребни и злобни човечета, необразовани фентъзи момчета и момичета. Ето това са днешните читатели, които попадайки на велик роман като „Гибелта на Аякс“ си въобразяват, че времето на социализма се е отразило на произведение от тази класа. Истината е проста, никой в днешно време не може да напише роман като този, няма и заченки това да се случи. Значи времето на социализма все пак е родило най-великите произведения в малката ни страна. И аз съм горд с това! Поклон пред Павел Вежинов, който за щастие не е от забравените български автори като големия Петър Бобев например.

Много приятна история, насладих й се. Струва си отделеното време.

Това е истински шадьовар верно от начало тръгна малко тромаво но после ме овладя до край толково много книги съм прочела но не си спомням някога да дъм плакала но тази история ме разплака толкова необичайни неща се описват мога да кажа само едно прочетете я няма да съжелявате

Првкалено е тъжно, не ми харесва.Остава в душвата само негативни емоции.Не обичам така,Книгите не са за депресиращи се от драми хора.Аз лично плаках много пъти през четенето, най-много при смъртта на Султана и при смъртта на Велко Скорнев и детето му.Прекалено са жестоки тези книги, аз искам да гледам света през розови очила, обичам историите да са по американски тертип- с хепи енд.

Невероятно добър писател. Тази книга е уникална. Трябва да се прочете. Стилът е директен и близък до Хемингуей. Еротика, къркане, скитане- нещата които всеки носи дълбоко в своите мечти, но рядко може да ги определи и постигне в живота си. Аз бих искал да мога да го направя, но съм прекалено стар за това.

АЗ лично останах разочарована. Не ми беше интересно изобщо. И другите романи на тази авторка не ми харесват. Не ме грабва изобщо.

А бях с големи очаквания от предните постове.

Съгласна съм с мненията на your_wishes и ganiva.

Но да не забравяме че това не са романи, а повести. За тези на Джуд Девърно не зная, но за тези на Джудит Макнот съм почти сигурна че са с цел да се представят любими на читетелите герои, изиграли важни роли в други нейни романи. Никълъс от „Уитни моя любов“ и Кори от „Спомни си кога“ ;-)

А колкото до снимката на корицата — това е Коледен сборник с повести на двете авторки и явно не са могли да сложат 4-ри картинки на корицата за всяка повест и 4-ри резюмета.

Стилът му е абсолютно уникален, защото съумява в 2–3 изречения да ти каже или опише нещо, което на други писатели би отнело страници. И не само — написаното от него с прости думи и пестелив език е толкова живо, че си го представяш все едно ти върви на кинолента. Поне при мен е така, докато го чета.

На мен пък тази книга не ми хареса твърде. Никога не бих я препрочела за разлика от доста други романи. Просто главният герой е натоварен с толкова много отрицателни емоции — студенина, егоизъм, егоцентризъм, бизнес и само бизнес и никакви чувства към хората, че честно казано, всичко това ми дойде в повече и на моменти едвам го търпях. Вярно, за характера му и липсата му на чувства си има обяснение, което се корени в детството му, ама то бива, бива, ама чак пък толкова… Чудя се на търпението на главната героиня и на емоционалния ад, през който преминава, докато най-накрая чуе заветното „Обичам те“, за което все си мечтае. Извинявайте, ама аз такъв темерут не бих го изтраяла, нежели да го обичам толкова сляпо и безнадеждно.

Хич и не ми трябва да ми описват мислите на Кейн и за мен книгата изобщо не е страхотна. Подлъгах се по горния коментар да я прочета, обаче я прочетох с голяма мъка.

Много ми хареса.

Велик е Чудомир,велик!

Не е особено завладяваща щом не ме грабна веднага , но трилогията (така да я наречем ) „Седемте смъртоносни чудеса“ , „Шестте свещени камъка“ и „Петимата велики войни ми хареса много“.

Но ми се струва, че като прочетеш две три книги на Райли и вече ти става скучно да четеш едни и същи изрази отнасящи се за бойни действия и как всеки се спасява в последната секунда, а този проф. Рейс пък излезе супер герой и с лекота се справи със спец частите.

Признавам, че не бях особено очарована от книгата.

Може би най-доброто след Толкин.

Намразих още повече тия от издателство"Ибис".Ако книгите им бяха на достъпна цена щяхме да четем тях,а не да ги търсим в Читанката.

Важното е, че четат, нали?

Много добра позиция, приятел, споделям я напълно…

Малко тийнове могат да схванат напълно повечето задължителни произведения от учебната програма, аз самият имах проблеми с тях навремето. Е, Захари Стоянов или например Алеко и тогава ми бяха много симпатични, но препрочитайки книгите им наскоро, вече преминал трийсетака, откривам все още нови неща и се радвам, че такива хора (като авторите)са се срещали и може би още се срещат по нашенско.

Също книгите на Димитър Талев, Димов и други наши писатели са ми били не по-малко приятни за четене от редица съвременни чуждестранни бестселъри. Имат едно много интересно предимство — героите са българи и човек (български човек де) му е лесно да ги разбира и да се идентифицира с тях. С Вазов и аз съм малко на Вие, не съм чел много от него, но не оспорвам уважението, което е заслужил с това как е живял живота си.

Та дано Хари Потър да е просто една от многото книги, които сегашните тийнове ще прочетат

Аз се съгласявам с Pepola. На моменти доста скучно четиво с отегчително дълги нравоучителни диалози. Интересен материал, но сухо развит…

Честно казано не забелязах но аз прочетох Рай след това, така че разбираемо защо не ми е направило впечатление споменаването на Интеркорп.