Читателски коментари

Авторката има добър стил. Но аз явно трябва окончателно да откажа любовните романи. Малко в повече ми идва липсата на елементарен реализъм. Тук даже е добре — героите са някакви нормални хора, няма крале, принцеси, пирати, херцогини и т.н. Това, което най-много ме дразни в жанра е заешкият секс. Не ме разбирайте погрешно — еротичните сцени не ме възмущават, отвращават и т.н. Проблемът ми с тях е, че просто не е реално хора извън тийнейджърска възраст да правят секс по 20 пъти на денонощие и всеки път да е уникално и невероятно. Просто физиологията не го позволява. Хайде, 2, 3, 4 пъти последователно — би могло, но повече… Преди да ме пренасочите към Зигфрид Шнабл държа да отбележа, че нямам нищо против жанра, не му отказвам правото на съществуване, но явно просто нямам нерви за толкова измислици.

Накратко — ако сте фенове на жанра книгата най-вероятно ще ви хареса, сладка история, добре разказана, свежи моменти. Но ако сте като мен — търсите нещо леко за разтоварване, но не си падате по клишетата за моделската красота на героите и олимпийския им сексуален живот, по-добре не се захващайте.

Напълно съм съгласна. Направо си е за 3-ка, но като видях че моята 4-ка ще е едва втората, се отказах да я оценя по-слабо, за да не й съсипвам съвсем рейтинга ;-) Все пак на фона на 5-ци и 6-ци една 3-ка щеше да изглежда малко странно.

Всички останали книги на авторката които съм чела до сега са страхотни, но тази…не знам не ме грабна изобщо, а имах такива големи очаквания за нея…

До 24–25 глава четох с такава досада все очаквайки нещо са се случи, а то не се случваше. След 25-та глава някъде започна малко по малко да се раздвижва действието и уж изглеждаше че най-накрая ще стане интересно…До към 28-ма вече бях убедена че най-сетне съм навлязла в интересната част от книгата, докато не стана пак някакъв обрат и всичко тръгна пак надолу. Особено след сватбата такава скука и еднобразие настана, че си казах че ако не се случи нещо до края направо и давам 3-ка. И то се случи…такава дивотия, че направо си клонеше към 2-ка рейтинга ми. Но в крайна сметка получи „заслужена“ 4-ка от мен.

В заключение: колкото и да харесвам Ад и рай, Сега и Завинаги, Гордост, Кралството на мечтите и Нещо прекрасно (в този ред на харесване) никога не бих препоръчала Уитни, моя любов за четене на когото и да било. Тази книга е хаотична, сбъркана, непоследователна със супер дразнеща главана героиня, която ми стана несимпатична още в първа глава и абсолютен глупак за главен герой.

И все пак който е досатъчно упорит (като мен) дерзайте и приятно четене, може пък и да ви хареса ;-)

Много интересна книга !

Много интересна и забавна книга !

Бозава история. Чак отвратителна не е, но е доста слаба.

Това е една от най-любимите ми книги.Чела съм я преди 10 години и от тогава често си я препрочитам.Веднага ми оправя настроението.

Имах нужда точно от такава книга. Благодаря! Освен, че е изключително забавна, човек в края й се замисля за толкова много сериозни неща.

Малко странен, необичаен, на моменти слаб, но доста приятен за четене.

И все пак първата книга от поредицата беше най-добрата.

Никога не е късно или ненавременно да направиш нещо добро. За тези неща няма мода. Принципът „прецакай другарче“ винаги е бил на гребена на вълната, не само в България и не само в наше време, просто защото така е по-лесно. Ако да вършиш добро беше леко и приятно, всеки щеше да е добър.

Тази книга е забавна, а Пипи има много смешни моменти

Тази приказка е много забавна и смешна

Тази книга е много забавна и смешна

Не искам да звуча унило или песимистично, но ми се струва, че молко сме позакъснели за такива неща като „добри постъпки“ и „помощ за нуждаещите се“.

В момента в България е много по — актуален принципа „прецакай другарче“.

Целият текст е в наличност — гледайте съдържанието. Преди време се визуализираха кориците и на двата тома.

Кога ще бъде качен и вторият том?Този въпрос е бил зададен преди 4 години -по-горе,но развитие никакво.

Една от най-любимите ми книги на Тери Пратчет до момента! :)

Изключително тъжен разказ! Чел съм го като дете и остави силен спомен и дълбоко чувство на жал!!!

Жал за момчето, прегръщащо нозете на обесения си баща!!!

Жал за момчето, израснало без баща!!!

Жал за дядо Божил, четник и борец за свобода, изпаднал в крайна бедност!!!

Жал за прекършената надежда на дядо Божил, уповавал се на лъвчет, останало му като скъп спомен от убития му баща!!!

Жал за нас, които сме допуснали тази трагедия!!! И които допускаме все още подобни трагедии!!!

И все пак надежда ми дават добрите постъпки на много Българи!!! Да не забравяме доброто в нас и да го раздаваме на нуждаещите се!!! На този свят има място за всички и достатъчно за всички нуждаещи се!!!

Краят беше изключително добър, много по интересен и динамичен от началото. На мен ми хареса развоя на историята, типичен за Дийн Кунц :)

Страхотно уважавам това мнение!