Читателски коментари

Горещ и дългогодишен почитател съм на Азимов, но произведението определено не ми хареса. Въобще не схванах сюжета, насилвах се да чета първата част донякъде с надеждата, че по някакъв начин фабулата ще се развие. Втората част я дочетох до средата все така чудейки се каква точно е идеята. Останалата част от книгата превъртях с мисълта, че произведението ми прилича на телефонен указател.

Много песни на Вазов, Ботев, Чинтулов и др. класици се пеят, къде видоизменени, къде не — като народни, понякога с народни мелодии („Кавал свири на поляна“), понякога със западни (немски и австрийски) такива, но така врастнали се в бита, че сме склонни да ги наричаме „народни“. Впрочем и на запад не е по-различно, „народните“ песни най-често си имат автори и на текста, и на музиката. И най-големите капацитети са бъркали, Панчо Владигеров, например, смятал „Горда Стара Планина“ за народна песен и е създал вариации за нея.

Социализма е е бил до 1968ма. Тогава са се уплашили — елита и децата им, че Маркс наистина предполага и изисква равенство, като уплахата им е от Пражката пролет и културната революция при китайците. Марксизма е за равенство, Тошо, Мирчо, Андрейчо .. и целият елит не щат децата им да са изместени от талантливите, и презират равенството, което е смърт за елитаризма им — ленинизма. Мао доразвива тази идея и стига до извода, според който в преходния период между събарянето на капитализма и окончателното въвеждане на комунистическото общество именно комунистическата партия и нейните кадри, функционери започват да играят ролята на буржоазия, която има интерес от възстановяване на капиталистическото общество.

И в последната глава Оруел казва че свинете се превръщат в буржоазия, и всички буржоазии се обединяват срещу пролетариата. Велик е Оруел.

Социализма е за развитие на всеки индивид. Дясното е изгодата, а лявото е подпомагането. Трябвало е всичко да се развие да крайна степен — жилище за всеки, обзаведено и ново, най-добри и удобни дрехи, почивка и екскурзии за всеки, гурме храна за всеки, и всичко което ще освободи човека от низки мисли и идеи — за да изчезне враждата и престъпността.

Убиване, е ключовата дума.

И четирите книги от поредицата са чудесни.Изпълнени с много красота и любов.Адмирации за авторът.

родът на вазов е от македония, но началото на 19ти век се местят в сопот

Цялата история можеше да се представи в по-съкратен облик, нямаше нужда от показването на безброй съдебни дела, а през втората част Шелдън е препускал да нахвърли историята.

В първа част доста се бях отегчила, но реших да я дочета все пак. Някак накрая не са доизяснени много неща — не се случи нищо, за да разбере бащата на детето какво се е случило, корумпирания Лорънс остана „във въздуха“, доста неща останаха неизяснени. Като че ли Шелдън е бързал да я завърши…

Не е така. Иван Вазов е известен македонски поет, той е авторът на този текст, а неговите сънародници просто са го направили на песен. Ако не вярваш — питай в Скопие. Там не понасят плагиатите и крадците на история.

Прекрасен роман.

Интересна пълна със приклучения история хареса ми

Васка Илиева ли?

Не ми допадна. В началото изглеждаше обещаващо, но от средата историята се разви по такъв начин, че просто не мога да повярвам! Дочетох я само, защото я започнах.

Съжалявам,че си изгубих времето с този роман.Не виждам какво са харесали предишните читатели в него.Като сюжет е добър,но тази политика постоянно ме изнервяше.Прочетох тези пасажи „по диагонал“.

Владо, радвам се за теб!Има върху какво да поспорим…

Много хитра работа, забавлявах се много с тоя дявол и тоя кон — Накрая обаче настръхнах, защото стана много зловещо.

Що някой не направи театър от тоя разказ!

Тези дни взех от нашата библиотека един том от съчиненията на Вазов. Четейки стиховете му се натъкнах на огромната прилика на стихотворението Черна гора и една песен която пеехме с едни мои комшии от град Сандански през 70-те години на миналия век.

Те ми казаха че това е македонска песен и се изпълнявала доколкото си спомням от Васка Илиева.

Сравних двете песни и взаимствани куплет по куплет изглеждат така:

Черна гора

Земя черногорска

уважавам те

Земя бедна горска,

земя турскоборска

Поздравявам те!

Поздравлявам твоите

голи висоти

горите,усойте

и във тях героите

що ги раждаш ти.

Във тебе не блеят

безбройни стада

рози не виреят

гроздове не зреят

по твоите бърда.

Теб те не смърсява

ни тиран ни роб.

Врагът в теб не влява,

влезне ли –тогава

ти му ставаш гроб.

Иван Вазов 1877г.

Земьо македонска

Земьо македонска

уважавам те/2/

Земьо македонска

земьо турско робство носила

поздравявам те!

Поздравявам твойте Македониьо

гори високи/2/

горите,усоите

и по тях героите Македониьо

що ги раждаш ти.

По теб се белеят Македониьо

безбройни стада/2/

стадата белеят

а гроздови зреят Македониьо

по твои ридове.

Нищо не те плаши Македониьо

на овой бели свет/2/

кой душман ке влезне

жив нема да излезне Македониьо

ти му ставаш гроб.

македонска песен

Пълен плагиат. Нямам думи.

Страхотна е забавна, придаваща настроение и емоция! ЧЕТЕТЕ препоръчвам!

Невероятно скучна книга. Стигнах около 10 глава, а действието така бавно се точи, че заспивам. Мисля съвсем сериозно да приключа с този вид литература, защото нямам нужда от сънотворни и време за губене. Винаги ми е било чудно защо някои читатели толкова безкомпромисно критикуват жанра, но след тази и няколко подобни книги, които опитах да прочета една след друга, виждам резон в това. Чувствам мозъка си изнасилен. Ужасно е като усещане и моля запалените дами да ме извинят за това мнение, но голяма фрустрация ми образуваха тези любовни романи. Повече няма да кажа нищо, защото се опасявам, че ще е доста крайно, но смятам че като читател на жанра имам право да дам оценка, а моята към момента е силно негативна. Човек може да оползотвори по-добре времето си, а тази книга не е начина, нито подобните ѝ, дето издевателствах върху себе си с тях от Фюри насам с ужасяващ мазохизъм. Не искам да преувеличавам, но на мен тези произведения ми полират мозъка и отказвам да изглеждам като билярдна топка и в буквален, и в преносен смисъл на думата. Пожелавам на всички дами приятно забавление с любовните романи, както и се извинявам за крайното мнение, но просто тази книга беше посдедната капка и чашата преля, този път необратимо…

Много добра!

Книгата ми даде друг поглед върху Джереми Малори като герой.