Читателски коментари

Аз мога да се съглася с вашия коментар, но само с две изключения — „Шана“ и „Роза през зимата“, дотолкова доколкото са интересни като хрумване и опит за разказване на историята. Ако някой желае да чете авторката, просто тези двете стигат.

Приятен роман, взривно начало, динамична и напрегната среда и малко банална развръзка — лошият отива накрай света, преследван от добрият. И малко по холивудски едни лекар успява да разкаже играта на цяла рота спец-назовци, да не говоря за железните американски ченгета, дето куршум не ги лови, сабя не ги сече!

Но е приятен за четене и като го почнеш, не ти се иска да го оставиш.

Книгата е просто невероятна! Но свърши много тъжно за жалост. Иначе като цяло просто няма равна!

Само 12 глави — претрупано, напълно предвидимо и посредствено. Сякаш липсва половината книга — толкова набързо е разказано съвсем на 2 на 3. Диалозите бяха плоски, никакви характери не бяха развити. Историята не беше оригинална, но ако все пак се беше позадълбочила авторката можеше и да се получи по-свястно четиво.

Сериозно ли?!?! Аз прочетох следващата от поредицата „Чудото“ за 1 час точно и беше пълен бълвоч. Само 12 глави — претупано, напълно предвидимо и посредствено. Някак си не мога да повярвам тази да е по-хубава, но ще я пробвам…

Да има още. Поредицата е Eloisa’s Fairy Tales: A Kiss at Midnight (Пепеляшка), When Beauty Tamed the Beast (Красавицата и Звяра), The Duke is Mine (Принцесата и граховото зърно), Ugly Duchess (Грозното Патенце), Once Upon A Tower (за тази не съм сигурна… предполагам че по историята за Рапунцел, която лично не съм чела като малка и не съм запозната :-)

Знаеш ли, atman, не беше ми хрумвало това сравнение за парния чук… Страхотно точно описва моята първа среща с Ремарк!

Трябва да съм бил на към 16, лятна ваканция и тъкмо бях приключил с всичко от Карл Май и Дюма, до което бях можал да се докопам — буден младеж, който си мисли че има литературен вкус. А и обичах да чета.

Попитах баща ми коя е любимата му книга и да ми препоръча нещо като за след Граф Монте Кристо.

Той ми каза: „Стига вече си чел глупости. Прочети Триумфалната арка.“ И ми я даде в ръка.

Какво съм разбрал и какво — не, не знам. Знам само че ме размаза. Като парен чук.

И колкото пъти съм се връщал към този автор през 25-е години от тогава, все е като за пръв път. Много малко такива автори има.

Книгата е хубава, само че на моменти ме изнервяха с този маскарад и смяна на самоличността на лорд Сакстън.

Хубава книга с остроумни диалози. Много ми хареса.

Първата книга на Ремарк, която прочетох.

Предполагам, че съм бил на около 22–23 години.

Ами какво да ви кажа…

Въздейства върху психиката ми, като удар с парен чук.

За мен, това е най-добрият роман на Автора, без да подценявам и останалите му произведения.

Невероятна поредица!

От всичките четиринадесет книги има само една на която бих дал оценка 4.

Всички останали са за 6. Четат се на един дъх.

От всички книги на Ремарк, които съм чела досега, тази и „Време да се живее, време да се мре“ (извинявам се, ако съм объркала заглавието, но чувството, което оставя дадено произведение е по-важно) ми оставиха най-силно впечатление. Всъщност и „Нощ в Лисабон“ много ми харесва. Изобщо, сама не мога да опиша как се чувствам след всяка негова книга. И само ще добавя, че човек трябва да е поне малко зрял, за да достигнат тези произведения до него, и че всяка негова книга те кара да преосмислиш живота си и да си зададеш въпроса „Така ли искам да живея..?“ Първата книга на Ремарк, която прочетох, бешие „Триумфалната арка“, и макар да беше само преди три години, явно не бях дорасла за нея. Сега бих я прочела пак с голямо удоволствие.

Много ми хареса,не можах да я оставя докато не стигнах края….

Много интересна книга със завладяващ сюжет и напрежение до края.Струва си да се прочете .

Наистина страхотна книга прочетох я за по-малко от ден.

Наистина тази книга е много амбицираща. Би било хубаво, ако я имаше в учебната програма за да се замислят малко учениците, че има нещо по-високо от матереалното. Това произведение е фантастично и би развило много тяхната мисъл. Общо взето тази повест учи на много неща.

О, да, и втората книга от поредицата ми хареса много, наситена със силни емоции и умело разказана. Единствено дето авторката е попресолила манджата с прекалено много секс, обаче тези сцени могат и да се прескачат.

Огромни благодарности за превода.

Хубаво разказче, кратко, но почти успя да ме разплаче.

Страхотна приказка.

Грабна ме.

Особено интерпретациите от разни песни и приказки за любовта и изневярата, които подтикнаха Лазо да се върне при любимата си. Давам 5 за разказа.