Гибелта на „Аякс“ от Павел Вежинов
Да не умреш от злоба като вдигнеш кръвно?
Павел Вежинов е един от най-големите ни автори, не разбирам как може да се пишат такива отрицателни мнения за него. Явно неговите произведения не са познати на част от коментиращите тук. Запознайте се, сравнете ги с други и ще видите, че никой от съвременните ни автори от последните 25 години не може да се доближи до таланта на Вежинов.
Нека бъдем честни — въпреки всички негативи на социализма, именно в този период са създадени най-великите произведения в съвременната българска литература. И ако някой все още се съмнява в това, преди да коментира, нека се запознае с автори като Вежинов,Любен Дилов — баща, Антон Дончев, Димов, Талев, Райнови — баша и син, Кирил Топалов, Виктор Пасков, Цончо Родев, Ивайло Петров, Стефан Дичев, Андрей Гуляшки, Вера Мутафчиева и още толкова много други…
Познавайки тези автори, смело мога да твърдя, че благодарение на тях съвременната българска литература е достигнала световни висоти, с което можем да се гордеем. Не отхвърляйте всичко, което е било създадено в социализма, защото днес въпреки демокрацията и свободата не е създадено нищо по-добро.
А нещо за книгата можеш ли да кажеш ?
нещастен боклук кланящ се на изродското болнотворение социализъм.
не дебилният строй е написал книгата, а авторът.
нещастник, остани си в миналото и умри там. без никой да те забележи изгнии заедно със социализма си.
нещастник
Чучулигата от Решат Нури Гюнтекин
И аз я прочетох няколко пъти тази книга! Все не ми е достатъчно, защото всеки път откривам нещо ново.Сегашната филмирана версия на Чучулигата от септември 2013 година наистина е страхотно филмово удоволствие! Надявам се след време да се появи и по наша телевизия…
Последният женкар от Кони Мейсън
Макар че историятя не изненадва с нищо ново, поне е забавна и лека за четене.Да си убиеш времето става.
Изгубената роза от Сердар Юзкан
Книга за силата на майчината любов, книга за лично самоусъвършенстване, книга за умението да не пропиляваме мечтите си, книга за видимите и невидими знаци, които животът ни показва.
Степния вълк от Херман Хесе
Необичайна днес, но не и за Хесе! Хесе умее да разказва, да увлича. Започнеш ли негова книга, не те оставя до края и после седмици, след прочитането на книгата,мислиш за действието, за героите, за избрания от тях път, преосмишляш и твоите ценности,постигнатото от теб, даваш оценка на живвота си до този момент. Голямо удоволствие ми бе да препрочета та,зи книга.
За да се наслади напълно човек, трябва да се съобрази и с годините през които е писана творбата и житейския път на автора, и принадлежността му към дадени течения.
Спутник, моя любов от Харуки Мураками
Книгата много напомня Норвежка гора от същия автор, която е по-силната книга. Тази някак е някак посредствена, недоизпипана. Началото някак става, но от средата нататък въобще не ми хареса. Не ме грабна и разитието на героите. Има други по-стойностни книги на Мураками. Тази е слаба, еднообразна и скучновата.
Изгубеният херцог Уиндъм от Джулия Куин
Аторката пише добре,но историите нещо са бозави.
Гордост и предразсъдъци от Джейн Остин
Невроятно завладяващ роман. Влюбена съм в мистър Дарси! :)
Дюн от Франк Хърбърт
Книгата е добра, но лично аз предпочитам „Хиперион“(първата част). Намирам я за по-интересно написана, многопластова и също толкова философска.
Робинята на викинга от Хедър Греъм
Не ми хареса! Рианон е толко дразнеща, че чак спрях да чета книгата и спрях по средата и дори не искам да знам как сваршва!
Първата част е много по добра.
Нежният измамник от Дженифър Блейк
Наистина страхотна книга!!!
Тайни от Бренда Джойс
Страхотна книга, нареждам я веднага след „Скандална любов“ на същата авторка!
Скандална любов от Бренда Джойс
След толкова прочетени книги в този жанр, това е една от книгите, които мога да продължавам да препрочитам. Най-много ми хареса това, че главните герои се опитваха да се борят с чувствата си, а не нещата да се изяснят още в трета глава. Жалко, че няма много такива романи.
Да се залови жив от Владимир Карпов
Да, изданието, което аз съм чела е именно това за което говори buran. Преводача беше мъж, не си спомням името в момента. Вариант е предполагам, да се добави в Библиотеката и това издание като алтернатива. Виждам, че при други книги е правено. Въпросът е, че аз не съм много запозната с начина на работа на екипа на Библиотеката и не знам как ще е най-удобно да се направи това. Моля за предложения.
Поздрави
Те вървяха като хора от Клифърд Саймък
Увлекателна, като всичко на Саймък.
Душа назаем от Тихомир Димитров
За мен беше голямо удоволствие да прочета книгата на един дъх и гордост, че е написана от български автор!
Заслужава да бъде филмирана и дано имам щастието да стана свидетел на такава реализация!
А що се отнася за отправените критики по-горе, бих могла да изкажа своята гледна точка:
Относно повторенията: според мен са направении с цел да се погледне през погледа на всеки един герой поотделно.
Относно обърканите думи като „леля“ и „разопаковане на багажа“: да, съгласна съм с тази неточност. Но това са дребни детайли и няма смисъл да се захващаме за тях. Има гафове навсякъде, дори и в световноизвестни филмови продукции.
Като цяло книгата е страхотна! Това, че те пленява от самото начало и не усещаш как си стигнал до последната страница е достатъчно да се разбере за увлекателният стил на писане.
Поздравления за автора, като му пожелавам музата за творчество никога да не стихва!!!
Тъмната кула от Стивън Кинг
Още веднъж отзад, докторе…
The Dark Tower: The Gunslinger (1982) — 224 pages
The Dark Tower II: The Drawing of the Three (1987) — 400 pages
The Dark Tower III: The Waste Lands (1991) — 512 pages
The Dark Tower IV: Wizard and Glass (1997) — 787 pages
The Dark Tower V: Wolves of the Calla (2003) — 714 pages
The Dark Tower VI: Song of Susannah (2004) — 432 pages
The Dark Tower VII: The Dark Tower (2004) — 845 pages
Вгледай се внимателно в цифрите в скобичките и се опитай да проумееш какво казват. Поразсъждавай и над обема на всяка от частите. А за да усетиш само с четене, че краят е претупан, ще трябва да почетеш още дооооста книгите на Стивън Кинг.
Читателски коментари