Читателски коментари

Пак Ви Благодаря, Пламене, за положеният труд. Цяла нощ не спах, за да я прочета, така ме увлече.

Благодаря на преводача за труда, който положи, за да можем да се насладим на хубавата книга на родния си език.

Преди няколко минути довърших „Арката“. Вие ми се свят. Последният ми психоинсулт беше с „На изток от рая“, но това сега…нямам думи, и не искам да имам. За някои книги човек не бива да казва нищо, а да мълчи както пред монументите на ония загинали незнайни, заради човешката глупост!

Поредна вълнуваща история от Джейн. Как ме е яд че е починала млада и не е могла да напише още много. Има печатни грешки и недобър превод на места, но като цяло давам 6 от 6!

Така е!

Той пеел човека. —

Това е прекрасно, нали?

И аз. Благодаря за описанието

Една от най-силните сатирични книги, писани някога. Най-голямата глупост беше да я махнат от учебната програма.

Най-голямото малоумие в книгата са папаките в колите на НСО. Абе какъв идиот трябва да си за да оставиш папка за премиера в колата и после да я чете някой като Цанков? Лека му пръст, ама това минава всички граници.

Ами, ако си някое малко момиченце на 10–11 години, което не уважава и не се гордее с българската класика и литература сигурно няма да ти е интересна, но по коментарът , който си написала си личи , че не си една от най-грамотните.Чети българските книги и се ограмоти,малко вместо да казваш,че са скучни!!

Благодаря Ви,че сте качили тази чудесна книга,която свързвам с детството си.С удоволствие си я припомних.Написана е през 1935 г.,но е много актуална и днес.Интересен,самоироничен ,философски саркастичен ,чиновник,юрист,журналист,артист и до днес е неповторим Бранислав Нушич.Сякаш е писал за нашите съвременни политици:

"Кризата е явление, което съществува от самото възникване на тази държава и ще съществува, докато съществува и държавата, също както детето, родено с недъг, го влачи през цял живот. Политическите младенци най-много обичат да играят на тая игра, защо да не я играем и ние?

Разбира се, аз винаги бях тоя, който съставях кабинета. Тая моя мисия не се опираше на доверието на някакво народно събрание, но това съвсем не е необикновено явление в нашия политически живот. Понеже играехме в нашия двор, аз с много по-голямо основание от Людовик XIV можех да кажа: „L’etat s’est moi“ и да заграбя цялата власт в ръцете си.

Всички искахме да бъдем министри (това впрочем не е само детска слабост) и тъй като нямахме поданици и никой не искаше да бъде поданик, не можеше да има и народно събрание.

Дори да бяхме зачислили като свои поданици гъските, пуйките, патиците и другите благонравни създания, които изпълваха двора ни и които със своята лоялност бяха много подходящи за тая цел, и да ги извикахме в народното събрание, пак не можехме да направим нищо. Те, разбира се, ще образуват клубове на народните представители, т.е. клуб на пуйките, клуб на гъските и клуб на патките, но тия клубове не биха ни най-малко повлияли върху народното доверие, присвоено от самите нас, защото, както е известно, политическите клубове са институти, които дисциплинират своите членове да не мислят със своя ум и да не се тормозят от угризенията на съвестта си. Гъсокът, пуякът и патокът, които станат, да кажем, председатели на клубовете, ще получат от нас уверения, че на тях лично ще им се подобри храната, и ето ти тебе болшинство, ето ти народно доверие.

Наистина между домакините животни в двора имаше и един таралеж, който пред вид външността си можеше да представлява опозиция. Но той спеше по цял ден, а опозиция, която спи, не е опасна. В края на краищата и тая негова външност не представляваше бог знае каква опасност, защото никой не се бои от опозиция, на която бодлите служат само за украшение.

Значи, ние имахме всички условия да бъдем неограничени владетели, а неограниченото господство като че ли е наше традиционно удоволствие. "

Много красиво!

Трилогията е едно прекрасно и увлекателно произведение, което коректно отразява историческата действителност. Намирам я и за прекрасно учебно пособие за изучаване на възрождеските борби и народоосвобителното движение по история, особенно за юноши и подрастващи. Това е един прекрасен начин, макар и чрез роман, да научат историята си, без да се отегчават от сухотата на преподавания в училище исторически материал.

Поклон!

Според Уикипедия подредбата е следната:

Грешница, Sinful (1993)

Табу, Taboo (1996)

Дете на порока, Wicked (1997)

Грехопадение, Touch of Sin (1999)

Любовникът, Legendary Lover (2000)

На 15 от 22 глави съм и е ск-у-у-у-ка до сега…Ако не вземе да стане малко нещо по-интересна до края ще я счета за пълна загуба на време.

Чела съм „Грехопадение“ от същата поредица и много ми хареса — много повече динамика има.

„Табу“ не мога да си обясня защо не ми допада…може би двете много си приличат и веднъж прочела онази, тази сякаш вече съм я чела с някои разлики. Явно стилът на авторката си е такъв. Уж са на война, а няма динамика — един монотонен разказ въртящ се около влюбилите се на 15-тата минута „зрели“ хора на по 28 и 30 и няколко си години, а държащи се като разгонени тинейджъри, току що са открили секса… Ще чета да видя, дано нещо разтърсващо се случи до края ;-)

Едва ме навихте да прочета и тази :-)

„Роза през зимата“ я прочетох преди известно време и ми хареса, но не започнах веднага „Шана“, за да си „почина“ малко от авторката.

Започнах Катлийн Удиуиз с „Роза през зимата“ и смятам да я приключа с „Шана“ ;-)

Бях далеч от този жанр доста време и с тази книга се връщам пак там… Четеше ми се нещо напрегнато, кърваво, брутално. Много добра книга, и много тъжна.

книгата е страхотна.наистина.бих я започнала отначало макар че свърших прeди 5 минути :D

Аз наистина харесвам тази книга.Тя ми е една от любимите.Толкова е истинска и интересна,че даже накрая се разплаках.Не исках да свършва този великолепен роман,кара ме да се гордея,че съм БЪЛГАРКА!

А аз мога ли да помоля да не се спами под книгите? Ако имате проблем с вярващите, спорете с тях на съответните места, а не тук, където би трябвало да обсъждаме литература. Да не говорим, че с грубия си коментар обиждате много хора, т. е. нарушавате етичните правила. Човек може да защити позиция и без да изпростява.

За да не е спам и моят коментар: не харесвам Умберто Еко като стил и медийна репрезентация, но конкретно тази негова книга е изключение. Когато я прочетох преди години ми беше страшно интересна и се радвам да я имам в личната си библиотека.