Читателски коментари

Един ден, един живот от Никълъс Спаркс

,Петя (8 декември 2013 в 19:35)

Първо прочетох С дъх на канела и бях възхитена ,после Незабравима разходка и възторга ми беше в пълна сила ,но след тях прочетох Един ден ,един живот и тя просто бледнее пред тях ………

На Западния фронт нищо ново от Ерих Мария Ремарк

братя Кармазъсикови (8 декември 2013 в 17:56)

Тургенев е уникален и е без аналог. Не бих казал същото за прехваления сред литературните лаици Достоевски. Или и според теб безумната идея, че Москва е новият Рим и русия е новата Византия изградена от пияни роби с дълбока съвест не е нелепа гражданино на квадрат?

Последният сребърник от Джеймс П. Блейлок

bubayana (8 декември 2013 в 14:39)

Ха, имало и други!!

Много я обичам тази книжка. Четете и се забавлявайте :)

Куджо от Стивън Кинг

mvvm (8 декември 2013 в 14:18)

Barn — стобор!? Стобор е вид ограда, не е сграда, каквото е barn. Това е най-фрапиращото от първа глава, но не е единственото. Не мога да преценя със сигурност дали отново имаме преводач, който не знае български или са грешки промъкнали се при сканирането и разпознаването. По-скоро е първото, имайки предвид останалите грешки. Тъй че няма да се чете това издание…

На Западния фронт нищо ново от Ерих Мария Ремарк

notman (8 декември 2013 в 13:13)

Руските класици, селянино без колело, са отвъд всякакви мерни системи за стойност.

На Западния фронт нищо ново от Ерих Мария Ремарк

братя Кармазъсикови (8 декември 2013 в 12:32)

Ако се изучава в училище стойността се увеличава. Пример са руските „класици“.

Безсъници в Шотландия от Карън Хоукинс

stela1981 (8 декември 2013 в 11:20)

Невероятна поредица. Сега си намерих 5 част, но на английски

Компютър от Мирча Динеску

д. (7 декември 2013 в 20:15)

напомня ми на това: http://www.translatum.gr/forum/index.php?topic=27666.0

цял ден чета малкото преведени неща на Динеску — страшна работа е.

Съблазнена от един женкар от Кони Мейсън

svr (7 декември 2013 в 17:42), оценка: 6 от 6

прекрасра история, но главната героиня ми се видя малко глупавичка

На Западния фронт нищо ново от Ерих Мария Ремарк


Боже, опази! Да четем после разни коментари от типа на: „sku4no mi e“, „немога да разбера книгата съжалявам“, „предпочитам Хари Потър“ и т.н. Наистина не разбирам защо всяка хубава книга трябва да се омаскарява чрез „задължително изучаване в училище“. Все едно, ако не се „изучава“, това ѝ намалява стойността по някакъв начин…

На Западния фронт нищо ново от Ерих Мария Ремарк

sle1914 (7 декември 2013 в 13:13), оценка: 6 от 6

Невероятен роман. Със сигурност трябва да се узичава и в училище!

За гърмящата доблест на бъдния век… от Осип Манделщам

д. (7 декември 2013 в 11:34)

На Кадийски преводът като че ли е стилистично най-издържан. първозданната красота е малко тромаво, но пък последната строфа компенсира всичко.

За гърмящата доблест на бъдните дни,

за човешкия пламенен род

се лиших от пира и на свойте деди

и от чест, и от весел живот.

На плещите ми скача векът-вълкодав,

но не съм аз по вълчи свиреп!

По-добре ме пъхни — като шапка в ръкав —

в жарка шуба — сибирската степ.

Да не виждам ни страх, ни разкашкал се път,

нито кървави кости в калта;

и лисиците сребърни там да искрят

в първозданната си красота.

Отвлечи ме в нощта, в Енисейския мрак,

дето бор със звезда е сроден,

и понеже в кръвта си не съм единак —

само равен ще стреля по мен!

Коледа в Ардмор от Нора Робъртс

ganiva (7 декември 2013 в 03:36), оценка: 6 от 6

Кратко, но красиво. Вълшебно и романтично.

Огромни благодарности за фен превода.

Сърцето на океана от Нора Робъртс

ganiva (7 декември 2013 в 03:31), оценка: 6 от 6

И на мен това ми е една от най-любимите трилогии, обичам да си препрочитам и трите книги с огромно удоволствие. Наистина са разкошни. Нора просто е номер едно в жанра.

Даровете на слънцето от Нора Робъртс

ekhipatia (7 декември 2013 в 02:48), оценка: 5 от 6

Прекрасна книга. Удоволствието от споделените приказки е вълшебно.

Нощни сенки от Нора Робъртс

yana.pacheva (6 декември 2013 в 18:57), оценка: 4 от 6

Приятна и неангажираща, въпреки че през цялото време се питах къде е Робин.

Непоискано добро от Клуб „Светлини сред сенките“

Ива (6 декември 2013 в 16:20)

Зачетох я от любопитство и веднага ми допадна, ако продължи така до края ще си изненадам много приятно. Предварително благодаря!

Сигнал за опасност от Лий Чайлд

Елето (6 декември 2013 в 14:56)

Една от най-хубавите книги на този автор!

Отменена присъда от Майкъл Конъли

Елето (6 декември 2013 в 14:36)

Книгата е много интересна.Прочетете я,няма да съжалявате!

Какавидите от Джон Уиндъм

etsatchev (6 декември 2013 в 14:24), оценка: 6 от 6

Увлекателно четиво, но не е като тези, които оставят читателя без дъх. И както в „Денят на трифидите“ се повтаря идеята за алчността на човечеството и самоунищожението. Определено намирам „Денят на трифидите“ за по-обмислено и стойностно произведение.Относно убийствата и насилието авторът явно е все още подвластен на впечатленията си от Втората световна война.