Етногенезисът и биосферата на Земята от Лев Гумильов
На всичките, целта им е една и съща. Всички искат да ни стрижат.
По-добре американските „демократоносачи“, отколкото руснаците. Ако трябва да избирам между САЩ и Русия, естествено, че ще избера САЩ. Навремето Русия може и да е била велика, сега — омразна държава.
Не обръщай внимание, Змей Гаринин! Те са едни личности, за които и да бяха останали по турски гнет, щеше да е хубаво!
Преди да си вземеш хапчетата недей да пишеш каквото и да е! Тези руснаци са те освободили от турското иго и сега, дето не се казваш мехмед, а носиш българско име, това е и тяхно усилие и излята кръв по тези, за тях чужди места.И докато има такива неблагодарници, за да признаят техния ум, величина и всеотдайност, американските „демократоносачи“ ще изпразнят родината ни от българи, превръщайки ги в роби.
Шутът на кралицата от Филипа Грегъри
Много хубав роман,само ми се иска да направят филм по него… не The Virgin Queen, защото той разказва за времето след това, а и няма никаква Хана
Покорителят от Джоана Линдзи
Книгата наистина е много увлекателна, смяла съм се с глас.
Твой завинаги от Тереза Медейрос
Една от най хубавите книги които съм чела до момента,историята е уникално завладяваща, а героите са уникално забавни персонажи.Четете дами,няма да съжалявате !
Любов от Елиф Шафак
Kнига, която всеки трябва да прочете, но не всеки може да разбере…
Сърце от лед от Джуд Деверо
Заглавието на книгата не е „Сърце от лед“ а „Сърце от пламък“ и това не е втората книга от поредицата,а първата.
Отровните родители от Сюзън Форуърд, Крейг Бък
Много добре написана и разбираема книга.
История на Българското възраждане от Иван Стоянов
„Няма нищо лошо студентите да знаят учебниците за средното образование, защото те и без това са достатъчно изчерпателни /имам предвид горните класове/ и обемни“ — мнение на мой много известен преподавател от ВУЗ, което подкрепям!
Моята борба от Адолф Хитлер
Хитлер не е загубил двубоя с недодялания грузинец, защото след крушението на нацизма немците заживяха по-добре и от грузинците, и от руснаците. Целта на Хитлер е била да служи на народа си, за разлика от тази на кавказкия садист, който е експериментирал гениални чужди хрумки, непригодни за степта. Затова фюрерът е по-успешен социален архитект от маргиналния азиатец.
А „стоманената елегантност“ е просто елементаризиран преразказ на сложни мисловни схеми, не особено достъпни за полуграмотни семинаристи.
Ако от Хитлер се очаква да демонстрира сталински профанизъм и безпросветност, естествено е очакващият да бъде разочарован и всичко да му изглежда объркано.
Затова разочарованият нека си чете мужижките интелектуализми на
Кобата и да не посяга към по-
цилилизованата социална книжнина.
Гарванът от Едгар Алън По
Превод от английски: Елин Пелин (1906 г.)
Веднъж, среднощ, във час нещастен, аз, уморен, безучастен,
в стари томове заровен над проклетата наука,
и наведен, и забравен, в мисли, в блянове отдаден,
чух внезапно, отчетливо — и внезапно се почука —
„Гост навярно“ — аз казах си, отведнъж услушан в звука,
казах, стреснат аз от звука.
Бе декември, помня ясно, време тежко и нещастно.
От камина върху пода отблеск огнен си играйше…
Да се съмне чаках страстно! И безумно, а напрасно
търсех в книгите забрава на безкрайната си мъка
по изгубена Ленора — безпощадната си мъка,
на мечтите мои звука.
Завес тънък се люлейше, шум копринен тихо вейше;
в тъмнината ръце страшни се простираха към мене;
и страхотност безпричинна пълнеше нощта пустинна.
И сърцето мое болно. Но… внезапно се почука.
„Гост навярно“ — си помислих, отведнъж услушан в звука,
„Гост — другар наминал тука!“
И опомнен се изправих и високо се обадих:
„Който и да си, що чукаш, ти, приятелю, прости ми,
в дрямка падна морен дух и отведнъж аз не чух;
и не чух те аз веднага, и не станах да погледна!“
И вратата аз широко кат открих, навънка взрех се —
Вред тъмница непрогледна…
И застанах мълчеливо, през таз пропаст от мъртвило,
и с потаени мечтания взрях се в тъмната пустиня…
Мрак и хаос безконечен!… Но кат вик от хор далечен
прозвуча за миг „Ленора“ — отзив тих на мойта мъка
Мой бе шепот тоз „Ленора“ — отзив тих на мойта мъка —
И загина в мрака звука.
Влязох поразен, отчаян и от тоя звук замаян,
и вратата аз притворих… Но внезапно се почука…
Сви сърце ми страх неволен. „Вятър блъска своеволен,
вятър блъска недоволен — и се бие във капака.
Глупав е подобен страх — вятър блъска се в капака,
вятър си играе в мрака…“
Тъй страхът си аз оборих и прозореца отворих.
Гарван черен, кат зъл спомен, във покоя мой се вмъкна,
шумно мина край стените в тая стая на бедите,
обиколи той стените, и строг, важен, неподвижен,
върху бюста на Палада кацна без поклон, спокойно,
като мой приятел ближен…
Призрак черен, онемели, тежко върху шлема бели
той стоеше. Аз засмях се и продумах му тогава:
„Вашто царство е гробница! Как е твойто име, птица,
във задгробний свят, когото Бог на вечна нощ обрече.
Как те казват във света, що Бог на вечна нощ обрече?“
Гарван гракна — Нивга вече!
Малко смисъл туй откри ми, но с тоз отговор смути ме
тая птица, черна птица с глас вещаещ и злокобен…
Първи път таквоз злощастье в тоя покой на нещастье,
във покоя, де за щастье всяка мисъл е далече,
прати клетнику, оставен от надеждата далече.
Птица с думи — Нивга вече.
Той от шлема на Палада гледаше ме без пощада,
и повтаряше без милост своя проговор жестоки,
и повтаряше туй слово, тъй спокойно и сурово,
че стори ми се навеки той на него ме обрече…
„Не, до утре, си помислих, ще се махне той далече…“
От тоз отговор замаян, аз помислих си отчаян:
"Дълго време той живял е у клетник безумен някой,
кого вечно са терзали зли несрети и печали,
който в песните си вечно — теглилото го обрече
един припев да повторя — теглилото го обрече,
един припев — Нивга вече.
И в креслото аз заврях се, в тая черна птица взрях се…
Мисли тъжни, безутешни се занизаха верига.
Що? — аз мислех — той предрича, що вещае, що нарича
гарван черен, съдник страшен? — Участта ли ми предрече,
участта ли ми сирашка — в това слово той изрече
грозно слово — Нивга вече.
Но той там стои, мълчи си и пронизва ме с очи си…
Мисли тъжни, безутешни се занизаха верига…
Въз завесата облегнат, аз седях от скърб налегнат.
Тъй при нея аз облегнат — бе отдавна и… далече,
да стоя обичах дълго — бе отдавна и далече —
не ще бъде — Нивга вече!
И във блянове отвлечен, аз усетих шум далечен,
сякаш ангели дойдоха с кадила благоуханни,
на душа успокоенье вливаше това каденье,
и аз казах със смиренье: „Изцерен съм ето вече,
пий, нещастнико, опий се — цяр найде за сявга вече!“
Гракна гарван — Нивга вече!
О, ти кой си, ти пророко вещ, птица или дух зловещ?
Бурята ил Сатаната са те пратили при мене —
о, не искам аз да зная? Но кажи ми, аз желая,
ще ли още да страдая — докога ми Бог обрече?
Ще ли мога да си кажа: „Утешен си ти, човече!“
О, ти слушай, ти, пророко вещ, птица или дух зловещ!
Във небето те заклевам, в името на Страшний съд —
Но кажи ми, обади ми, ти: желая, ако аз отида в рая,
Ще мога ли да узная аз Ленора там далече?
Ще намеря ли Ленора — там при ангелите вече?
Гарван гракна: Нивга вече!
И от шлема на Палада гледаше ме без пощада…
Тъмен дух на Сатаната! Лъжеш! Вярвам в чудесата!
Бягай в оня свят, що Бог на вечна нощ обрече!
И прониза ме с очи, и остана да стои си
Тоя Гарван, черна птица, с глас вещаещ и злокобен…
Тая сянка оттогава на душа покой не дава,
Тая сянка ме смущава, с тия думи, що изрече…
Не ще бяга — Нивга вече!…
A aз съм чел някакъв вариант, в който последните редове на куплетите завършват с „Гарван рече — Нивга вече !“
Време разделно от Антон Дончев
Ами може би има твърде много НЕ ПИШМАН ПАТРИОТИ в тази страна!! Затова България вечено сама себе си плюе, народа й все е от най-знаещите по всичко и все разнищва до последна брънка всичко българско, да му намери недостатъци. Така правим българите, нали? Не знам друг народ, който така стръвно да заплюва всичко родно сам и да се самооплюва.
Романът е прекрасен!
Достоверността може и да се оспори, но турското робство не може да се оспори, 500 години са си 500 години. Аз съм от Стара Загора, правите ни улици и липи са напоени с кръв. Няма записки за тукашното възстание, защото целият град е изклан до крак, не е останал жив човек да предаде ужасът. Станало е бързо и варварско. И след това пожар.
Въобще историята не е наука, историята я владее силният на деня. Всяка страна си измисля малко или много история. Гърците днешните, се пишат наследници на елините, а нямат нищо общо с тях.
Затова оставете на мира романа. Може и да има художествена окраса, но е написан прекрасно и не патриотите, вечно търсещи да опровергаят своята истина — съжалявам, че това ви пречи да оцените красотата, с която пише авторът.
Джудит от Джуд Деверо
Поредицата е страхотна
Чест и величие от Джули Гарууд
Невероятна е
Билкова отвара и рог от еднорог от Хедер Меспи
С удоволствие прочетох на един дъх книгите и с нетърпение чакам продължението. Много се радвам на факта, че автора е българка. Още утре отивам на „Славейков“ да си купя книгите!
Пленница от Джоана Линдзи
Много , много интересна и забавна книга !
Остров Тамбукту от Марко Марчевски
баз бая си е хубава книгата
Читателски коментари