Читателски коментари

Етногенезисът и биосферата на Земята от Лев Гумильов

Lilyshik (24 декември 2013 в 14:19)

Преди да си вземеш хапчетата недей да пишеш каквото и да е! Тези руснаци са те освободили от турското иго и сега, дето не се казваш мехмед, а носиш българско име, това е и тяхно усилие и излята кръв по тези, за тях чужди места.И докато има такива неблагодарници, за да признаят техния ум, величина и всеотдайност, американските „демократоносачи“ ще изпразнят родината ни от българи, превръщайки ги в роби.

Шутът на кралицата от Филипа Грегъри

Виктория (24 декември 2013 в 02:32)

Много хубав роман,само ми се иска да направят филм по него… не The Virgin Queen, защото той разказва за времето след това, а и няма никаква Хана

Покорителят от Джоана Линдзи

miss_m (24 декември 2013 в 02:25), оценка: 6 от 6

Книгата наистина е много увлекателна, смяла съм се с глас.

Твой завинаги от Тереза Медейрос

Дулсе (23 декември 2013 в 22:29)

Една от най хубавите книги които съм чела до момента,историята е уникално завладяваща, а героите са уникално забавни персонажи.Четете дами,няма да съжалявате !

Любов от Елиф Шафак

Ники (23 декември 2013 в 22:26)

Kнига, която всеки трябва да прочете, но не всеки може да разбере…

Сърце от лед от Джуд Деверо

Искрена (23 декември 2013 в 21:19), оценка: 6 от 6

Заглавието на книгата не е „Сърце от лед“ а „Сърце от пламък“ и това не е втората книга от поредицата,а първата.

Отровните родители от Сюзън Форуърд, Крейг Бък

ducasse (23 декември 2013 в 20:55)

Много добре написана и разбираема книга.

История на Българското възраждане от Иван Стоянов

Az (23 декември 2013 в 18:21)

„Няма нищо лошо студентите да знаят учебниците за средното образование, защото те и без това са достатъчно изчерпателни /имам предвид горните класове/ и обемни“ — мнение на мой много известен преподавател от ВУЗ, което подкрепям!

Моята борба от Адолф Хитлер

Пиратът Шарки (23 декември 2013 в 12:21)

Хитлер не е загубил двубоя с недодялания грузинец, защото след крушението на нацизма немците заживяха по-добре и от грузинците, и от руснаците. Целта на Хитлер е била да служи на народа си, за разлика от тази на кавказкия садист, който е експериментирал гениални чужди хрумки, непригодни за степта. Затова фюрерът е по-успешен социален архитект от маргиналния азиатец.

А „стоманената елегантност“ е просто елементаризиран преразказ на сложни мисловни схеми, не особено достъпни за полуграмотни семинаристи.

Ако от Хитлер се очаква да демонстрира сталински профанизъм и безпросветност, естествено е очакващият да бъде разочарован и всичко да му изглежда объркано.

Затова разочарованият нека си чете мужижките интелектуализми на

Кобата и да не посяга към по-

цилилизованата социална книжнина.

Гарванът от Едгар Алън По

Живко (23 декември 2013 в 12:12)

Превод от английски: Елин Пелин (1906 г.)

Веднъж, среднощ, във час нещастен, аз, уморен, безучастен,

в стари томове заровен над проклетата наука,

и наведен, и забравен, в мисли, в блянове отдаден,

чух внезапно, отчетливо — и внезапно се почука —

„Гост навярно“ — аз казах си, отведнъж услушан в звука,

казах, стреснат аз от звука.

Бе декември, помня ясно, време тежко и нещастно.

От камина върху пода отблеск огнен си играйше…

Да се съмне чаках страстно! И безумно, а напрасно

търсех в книгите забрава на безкрайната си мъка

по изгубена Ленора — безпощадната си мъка,

на мечтите мои звука.

Завес тънък се люлейше, шум копринен тихо вейше;

в тъмнината ръце страшни се простираха към мене;

и страхотност безпричинна пълнеше нощта пустинна.

И сърцето мое болно. Но… внезапно се почука.

„Гост навярно“ — си помислих, отведнъж услушан в звука,

„Гост — другар наминал тука!“

И опомнен се изправих и високо се обадих:

„Който и да си, що чукаш, ти, приятелю, прости ми,

в дрямка падна морен дух и отведнъж аз не чух;

и не чух те аз веднага, и не станах да погледна!“

И вратата аз широко кат открих, навънка взрех се —

Вред тъмница непрогледна…

И застанах мълчеливо, през таз пропаст от мъртвило,

и с потаени мечтания взрях се в тъмната пустиня…

Мрак и хаос безконечен!… Но кат вик от хор далечен

прозвуча за миг „Ленора“ — отзив тих на мойта мъка

Мой бе шепот тоз „Ленора“ — отзив тих на мойта мъка —

И загина в мрака звука.

Влязох поразен, отчаян и от тоя звук замаян,

и вратата аз притворих… Но внезапно се почука…

Сви сърце ми страх неволен. „Вятър блъска своеволен,

вятър блъска недоволен — и се бие във капака.

Глупав е подобен страх — вятър блъска се в капака,

вятър си играе в мрака…“

Тъй страхът си аз оборих и прозореца отворих.

Гарван черен, кат зъл спомен, във покоя мой се вмъкна,

шумно мина край стените в тая стая на бедите,

обиколи той стените, и строг, важен, неподвижен,

върху бюста на Палада кацна без поклон, спокойно,

като мой приятел ближен…

Призрак черен, онемели, тежко върху шлема бели

той стоеше. Аз засмях се и продумах му тогава:

„Вашто царство е гробница! Как е твойто име, птица,

във задгробний свят, когото Бог на вечна нощ обрече.

Как те казват във света, що Бог на вечна нощ обрече?“

Гарван гракна — Нивга вече!

Малко смисъл туй откри ми, но с тоз отговор смути ме

тая птица, черна птица с глас вещаещ и злокобен…

Първи път таквоз злощастье в тоя покой на нещастье,

във покоя, де за щастье всяка мисъл е далече,

прати клетнику, оставен от надеждата далече.

Птица с думи — Нивга вече.

Той от шлема на Палада гледаше ме без пощада,

и повтаряше без милост своя проговор жестоки,

и повтаряше туй слово, тъй спокойно и сурово,

че стори ми се навеки той на него ме обрече…

„Не, до утре, си помислих, ще се махне той далече…“

Гарван гракна — Нивга вече!

От тоз отговор замаян, аз помислих си отчаян:

"Дълго време той живял е у клетник безумен някой,

кого вечно са терзали зли несрети и печали,

който в песните си вечно — теглилото го обрече

един припев да повторя — теглилото го обрече,

един припев — Нивга вече.

И в креслото аз заврях се, в тая черна птица взрях се…

Мисли тъжни, безутешни се занизаха верига.

Що? — аз мислех — той предрича, що вещае, що нарича

гарван черен, съдник страшен? — Участта ли ми предрече,

участта ли ми сирашка — в това слово той изрече

грозно слово — Нивга вече.

Но той там стои, мълчи си и пронизва ме с очи си…

Мисли тъжни, безутешни се занизаха верига…

Въз завесата облегнат, аз седях от скърб налегнат.

Тъй при нея аз облегнат — бе отдавна и… далече,

да стоя обичах дълго — бе отдавна и далече —

не ще бъде — Нивга вече!

И във блянове отвлечен, аз усетих шум далечен,

сякаш ангели дойдоха с кадила благоуханни,

на душа успокоенье вливаше това каденье,

и аз казах със смиренье: „Изцерен съм ето вече,

пий, нещастнико, опий се — цяр найде за сявга вече!“

Гракна гарван — Нивга вече!

О, ти кой си, ти пророко вещ, птица или дух зловещ?

Бурята ил Сатаната са те пратили при мене —

о, не искам аз да зная? Но кажи ми, аз желая,

ще ли още да страдая — докога ми Бог обрече?

Ще ли мога да си кажа: „Утешен си ти, човече!“

Гракна гарван — Нивга вече!

О, ти слушай, ти, пророко вещ, птица или дух зловещ!

Във небето те заклевам, в името на Страшний съд —

Но кажи ми, обади ми, ти: желая, ако аз отида в рая,

Ще мога ли да узная аз Ленора там далече?

Ще намеря ли Ленора — там при ангелите вече?

Гарван гракна: Нивга вече!

И от шлема на Палада гледаше ме без пощада…

Мисли тъжни, безутешни се занизаха верига…

Тъмен дух на Сатаната! Лъжеш! Вярвам в чудесата!

Бягай в оня свят, що Бог на вечна нощ обрече!

Гарван гракна: Нивга вече!

И прониза ме с очи, и остана да стои си

Тоя Гарван, черна птица, с глас вещаещ и злокобен…

Тая сянка оттогава на душа покой не дава,

Тая сянка ме смущава, с тия думи, що изрече…

Не ще бяга — Нивга вече!…

Гарванът от Едгар Алън По

Живко (23 декември 2013 в 11:54)

A aз съм чел някакъв вариант, в който последните редове на куплетите завършват с „Гарван рече — Нивга вече !“

Време разделно от Антон Дончев

Йо (23 декември 2013 в 07:16)

Ами може би има твърде много НЕ ПИШМАН ПАТРИОТИ в тази страна!! Затова България вечено сама себе си плюе, народа й все е от най-знаещите по всичко и все разнищва до последна брънка всичко българско, да му намери недостатъци. Така правим българите, нали? Не знам друг народ, който така стръвно да заплюва всичко родно сам и да се самооплюва.

Романът е прекрасен!

Достоверността може и да се оспори, но турското робство не може да се оспори, 500 години са си 500 години. Аз съм от Стара Загора, правите ни улици и липи са напоени с кръв. Няма записки за тукашното възстание, защото целият град е изклан до крак, не е останал жив човек да предаде ужасът. Станало е бързо и варварско. И след това пожар.

Въобще историята не е наука, историята я владее силният на деня. Всяка страна си измисля малко или много история. Гърците днешните, се пишат наследници на елините, а нямат нищо общо с тях.

Затова оставете на мира романа. Може и да има художествена окраса, но е написан прекрасно и не патриотите, вечно търсещи да опровергаят своята истина — съжалявам, че това ви пречи да оцените красотата, с която пише авторът.

Джудит от Джуд Деверо

Искрена (23 декември 2013 в 03:46), оценка: 6 от 6

Поредицата е страхотна

Чест и величие от Джули Гарууд

Искрена (23 декември 2013 в 03:45), оценка: 6 от 6

Невероятна е

Билкова отвара и рог от еднорог от Хедер Меспи

pazolin (23 декември 2013 в 02:48), оценка: 6 от 6

С удоволствие прочетох на един дъх книгите и с нетърпение чакам продължението. Много се радвам на факта, че автора е българка. Още утре отивам на „Славейков“ да си купя книгите!

Пленница от Джоана Линдзи

Riva (23 декември 2013 в 02:24)

Много , много интересна и забавна книга !

Остров Тамбукту от Марко Марчевски

ретро пич (22 декември 2013 в 23:22)

баз бая си е хубава книгата

Пламъкът и цветето от Катлийн Удиуиз

vesi78 (22 декември 2013 в 23:03), оценка: 6 от 6

Шедьовър

Катрин от Карол Франц

vesi78 (22 декември 2013 в 23:00), оценка: 2 от 6

зле много зле

Робър от Волф Дуриан

пламен савов (22 декември 2013 в 21:10), оценка: 6 от 6

С изключително удоволствие се върнах към една от любимите книги от моето детство!РОБЪР ще остане завинаги един от непрежалимите ми другари за цял живот!