Читателски коментари

Aко имaш децa, грижи се повече зa тях. A aко нямaш — рaдвaй се.

Странна типично българска книга,на пръв поглед сякаш повърхностно, но те грабва и като стигнеш финала се чувстваш странно.Мен лично ми хареса, има някакво утвърждаване на живота, на детето и любовта към децата. Много ми напомня разказа „Задушница“ на Елин Пелин, има някакво утвърждаване на живота което се усеща по скоро от колкото да го има пряко казано в текста. Типично наша българска трактовка на въпроса „Какъв е смисъла на живота“.

Аз моето — да. Но все се надявах, че няма да си чаааааааак толкова тъп, за да използваш наготово лафове. :)

Ай със здраве. Другия път си измисли свои лафове.

Въпросът по-скоро ти дали си прочете своето?

Със същия успех бих могъл да призова: Ако имате деца — не им позволявайте да гледат порно по телевизия/интернет/списания и прочие. Не им позволявайте да гледат и реклами по телевизията. Не им позволявайте да се спират за разговор с непознати пред училището, особено, ако тези непознати хора им предлагат наркотици. И изобщо за да е по-лесно — не им позволявайте да дишат. Тогава със сигурност няма да направят нещо лошо.

Между другото — ти прочете ли какво си написал преди да го публикуваш?

Първо — издателя, който го е публикувал това на български е за затвора — прочетете малко закони.

Второ — никой не ми отговори, с какво по-различни са текстовете от долнопробните порнографски сайтове (писани предимно от 15 годишни хлапаци) от „този литературен шедьовър“.

Трето — да се сравнява Буковски (явно си го чел само под завивките), Маркс (чийто труд е в основата на цялата съвременна икономическа система) или Моята борба на Хитлер (където се казват толкова истини, че за това е забранена) с този текст, наистина говори за ниско IQ.

Четвърто — действителността е дори по-сурова от тази гнъс. И други са описвали изнасилвания, убийства, педофилия и некрофилия — но си има начини затова. Това не означава, че това нещо след като е написано, трябва да се счита за литературно произведение. Или да го кажем иначе (в духа на произведението) — чикиджийските фантазии от този тип трябва да си стоят в главите на чикиджийте, или поне не повече от някой сайт със съдържание за болни хора.

П.С. Ако имате деца, не им го четете за лека нощ, моля ви!

Вие сте много прости с извинение!!! ,,В изнасилването на деца никой не може да търси сатира и гротеска" Хахаха. Кой говори за сатира в изнасилването на деца? Това произведение показва горчивата реалност през Средновековието. Тогава мъжете на съпругите ходили на война и оставяли разгонени съпругите си. И те на ли са ….. правяли постоянно оргии с кой им падне… Това произведение от една страна показва психологическите отклонения на главния герой, които ги притежава Хитлер, ако не знаете, който какви ли не неща е карал да му правят младите момичета, дори да го свалят на земята и да го бият с шутове, това го е възбуждало, но тъй като момичета не са били ненормални като него половината се самоубивали, от друга страна какъв е бил разврата през Средновековието.

,,В изнасилването на деца никой не може да търси сатира и гротеска" — и аз така мисля.

Хубава книга, има какво да се научи от нея, бих я прочела отново.

Цензоре, я се успокой! Искаш да се покажеш интелигентен, но генерализациите от типа на „Всеки, който намира изкуство в това произведение има IQ по-малко от 10“ и „Всеки опит това нещо да се нарече «изкуство, което не е за всички» е дебилщина“ сочат по-скоро в обратната посока. От каква позиция и с какво право раздаваш подобни присъди? Както и да е. Мога да се примиря донякъде с произволното раздаване на квалификации. Ако беше спрял дотук може би не бих се намесила. Но при изречението „Мястото на този текст е в някой от горепосочените сайтове, но не и в Читанката“ вече кипнах! Кой си ти та да казваш кое произведение има място в Читанка и кое — не?! Читанка е свободен проект, сайт за ВСЯКАКВА литература. Ето и мнението на самите читанковци по въпроса: „… не се свалят налични текстове в библиотеката. Тъй като Моята библиотека, като всяка друга библиотека, се грижи за съхранението на произведения, затова тя не може да си позволи премахването им по заявка.“ Именно заради това тук могат да се прочетат също „Фани Хил — мемоарите на една лека жена“, „Моята борба“ и „Капиталът“. Завършвам с два цитата на апостол Павел:

„За чистия всичко е чисто.“ и

„Духовният изследва всичко.“

П. С. Книгата „11 000 камшика“ нито ме възторгва, нито възмущава. Това е литература, не реалният свят.

Г-н Минувач, такава е реалността. Можеш ли да отречеш, че не се случвали такива неща в миналото, че не се случват сега и че не ще се случват в бъдеще? Аз миля, че не можеш. А за това, че не можеш да понасяш каква е действителността говори, че си или с много чувствително и болно сърце, или има нещо не си добре психически. Едно е сигурно започваш да заприличваш на човек от обществото в ,,451 градуса по Фаренхайт’’ и сигурно сега си мислиш да се изгорят всички екземпляри на тази книга. Искаш да ги изгориш нали?

И предпоследен въпрос към теб (минувач) и Буковски ли порнографски писател.

Последни думи : Разликата между изкуството и изкуственото е тънка.

В изнасилването на деца никой не може да търси сатира и гротеска. Най-вероятно този човек в младежките си години е имал изключителна липса на сексуален живот. Всеки, който намира изкуство в това произведение има IQ по-малко от 10. Всеки опит това нещо да се нарече „изкуство, което не е за всички“ е дебилщина. Същите мъдри писатели може да срещнете във всеки порно сайт с разкази, или случайна страница за споделяне на лични преживявания. И те са изкуство от ранга на 11 хиляди камшика? И ако не — защо?

Има много по-добри произведения за пародиране на човешките извращения и дивия животински секс. Това не е едно от тях. Мястото на този текст е в някой от горепосочените сайтове, но не и в Читанката.

Трогателна история за ценните неща в живота на всеки един от нас…при това поднесена сред спокойната френска провинция, пропита с позабравени аромати и опиянена от вкуса на старо вино…

Искам да се извиня, че неправилно съм се изразил в предходния коментар. Нямах предвид, че преводът не е професионален, напротив, много си е даже професионален. По-скоро имах предвид, че съм имал подозрения, че книгата не е сканирана и обработена в електронен вариант и те се появиха някъде към средата, когато започнаха да се натрупват някои технически грешки, които не би трябвало да ги има в напечатана книга, а се потвърдиха като се поразрових тук в търсене на преводача. В началото бях убеден, че е сканирана.

Поздрави за Деница Минчева. А книгата е великолепна.

Да, знаех си, че преводът не е професионален — просто е пълен с правописни и пунтуационни грешки. Повечето технически, но и „пижами“, „прахуляк“ и други подобни правят впечатление. Няма книга, която да бъде напечатана в този вид.

От друга страна обаче, четенето върви гладко, човек не си препъва мисълта в недомислени изречения (с малки изключения). Добро впечатление правят и богатите бележки под линия. Мисля, че преводът е добър, просто трябва малко да се пооглади. Не казвам, че преводачката е неграмотна или нещо подобно. Напротив, адмирирам инициативата ѝ. Истината е, че един текст трябва да мине през още някой, освен преводача. Колкото и грамотен да е един преводач, той се уморява от текста и пропуска някои неща. Бих се наел да редактирам или коригирам текста, ако преводачката няма нищо против.

Според мен един от най-големите поети на Франция не заслужава да бъде представян в една уважаваща себе си библиотека единствено с тази си ранна сатирична пародия, нехарактерна за останалото му творчество, незапознатият читател се обърква и започва да свързва името му предимно с нея. Препоръчвам на всички да се запознаят с неколцината стихотворения, поместени по антологиите тук, а на администраторите — да се постараят да публикуват и поетичните книги на автора. „Камшиците“ са една екзотична подробност и който не е наясно с модерното за онова време преоткриване на Маркиз дьо Сад от поетите и философите на Франция и характерните за това преоткриване „литературни закачки“, носещи и злободневни сатирични послания, просто няма как да включи за какво всъщност става дума — оттам и коментарите по-горе.

Според мен, авторът на тази книга е много интелигентен човек, редък екземпляр, и е над нещата. Този роман, пак казвам според мен и мойте виждания, е сатира. Гийом полага на сатира човешките извращения и за това до къде могат да ни доведат. На каквато и да е възраст да го е писал роман, на този човек мога само да му кажа, че много мъдър, защото това е живота.

С тази книга се влюбих в Пратчет!

Тери Пратчет е моят любимец! Всичко негово е изпълнено с хумор и забавна истина. А Лела Ог ми е най на душата. Чудесен образ!

„Вещици в чужбина“ показва интересния (то всичко му е такова) поглед на британския писател върху приказките. Приятно четене и се почерпете с едно „Бананананово Дай-Киро“.

„Поне едно хубаво нещо има — че пиенето тук е м. ефтино, имат едно дето му викат Банананово Дай-Киро, то си е почти чист Ром с банананани (Леля Ог знаеше как започва «банан», но не знаеше кога да спре) в него. Чувствам, че ми действа добре. Тука е м. влажно. Надявам се да намерим къде да отседнем ноштеска. Сигурно ще намерим, щото Есме винаги стъпва здраво на краката си или във всеки случай на нечии крака. Нарисувала съм едно Бананананово Дай-Киро, вижда се, че е празно чак до дъното. С обич, МАМА ХХХХ.“

Мили хора, не изпадайте в крайности! Невъзможно и ненужно е всички да харесваме, обичаме и одобряваме едни и същи неща. И това е добре!

Лично за мен, „11 000 камшика“ (и всяка друга книга,която си струва) представя поглед над нещата от ъгъл, който е малко или много нестандартен. Тук е много нестандартен,да.

Според мен, книгата е интересна, фантастична и хумористична,но е лудост да се приема буквално.