Читателски коментари

Благодаря за страхотният превод!

Изключително стихотворение! Всяко нещо от Петя Дубарова докосво сърцето и вълнува душата ми!Поклон!

Страхотна книга, която дава много мъдрост и чисто житейски истини на онези, които ги търсят. Книгата няма нищо общо с определени религии, а по скоро ни кара да се замислим дали във всяка една от тях не се крие едно и също начало….А това което прави религиите различни, дали не е тълкуването им от различни хора по различен начин….Уникална книга, прочетена на един дъх….

Книгата ми хареса. Основната идея, както и динамиката на сюжета ми допаднаха. Като цяло не е уникална, но мисля че любителите на загатките и на трилъра като жанр ще останат доволни ако я прочетат.

Чудовищно добър автор :)

Май нищо не се е променило. 2014 е а още няма продължение. Но иначе историята си я бива!

Толкова жива проза !!! През цялото време имах почти физически усещания !!! Изживях любовта и безнадежността, красотата,любовта и мъката. Впечатленията от всичко изживяно не ме напуснаха после дълго време. Книгата ме остави пречистена и пълна с надежда.

Току що я приключих и започвам втората, то се знае! Трудно ми вървеше първата половина от книгата, признавам. Но го отдавам на стила на писане и честото превключване между различните сюжетни линии. След като свикнах с тези неща, книгата потръгна доста добре.

Динамичен, романтичен разказ за отвличане, сблъсък на два свята, на два силни характера и победата на любовта. Прекрасно четиво. Най-добрата от трите книги.

Общо взето увлекателно е написано, но на моменти прекалява с опитите за хумор и на цели страници има повече авторови забележки и остроумия отколкото сюжетно развитие. Добре за стил Сан Антонио, но зле за трилър.

Имам забележки и към преводасссс, макар, че не съм чел оригинала. Подозирам, че „хуй“ е буквален превод на „dick“, но или моята културна среда или разбирането ми на английския са такива, че аз не бих го превел така. Страда качеството на книгата.

Но все пак — четимо е ако нямате нищо по-добро.

Когато четох за пьрви пьт Суворов и аз се оградих с доста добвьчна литература. Не вярвах и на дума, от това, което рише. А после повярвях. По някои сведения Жар-Птица умира през 1981-ва в родината си. По други тя е самата Евита Перон. Това обяснява много необясними факти. Беспорно е, че е най дьлбоко законспирирания руски агент за всички времена. Ето защо може никога да няма трета част част .на романа.

Определено книжката доста ми хареса.

Типична за Айрис Йохансен книга -малко странна. Хареса ми но и дадох оценка 4 заради постоянното изчезване на главния и неяснотата на чувствата който изпитват всички герои.

Смяла съм се с глас! Обичм Тери Пратчет още от дете! Препоръчвам!

Няма никакво действие в тази книга. На мен не ми хареса.

Дързост и красота също е пълен с истини. Много нежна история. Баба ми е изгубила надежда, че ще го догледа до край… Още една екзистенциална истина /Тук проронвам една едра сълза/. Вече всички станаха много одухотворени. Не знаех, че душевната възвишеност се предлага по сергиите… Но пък лошо ли му е на Коелю, щом има кой да му купува глупостите. Браво за находчивостта му!

Ненавиждам „лицемерното“ четене. Когато някой рони сълзи над нещо, което няма смисъл и не разбира, за мен е евтин театър.Обградени сме от лицемерие, явно дори и в четенето. Не обичам евтините и празни нравоучения, пръкнали се от чужда призма .Лесно е да се раздават нравоучения, трудното е да създадеш произведение, което да вдъхновява,да грабва, да разказва история, която никой друг не е разказвал… Изхабен дървесен материал!

Искам да изложа една по — различна гледна точка. Това, което ме притеснява е, че всеки повтаря едно и също, че тази книга трябва да бъде прочетена/ Напомня ми малко за манията по Коелю /. Има книги, които по мое мнение са по — стойностни, но не се препоръчват по форумите с такава жар. Мразя натрапването на мнение, било то добро или лошо. Не харесвам книгите, които се натрапват от общественото мнение. Да, не е културно да кажеш, че книгата е „тъпа“ и никой възпитан човек не би се изразил по този начин, но не бих я поставила в топ 10. Изградих си страшно високи очаквания, които не бяха оправдани. Ще я дочета само от уважение към автора.

Интересна, но на места нереална, твърде много шансове за оцеляваме се дадоха на Рейчъл и приятелите й…

Преди това не бях чела книги на Дан Браун, но от доста време ми се искаше да си взема някоя. На мен книгата ми хареса.

Исках да споделя следното. Забелязах как някои от коментиращите се задълбочават прекалено много. Нека първо да обърнем внимание на факта, че това е художествено произведение, в което може розов еднорог да стане папа и президент на Гана едновременно и пак да изглежда достоверно по какъвто и да е странен начин. Имам предвид, че няма значение в случая дали някой е хванат на местопрестъпление, защо не е арестуван и от къде се появяват ЦРУ .. Също така дори и посланието да е очевидно и да може да се събере в две изречения или два реда .. това е книга, по дяволите. Ако беше представено така, щеше да се нарича афоризъм, цитат, сентенция или както желаете ..

И мен ме подразни възхваляването на Америка, но както каза някой по-нагоре .. е все едно да обвиняваме наши автори, че възхваляват България .. нормално е.

И аз не варя алкохол, но ако не харесвам определен, вместо да мрънкам колко е гаден, не го пия .. тоест, щом не ти харесва, leave it for God’s sake! Някак си е натрапчиво, все едно се опитваш да наложиш мнение, но както и да е.

Мен лично ме завладя, накараме да се замисля за много неща, открих такива, за които не бях чувала. Погледнах на някои с други очи.