Читателски коментари

Адвокати и престъпници от Мими Лат

ekhipatia (14 февруари 2014 в 13:30), оценка: 4 от 6

Романът е уморително дълъг. За обема си няма достатъчно емоции.

Синеокият дявол от Лайза Клейпас

hadoy (14 февруари 2014 в 10:36), оценка: 6 от 6

Мойте уважения към двата по горни коментара ,

книгата е страхотна и я препоръчвам

Фюри от Лорън Донър

Таис (14 февруари 2014 в 10:35)

Страхотна поредица,много повече ми хареса от „Породите“.Нямам търпение за следващите книги от поредицата :)

Спасителят в ръжта от Дж. Д. Селинджър

ТИТА (14 февруари 2014 в 10:04)

Досега не бях чела по голяма малоумщина.Книгата трябва да се прекръсти на деградирането и безмисленото съществуване на един поберитет.НЕ СИ ГУБЕТЕ ВРЕМЕТО СЪС ТАЗИ МАЛОУМНА КНИГА.

Алиса в огледалния свят от Луис Карол

Крaси (14 февруари 2014 в 04:47)

Блaгодaря зa отговорa!

Море от обърнати сърца от Нора Робъртс


Не знам точно какъв е случаят с тази книга, но понякога преводачите нямат последната дума що се отнася до заглавието — редактора/издателството решават какво точно да е заглавието, че да може да привлече вниманието на любителите на жанра, пък дори и да няма кой знае колко общо със сюжета.

Под игото от Иван Вазов

Batman Live (13 февруари 2014 в 22:32)

Не може всички книги да са интересни и да се развива действието в Готъм Сити. Трябва и разнообразие. Под Игото е доказателство, че може да съществува едновременно информативна и горе-долу интересна книга едновременно.

Прощално от Никола Вапцаров

daskalat (13 февруари 2014 в 21:56), оценка: 6 от 6

Направо да настръхне човек като чете Вапцаров! Два куплета, а казват всичко. Някой са изписали цели романи и накрая не ти става ясно какво се опитват да ти внушат, а тука с две думи и ти става драго и мило на душата. Страхотни стихове!

Под игото от Иван Вазов

daskalat (13 февруари 2014 в 21:04)

„По вкус и цвет, товарищ нет“ казват руснаците. Трудно е да се каже коя книга е хубава и коя не. „Под игото“ си има своето място под слънцето като първи български роман и като книга пресъздаваща образи от своето време. Сигурно са прави като казват някой че не била най-жанрово и стилистично оформената книга писана от български автор, но пък е реалистична и определено подрастващите трябва да я прочетат. Все пак образите в нея са живи и реалистични, пресъздават нашите деди, а и доста съвременници. Със сигурност не е най-добрата книга която съм чел според мен разбира се, но е добра и най-важното наша е. Така че не се упражнявайте в в писане на излишни коментари, нека да оставим преценката на всеки който посегне към нея и я прочете. Не виждам с какво булевардните бестселъри на Америка са по-добри от нашите романи. В края на краищата дори да не харесваме най-много нашите романи поне им дължим уважение.

Хиляда сияйни слънца от Халед Хосейни

v_boishina (13 февруари 2014 в 16:28), оценка: 6 от 6

Книгата е невероятна. Едвам сдържах сълзите си през повечето време докато я четох.

Според мен тази история може да случи навсякъде — детето без баща, цял живот измъчвано и плащащо чужда вина. Книга за силата на майката. Невероятна книга.

Жрицата от Патриша Грасо

SK (13 февруари 2014 в 14:10)

На мен ми беше ужасно скучна

Под игото от Иван Вазов

нт (13 февруари 2014 в 12:22)

Разкарайте маймуната от клавиатурата!

Изтрийте логорейните изявления на всичките малоумни и неграмотни патриотари.

Лоша или хубава книгата заслужава изказвания по същество.

Алиса в огледалния свят от Луис Карол

encrypter (13 февруари 2014 в 12:11)

А ключа за декодиране ще споделиш ли ? :) :) :)

Алиса в огледалния свят от Луис Карол


Посещавайки http://chitanka.info/person/lewis-carroll > Произведения, ще забележиш, че има две произведения с името „Алиса в огледалния свят“, така че нищо не липсва и нищо не е променяно.

Алиса в огледалния свят от Луис Карол

Крaси (13 февруари 2014 в 11:20)

Препрочитaм „Aлисa в огледaлния свят“ и виждaм, че текстът отпреди месец е изменен нa много местa, а предговорът със списъкa нa шaхмaтните фигури нaпрaво липсвa.

Двете прикaзки зa Aлисa предстaвлявaт зaкодирaнa информaция зa войнaтa в светa между Доброто и Злото. Тя ще е нужнa нa всеки човек през първaтa половинa нa 21 век, и зaтовa е извънредно вaжнa точносттa в детaйлите.

Дори и текстa дa се опрaви, отново ще бъде фaлшифицирaн, зaщото тъмните нaскоро рaзбрaхa зa същносттa му.

Трябвa дa се чете в книжен вaриaнт, издaвaн отпреди 2012 год.

Монахът, който продаде своето ферари от Робин Шарма

Юлия (13 февруари 2014 в 05:04)

Мисля, че черния дроб се уврежда от алкохола:)

Прочетох коментарите като предварително проучване за книгата.

Ще я прочета и тогава ще имам окончателно мнение.

Не ме плаши идеята за Бог.

Благодаря , че го споменахте.Всички ние имаме нужда от Него, Той от нас не.

Монахът, който продаде своето ферари от Робин Шарма

ЛИЛЯНА ПЕТРОВА (13 февруари 2014 в 00:22)

Oтровата на натрапчивите негативни мисли руши определен орган /наи често черния дроб/руши взаимоотношения блокира въображението смелостта за движение към промяна.Техниките да се излезе от този омагиосан кръг са много полезни.Индивидуално е времето за което ще успее човек да отскочи чрез техника/и/.На мен ми беше необходима година да променя мисленето си за да променя деиствията си и резултатите доидоха.Но имам нужда от време на време да прочитам нещо от рода .Поднесено като лично преживяване и споделено с приятел е много приемливо.Да казвам си Бог пред мен и аз след него ,Вярата усилва смелостта

Сенки от мрака от Линда Хауърд

bogityyy (12 февруари 2014 в 23:37)

много не ми допaднa слaбия хaрaктер нa глaвнaтa героиня,то бивa бивa всепоглъщaщa любов aмa бaж толковa ,инaче книгaтa кaто цяло не е лошa !

Богат, беден от Ъруин Шоу

Петрова (12 февруари 2014 в 22:12)

Това е любимат ми книга! Чела съм я поне шест пъти и всеки път ме вдъхновява с нещо различно! Това е книга, която те провокира не само да се замислиш кой си, къде си се запътил и какво ще оставиш след себе си, а и да се вземеш в ръце и да работиш над себе си. Голяма книга!

Лорд Найтингейл от Катрин Каултър

Папи (12 февруари 2014 в 21:39)

Интересен е фактът, че хлороформът за първи път е бил открит през 1831г., а през 1847г. за първи път е използван като упойка… как тогава стана, че героят в книгата го използва за преспивателно още през 1814г. и дори го назовава по име… интересно недоглеждане на самата авторка

ПС: Книга е интересна все пак да отбележа :)))