Читателски коментари

Хареса ми.

Искам само да добавя, че в затворите преди 9.9.1944 година не е имало абсолютно никакви насилия. Абсолютно никакви — спазвани са всички права на затворниците — никой не ги е докосвал с пръст. Бой е имало само при следствията. Докато след 1944 година в комунистическите затвори изтезават и убиват хора, само заради това че не приемат комунизма. Чак до самия край на комунистическия режим. И всичко това е документирано — документите са запазени в ЦДА и са достъпни за всички — който иска да чете.

Книгата е много хубава и с удоволствие я прочетох. Искам да питам каква е връзката и с другите книги?

ФИЛИП: И какво иска да каже другаря, публикувал стихотворението на Веселин Андреев? Че това е истина, или че авторът му е написал велико произведение на изкуството? Или че всички комунисти са били като описания в баладата — ами тя затова е и наречена балада, понеже е художествена измислица. Какви са художествените й достоинства е спорен въпрос — въпрос на вкус. Историческата истина за реалния, не за идеализирания герой — партизанинът Стефан Минев — е че езаловен след кратка престрелка с полицията, при която героите-шумкари се разбягват като зайци, изоставяйки ранения си другар. След като е разпитан от полицаите е убит — не е вярно, че не е давал показания. Давал е. Всички заловени партизани се разкайват и обещават, че повече няма да правят така — да убиват абсолютно невинни и невъоръжени хора, дори деца, само защото са ги видяли — за да не ги издадат. Че няма да грабят добитъка на селяните и продуктите на селските мандри и бакалници, че няма да разстрелват селски кметове и падари, само защото са заемали такива служби. Естествено е, че властта е преследвала и убивала терористите — убийци. С пълно право. Какво иска да каже другаря, че щом комуниста иска да убие някого, това е негово право? И държавата трябва да примира от възхищение от героичните му дела? И всеки сам да си сложи главата на дръвника, та комунистът джелатин да му я отсече така, че да не си изкълчи ръката? Иначе ще го съди Народния съд? Естествено, че като убиваш има опасност и някой да се възпротиви да го принасяш жертва пред божеството му Сталин. Но комунистите са особени хора — както е казал вожда — при тях ни срам , ни съвест, въпреки че вече цял свят знае какво представляват.

„Независимо от това, че при вас двамата и така не може Да се разчита на никаква лоялност.“ -> „Независимо от това, че при вас двамата и така не може да се разчита на никаква лоялност.“

„— Да, бе и те ако нямат пари — мъгливо отвърна Калаканис.“ -> „— Да бе, и те ако нямат пари — мъгливо отвърна Калаканис.“

„всъщност много преди Да стане ясно, че ще загубят и империята си.“ -> „всъщност много преди да стане ясно, че ще загубят и империята си.“

1. „И така стана, че тя реши да си отиде, да си изгради нов живот бе него.“ би трябвало да бъде „И така стана, че тя реши да си отиде, да си изгради нов живот без него.“

Доста наивно нереалистично написана история. Авторката се е опитала да внесе криминалистична нотка във фабулата и явно се е провалила тотално. Изобщо накрая всичко звучи изсмучено от пръстите и изложението куца във всяко отношение. Чудя се, какви са тези издатели да се съгласят да издадат такъв „шедьовър“…

Книгата е мнооооого далеч от всякаква брилянтност.

Прекрасен роман за любовта, приятелството, целите в живота и последиците от душевните травми в детството.

Книгата е брилянтна…..

Книгата наистина е страхотна! Живо и увлекателно разказана — чете се на един дъх!

Хареса ми книгата. като цяло сюжета не е нищо особено, но имаше неща, които внесоха разнообразие от обичайните исторически романи от този жанр. Епохата тук е началото на двайсети век и самите нрави вече са по-различни. Хареса ми и представянето на естествеността на главините герои. Никой от тях не е перфектен. Стори ми се, че авторката се е опитала да взима идеи от Джейн Остин. Получило се е приятно четиво.

Тя е сканирана цялата. Но е сборник с разкази от две авторки за различни техни поредици, поради което са качени поотделно всеки. Вълшебства е името на разказа за Никълъс Дьо Вил и е прикачен към поредицата за Уестморланд. Като се щракне върху книгата Вълшебства, излизат линковете към четирите разказа. Иначе са към съответните поредици. Колкото и условно да е това разделение.

Наистина много добра книга!

Досега Лъдлъм ми се струваше скучен и обстоятелствен автор, но тази книга промени мнението ми. Невероятна смесица от хумор, сарказъм, напрежение и неочаквани ситуации. За разлика от други книги, в тази нелепитете и невъзможни събития не дразнят, защото читателя знае, че това е (а дори и да не е) за допълване на хумористичния характер на произведението.

Не е само до тематика, Димитър Талев е велик писател… Къде ще го сравнявате със Стефан Дичев и Слав Караславов! И техните книги са интересни, но като писател Талев е много класи над тях.

Абсолютно вярно, много точно. Защото на някои родители все някой друг (или нещо друго) им е виновен. Мамка му, от втори клас чета Кинг, Кунц, Леймън (а той последния е адски брутален) — като дете не са ми забранявали нищо. Да съм станал сбърканяк?

Възмутените могат да се гледат работата (не че Аполинер точно има някакви сериозни литературни достойнства — не и с тази творба) — не само за тази, а и за много други книги, филми, видеоигри и т.н..

Но няма какво да добавя след написаното горе.

Има и по -добри книги от тази авторка.Като цяло всички книги следват една и съща линия мъжът винаги изпитва недоверие към жената ,преди краят той винаги си тръгва и героинята е „опустошена“.

Пиша този коментар не за да се правя на лит.критик ,а защото смятам,че са важен ориентир за читателите за да започнат една книга

Пардон, да ти се доплаче!