Пророчеството от Дейвид Едингс
Може би най-доброто след Толкин.
Тъмна любов от Дж. Р. Уорд
Намразих още повече тия от издателство"Ибис".Ако книгите им бяха на достъпна цена щяхме да четем тях,а не да ги търсим в Читанката.
Една българка от Иван Вазов
Важното е, че четат, нали?
Много добра позиция, приятел, споделям я напълно…
Малко тийнове могат да схванат напълно повечето задължителни произведения от учебната програма, аз самият имах проблеми с тях навремето. Е, Захари Стоянов или например Алеко и тогава ми бяха много симпатични, но препрочитайки книгите им наскоро, вече преминал трийсетака, откривам все още нови неща и се радвам, че такива хора (като авторите)са се срещали и може би още се срещат по нашенско.
Също книгите на Димитър Талев, Димов и други наши писатели са ми били не по-малко приятни за четене от редица съвременни чуждестранни бестселъри. Имат едно много интересно предимство — героите са българи и човек (български човек де) му е лесно да ги разбира и да се идентифицира с тях. С Вазов и аз съм малко на Вие, не съм чел много от него, но не оспорвам уважението, което е заслужил с това как е живял живота си.
Та дано Хари Потър да е просто една от многото книги, които сегашните тийнове ще прочетат
10⁻⁹ от Николай Теллалов
Аз се съгласявам с Pepola. На моменти доста скучно четиво с отегчително дълги нравоучителни диалози. Интересен материал, но сухо развит…
Спомни си кога от Джудит Макнот
Честно казано не забелязах но аз прочетох Рай след това, така че разбираемо защо не ми е направило впечатление споменаването на Интеркорп.
Летен прилив от Чарлс Шефилд
В момента чета втората книга от поредицата. Като цяло не е лоша, но на преводача трябва да му се наложи глоба и да му се забрани да превежда. Супер некадърен превод. Мога да го приема от любител, но не и от някого, който е взел пари…
Скритата империя от Кевин Андерсън
В крайна сметка поредицата наистина ми хареса, заслужава си.
Няма значение кое е куул и кое не, ariman. Онова, което има значение е, че въпреки няколкото добри разказа, Вазов не е чак толкова добър автор, колкото го изкарват. Йовков, Елин Пелин, Чудомир… все автори, които са в пъти по-добри от него. Но няма значение. На кого, все пак, му пука какво четат тийновете? Важното е, че четат, нали?
П.П. Аз, също като тях, предпочитам Толкин пред Вазов (ти, ariman, започна) примерно — фентъзито, пред реализма. Това не означава, че не ценя старите ни автори… но далеч не всички от тях.
Много добре казано!
П.П. Времето, в което ходех на училище не далече, но не съм имала проблеми с езика, тъй като на същия език са написани и българските народни приказки, с които израснах като дете. Така че и тук важи добрата поговорка, че който иска намира начин, а който не иска — намира оправдания.
Хайде тогава литературно сравнение на Вазов и Толкин, наясно ли сте, че е в пъти по-трудно да се разбере текст на Толкин, отколкото текст наВазов, но Толкин е куул,нали?!
Въглени в мъртвата пепел от Нора Робъртс
Хареса ми, приятна и забавна, както само Робъртс ги пише :)
Моята борба от Адолф Хитлер
Ако осмислим позора, в който живеем през последните 70 години ще се срамуваме да пишем подобни слова за най големия българин от 100 години насам — А.Х.!!!
Мусон от Уилбър Смит
Здравей, аз разполагам и с „Един врабец пада“, която е третата и последна част от сагата „Кортни“ след „Гръмотевицата“ и „Когато лъвът се храни“. Уилбър Смит ми е особено любим, ако мога да помогна с нещо — пиши ми. Иначе имам и всичките му книги, но вече на английски език.
Прах от мечти от Стивън Ериксън
не всички книиг от поредицата са еднакво добри, най добра е безпорно пета книга, както и продължението и от седма за ледериите, първите две за войната между сенкторон и Въслата също са добри….останалиет обаче не струват, мноог се рпазтяга действието, твърде мноог персонажи са вкарани.
Незабравима нощ от Даяна Палмър
Хм… Не е чак толкова лоша, но да си призная последната глава ме накара да се поназоря да я свърша
Декамерон от Джовани Бокачо
Най-хубавата книга която съм чел.
Ченге втора употреба от Богомил Райнов
Понечих да отговоря на писанията ви - пардон, мнението ви, но ме догнуся и спирам дотук, всеки има право на мнение, стига да е действително негово, а не клише, което фиксира пределната граница на възможностите им.
Познавам хора, които на времето пишеха със същата страст като вашата дитирамби за партията, след това за партиите - сега просто обръщат „перото“. Боклуците и самозванците, господин-другарю, изберете вие кое по ви приляга, са продукт на извратено мислене. Тях идея не ги лови, бъдете спокоен.
Кехлибареният далекоглед от Филип Пулман
Димитър А.: Накой се изявява като критик? :) Обаче защо един и същ коментар и на трите книги от поредеицата не знам…
Хубава книга.Това е съдбата на човек,вярващ в идея-политическа,религиозна или някаква друга,родена,за да обслужи човешкия инстинкт за власт.Тъй като демагогията като средство за постигане на успех-това е показало времето,а от него по-верен съдия няма-е най успешна вероятно при цитираните по-горе „идеи“,там и труповете са най-многобройни,стават за обобщение на явлението и… ето я ролята на твореца-писател или някакъв друг.Макар че съм близнак на „Г-н Никой“не в професионален,а в чисто човешки смисъл,позволявам си коментара,че писателят си е свършил работата блестящо-този специално е намерил формат,езоповски език и пр.да не говоря за техники,от които не разберам,да каже много от важните неща дори във време на строга и тотална политическа цензура.Всичко трябваше да „изглежда“по правилния според другарите начин.Ето защо действието на романите се развива в цивилизования свят,а не тук…където всичко е като в рая.
Който има сетива,ще види и чуе,който няма-ще чака от умрял писмо.
Творение в черно от Маргьорит Юрсенар
Удивителна М Юрсенар !И вечна като вселената, с Посоката си : " Нито престол отделен, нито образ или особен дар съм ти отредил, Адаме, за да са твоят престол, твоят образ и твоят дар от теб самия пожелани, извоювани и обладани. Ограденото естество се бори по закони, предписани от мен. Но ти не си стегнат в рамки и лика си сам ще създадеш. По средата на света съм те поставил, за да виждаш всичко в него. И ни небесен те направих, нито земен, нито смъртен, ни безсмъртен: сам на себе си, като свободен, достоен художник и ваятел, каквито искаш очертания да придадеш.
Пико делла Мирандола
„Слово за човешкото достойнство“
Читателски коментари