Читателски коментари

В началото се чудех дали да не я оставя.Все пак реших да продължа и ми стана интересна,но краят беше доста на бързо претупан.

Книгата много ми хареса,с изключение на това,че Сали/Сара е прекалено безхарактерна.Готова е да забрави за гордостта си и да тръгне след Рай,също и да се превърне в покорна, зависима домакиня,за да го задържи до себе си.Иначе романа е страхотен.Препоръчвам го!

Книгата е наистина много добра. Чавек има чувстовото, че е част от историята. Завидни исторически познания, повечето от които могат да се проверят.

И благодарности на преводача. Изключително добър превод!

Най-добрата му книга…….любима!

По-добре лош превод отколкото никакъв,особено за произведение на Салгари,което няма превод,дори на руски език !

Много ми хареса.Захващам се с другите и книги.

Много благодаря, прочетох я. Не очаквах, че помня езика, но ми хареса много, плаках. Който не я е чел, горещо я препоръчвам — затрогваща човешка история.

Много добре казано!

С риск да се повторя… Поредният страхотен роман от тази авторка!!!

Това стихотворение е толкова смислено, чувствено и вдъхновяващо! Достойно е да бъде изпълнявано само от великия Пегъзи Музовски.

Книгата е интересна, действията са динамични, а не както в повечето книги само безмислени диалози и накрая взели, че са се оженили и край.

Много сладка книга, прочетох я с голямо удоволствие и се смях с глас на сентенциите на леля Вилхелмина. Идеално четиво за развлечение.

Не бях чела творба на тази авторка.Този роман направо ме обсеби докато не стигнах до края.Просто не го пропускайте!Няма нищо общо със слладникавите любовни истории.

В тази книга има от всичко — любов, омраза, страст и ревност. Вълнуваща.

Защо обиждате така грубо? Поезията е нещо много лично, интимно… Рядко давам оценки на лирика — само ако нещо наистина ме е докоснало, или искам да окуража автора. Ако не харесвате стихове , не ги четете, но моля, не съдете! Може би лириката на Трендафил Акациев ще е достатъчно разбираема за Вас?

Поставих оценка „отвратително“ с мисълта, че авторката все пак ще си извлече някаква поука. Не само в това й пройзведение няма ритъм и рима, но и в другите няма, но поне другите не са толкова абстрактни и няма накъсване на думите с тирета.

— Това някакъв нов похват в литературата ли е?

Защо не пишете по-простичко, за да могат обикновените хора като го прочетат и веднага да го разберат, да им стане ясно, да стигне директно до сърцата им?

Не само, че не разбирам за какво става въпрос в това стихотворение, но и по никакъв начин не мога да разбера, че е такова. Къде е ритъма, къде е римата?

История с неочакван край.

Благодаря на Деница, че е превела и споделила книгата с нас. Относно самата книга лично на мен ми се стори излишно раздута като обем и някак си не ме държеше в напрежение през цялото време. Като дългогодишен фен на Стивън Кинг очаквах повече.

Мисля, че „Колимски разкази“ на Варлам Шаламов също ще ви хареса. Чете се много по-лесно, но е също толкова болезнена, колкото „Гулаг“. Стилът му на писане се приближава до този на руските класици и я препоръчвам на всички, които се интересуват от темата.