Читателски коментари

Богат, беден от Ъруин Шоу

zlodeyski (20 май 2014 в 15:41), оценка: 5 от 6

Много добра

Безименният град от Хауърд Лъвкрафт

Дори (20 май 2014 в 13:15)

Според мен в края на разказа разкъзвачът е успял да излезе, поне така съдя аз от този цитат: „Само мрачните и умислени божества на пустинята знаят какво се е случило в действителност — какви неописуеми мъки и изпитания са съпроводили катеренето ми из мрака и кой благосклонен дух ме е извел към живота, където съм обречен вечно да помня и да тръпна от нощния вятър, додето сетната забрава — или нещо по-лошо ме позове.“

Тоест той все пак е оцелял, но ще помни до края на живота си всичко това.

Да прескочиш границите от Нора Робъртс

Марина_Г (20 май 2014 в 09:20), оценка: 5 от 6

Като за Нора Робъртс бих казала, че сюжетът е доста слаб. Почти никаква интрига.

Рицарството от Доминик Бартелеми

Mostich (19 май 2014 в 21:14), оценка: 6 от 6

Книгата е страхотна! Според мен задължително четиво за студента и историка медиевист.

Балада за комуниста от Веселин Андреев


Когато нямаш аргумент, обвиняваш опонента, че няма аргумент. Аз своя го изложих по-горе — един-единствен от многото, които имам, но считам, че е предостатъчен за хората, които могат да мислят и чувстват. За останалите — които са готови да се продадат за билетче от 6 стотинки — всичките аргументи на света не биха били достатъчни, за да променят „мнението“ си и на йота. Затова и народът ги нарича „чугуни“.

Демократичната свобода си е демократична свобода. Писмената норма си е писмена норма. Националното самосъзнание си е национално самосъзнание.

Балада за комуниста от Веселин Андреев

емил (19 май 2014 в 11:36)

Когато нямаш аргумент, нападаш опонента, че пише името България.. В нета цари демократична свобода, мога да пиша както реша. Много глупаво е да си вадите такива кардинални изводи от това. Не познахте, доста далече съм от „чиновническия манталитет“.

Аленият шал на смъртта от Нора Робъртс

Марина_Г (19 май 2014 в 10:06), оценка: 6 от 6

Книгата наистина е написана малко по-различно от обичайния стил на Нора Робъртс, но пък това не е навредило на качествата й :)

Балада за комуниста от Веселин Андреев


емиле, прави много лошо впечатление, когато някой изписва името на родината си като „БГ“. Това според професор Брезински издава тежък чиновнически манталитет и маниерничене. Според мен — нивото на себеуважение. Ако нямаш сили да натиснеш няколко клавиша повече, за да се получи България — за какво говорим?

Балада за комуниста от Веселин Андреев

емил (19 май 2014 в 09:46)

notman смешно е да споменавате думата „душа“ ,защото тя съвсем изчезна от БГ и света. Днес най-важното, цел №1 са парите. Всяко общество изградено върху такава ценност върви към разруха.

Балада за комуниста от Веселин Андреев


Е, щом сте съгласни да продадете душата си за един трамваен билет… Ваше право си е.

Балада за комуниста от Веселин Андреев

kомунист Василев (19 май 2014 в 07:23)

За сведение на младите хора, тогава трамвайният билет беше 0, 06 лв………….Направете сметка за всичко! Добро, лошо, изток, запад, север, юг…..!!! Г-н ФИЛЧЕВ :)))

Към себе си от Марк Аврелий

Мария (18 май 2014 в 16:08)

До frey: моля, обърни си внимание на правописа и на „другите боклуци там“, преди да ги „хвърлиш в кошчето“!!!

Намотки от Роджър Зелазни, Фред Саберхаген


АНОТАЦИЯ:

Какво можеш да направиш, когато някой анонимен меценат редовно ти осигурява солидна месечна издръжка?

А ако разбереш, че затова е трябвало да платиш твърде горчива цена — част от паметта си?

Тогава нещата стават различни. Особено след като откриеш, че притежаваш невероятната способност да влизаш в телепатична връзка с паметта на всеки компютър. И че си бил участник в екипа за нечисти операции на една всемогъща фирма.

Но за да търсиш своето минало, трябва да се изправиш срещу бившите си колеги — хора, които могат да те смажат с парапсихологичните си способности.

И все пак героят на Зелазни и Саберхаген няма друг избор освен да влезе в борба с дебнещата отвсякъде смърт.

Брат Берсеркер от Фред Саберхаген


АНОТАЦИЯ:

Берсеркерът е воин от скандинавската митология, който изпада по време на бой в неистово състояние, граничещо с лудостта. В тази книга берсеркерите са машини, конструирани преди много векове от някаква раса, която човечеството никога не е срещало, за да се сражават във война, за която хората не знаят нищо. Една след друга от глъбините на космоса изплуват машини-убийци, които са програмирани да унищожават живота, където и да го открият и под каквато и да е форма. В „Брат Берсеркер“ битката с механизираните чудовища се води на няколко темпорални нива — в Неолита, Средновековието и начеващия Ренесанс на една от човешките колонии. Машините-убийци са набелязали три възлови фигури, които се стремят да ликвидират, за да бъде изменен ходът на човешката история.

Един мъж на име Дерън Одегард, трябва да ги спре с цената на всичко.

Планетата на Берсеркера от Фред Саберхаген


АНОТАЦИЯ: Изминали са петстотин години, откакто обединените сили на човешката армада разбиват берсеркерската флота в галактическите покрайнини, наречени Камънаците. Спасявайки се от Унищожението, една машина-убиец пропътува огромно разстояние между звездите и достига до дивата планета Хънтърс. Там скоро възниква нов култ към смъртта, която е обявена за единствен и неотменен Бог. И светът на Хънтърс се превръща

в

ПЛАНЕТАТА НА БЕРСЕРКЕРА.

Стъпки от огън от Нора Робъртс

тони (18 май 2014 в 11:11)

Има филм по тази книга,интересен е. Книгата е увлекателна,препорэчвам за четене

Скрити истини от Барбара Делински

тони (18 май 2014 в 11:00)

Много ми хареса. Наситена с емоции и житейски истини в комбинация с любовна история!

Опитът на един глупак, стигнал до прозрението как да се избавим от очилата от Мирзакарим Норбеков

Биро (17 май 2014 в 18:27)

Резултати има във въображението ви. Медицинските прегледи не отчетоха подобрение.

Вина от Марио Кроненберг

Кирил Кунов (17 май 2014 в 16:48)

Прекрасно!

Мъртвите сибирски полета от Виктор фон Фалк


Четох я доста отдавна ,за съвременния читател е скучна и трудна,с много объркване.Не знам за оригинала ,но преведеното има доста странно изразяване.Има нещо общо с типа романи „Граф Монте Кристо“. Но нека не забравяме кога е писана ,всяко време има свой отпечатък върху авторите и творбите.Занимателно четиво е ,но и аз прескачах някои прекалено подробни описания и заплетени сцени.