Читателски коментари

Много интересна и поучителна книга. Отделете време да я прочетете.

Боже, останах без думи. Да се смееш ли, да плачеш ли. Дано не стигнем дотам.

В общи линии ми хареса написаното, само дето не разбрах защо пише „превод от руски Григор Гачев“. Нали се говори за софийско жилище, за Вазов, за български роман. Не е ли въпросният Григор Гачев авторът? Дори авторът да е анонимен, не е ли българин?!

Първата книга на Стивън Кинг, която прочетох. Уникална е наистина. Понеже беше и първата книга от такъв жанр, която прочетох, в началото ми беше много трудно, мислех, че няма да я завърша. Влизах много в сюжета и ми беше адски трудно да се откъсна от него и от описателните моменти на болката и изтезанието. Но с течение на времето и на историята свикнах. Но си остава фактът, че през цялото време съчувствах на Пол и исках да се измъкне, колкото се може по-невредим. Доволна съм от края по някакъв начин. В момента чета „Живата факла“(Подпалвачката) и я намирам коренно различна от „Мизъри“. „Мизъри“ е като истинска, съвсем възможна история, абсолютен психотрилър и на моменти хорър. Но определено не е за всеки…който е свикнал може би няма да му направи голямо впечатление, но пак казвам, че това беше моята първа среща с този автор и този жанр. Бих я прочела отново.

Интересно дали би възкликнал: „Какво тесногръдие“, ако автор, пък дори той бил и Дан Браун, напише нещо подобно на: „Монахът излезе през западния вход на НДК. От тук можеше да наблюдава Алея Яворов чак до арките на Централна Гара, която е била издигната в края на 19 век върху останките на стар манастир…“. Дори и художествената измислица си има някакви граници. :)

Една от любимите авторки ми е! Книгата е страхотна, Ема е уникален и забавен образ, повечето от вас не си признават, но сигурно и на вас понякога не ви е удобно да носите прашки! Ха-ха :)

Много приятна книжка наистина.

Книгата си струва отделеното време .

Много хубава книга .Чете се на един дъх!

Много силна и стойностна творба, повод за много размисли.Препоръчвам, заслужава си да бъде прочетена.

Боже, какво тесногръдие! Започвайки от безумната теза, че книгата е пътеводител или научен труд, а не художествено произведение, световно неизвестният критик сипе злоба. От яд, че не може да продаде и 200 бройки от свое произведение.

Човече, на Дан Браун можеш дамо да му лапаш прахта. Такъв стабилен и ерудиран писател се ражда рядко. За това е придобил вече статута на класик.

Като се замисля, реакцията ти е разбираема. Първо, много по-лесно е да рушиш и оплюваш, от колкото да създаваш. Второ, с опита си да рушиш нещо велико, голямо, известно, ти си представяш че си още по-велик от Браун. Това е съвсем естествено състояние за едно дребно човече. Като да отидеш да надраскаш К*Р на Хеопсовата пирамида.

Е, дано поне за малко си се почувствал велик. Всеки има право на совите две-три секунди слава — някой ден може наистина да ги постигнеш. Но по-вероятно ще оставиш след себе си само малка локвичка жлъч

(очаквам с нетърпение следващите части — примерно „Непростимите заблуди на Толкин“)

Ето мнение за поредицата. Само името на автора е достатъчна реклама за да я започнете. Но ако това не ви е достатъчно,ще кажа,че тая поредица е най пълното правдоподобно и интересно четиво,което дава реална представа за много голям период от историята на древният Рим.

Интересна. Самобитна творба; за съществуване на безсмъртието авторът е изнамерил оригинално обяснение. Когато стигнете до частта, когато това се изяснява, започват да се загатват антиутопичните „жилки“ на опита за обяснение на формирането на човешкото общесто… Мотивът за конспирацията премехва голяма част от мистиката, която те кара да продължаваш да четеш, за да си обясниш какво става … хубав приключенски дух. Завършва изведнъж и някак неестествено. Затова й давам 5 от 6 възможни ;)

Книгата е елементарна и отговаря на читателска аудитория от примитивни консуматори. Фабулата е нереалистична и може да ангажира вниманието само на неграмотни лумпени! Който иска да прочете истинска заплетена мистерия с грабваща от началото до края вниманието фабула, препоръчвам „Сикстинският заговор“ на Филип Ванденберг.

Да, котка в дъжда… Тъжно е…

Не ме впечатли изобщо! Напомня доста на турските сапунки, които ги въргяг по телевизиите. Очаквах нещо далеч по-добро, но… УВИ! Много разтегнати локуми и обяснения, и нищо повече!!!

не е за вярване, но кой знае

Хубава фантастика, хареса ми! Авторът има оригинален стил, в произведението личи талантът, прилича малко на несравнимия Дан Симънс. Има някои слаби страни като недобре обяснени физически явления, които се явяват причинно-следствени връзки на действието. Чете се на един дъх и държи в напрежение през цялото време. Хареса ми това, че още в началото, с всеки прочетен параграф се загатва действие, умело се дажа „жокер“ че ще се случи нещо, не се разтягат безсмислени „локуми“, както това става в „Трите заповеди на Създателя“ например, от Дж. Хоуган… май това е …

Съвсем малко време ни остава до този период!Ужас!

Страхотно! … и страшно!

Невероятна!