Читателски коментари

На практика България беше изнасилена от бесни псета с античовешки лозунги. Резултатът е налице: копелетата им цъфтят сред долнопробната антикултура на родитетелите си. А защо 25 години не разбраха, че са жертви, а предпочетоха да си ближат кървавите ръце и смеят да твърдят, че геноцидът не бил 45 години, а само няколко и не било геноцид, а народно вълнение ще остане загадка явно. Поне за част от жителите на РБ.

Всичко изчетох много внимателно и точно защото го разбрах, но не видях отговор на това, което ме интересува, зададох въпроса си. Не мисля, че Ханчев изобразява ужасите на някакъв терор. Напротив — съвсем ясно се вижда как той възхвалява поведението на „отличника“ и го дава за пример на всички останали. Флобер не дава мадам Бовари като пример за „отлична съпруга“, нито Шекспир внушава на читателите/ зрителите си да се уподобяват на Ромео и Жулиета. Критикувам стихотворението не от гледна точка на „сюжета“, а на идейното му послание — „бъди герой, умри за Партията“.

Хубава книга.

Близка е като идея със „Старецът и морето“,но и различна, леко подправена с източната философия на Айтматов, и така придобила свой — леко приказен облик.

До всички почитатели на стихотворението:

Не ви ли притеснява пропагандирането на идеята деца/ младежи да отиват на смърт заради политика? Мен не просто ме притеснява, а най-буквално ме ужасява.

Признавам, не знаех за съществуването на тази книга докато не попаднах на коментар номер 2 в читателските мнения и я прочетох. Не съм очарована и веднага пояснявам защо. Екшън в стил Холивуд, липса на дълбочина, духовно осмисляне, яркост на посланията. Всичко това, което очарова в Дюна на Ф. Хърбърт тук безнадеждно е загубено с разтегнат, но незавършен сюжет, чиято цел е да остави аванс за още една книга. Жалко, ако целта е постигането на сериал в писмен вид. Образите на барон Харконен, Пайтър и Рабан са твърде елементарни, повърхостни в злодейството и направо банални с измъченото им и непълноценно описание. Граф Фенринг е направо нелеп и толкова жалък тук, че чак пламнах от яд. Но от друга страна книгата би се харесала на онези читатели, които са на същата възраст, както мен на времето, докато започвах Дюн. За целта на бъдеща екранизация, романът е повече от подходящ, ако се пипне от кадърни сценаристи и режисьор с приключенски дух. Мисля, това е била и задачката на ентусиазираните автори. Определено ще напълни киносалоните с тийнове между 10–15 години (е, и тийновете като мен, де :-Р), имали късмета да са отвратени от лепкавата лига на Здрача. За да не е съвсем голословна критиката ми към Б. Хърбърт, ще спомена, че харесвам единствено Дюн 1 и 2, както и донякъде следващата — Месията на Дюна. Останалото — твърдо не!

нт, врял и кипял, Оня с коня… Защо си губите времето в полемика с хора, които мислят на плейбек?

По скоро криминален, но много ми допадна ! Държи те в напрежение до последната страница !

Ти очевидно си много болен щом се изразяваш така грозно и продължавай да вриш и кипиш в простотията ти, а Испания се фашизира в момента, вземи чети какво съм писала, че само се опиваш от простите ти излияния. Ама че тъпак.

Едно от най-отвратителните недоразумения, които съм чела в живота си. Хъх… Дано повече не срещам такива жалки опити за оригиналност. И противни.

Тази е една от на-йхубавите в поредицата за Фандорин.

Поезията…

"Поезията е мигновена метафизика. " (Гастон Башлар) Дори и да не е „изяшна реч“. Автентичната поезия води читателя/слушателя си към прозрение за вечността и човечността. „Добрият ученик“ на Ганчев обач е преднамерена подредба от думи с пропагандно-манипулативна цел — да вменява на поколения подрастващи „верността към Партията“ като фанатичен императивен модел за саможертвеност. Никаква идея за човечност, никаква обич към ближния, никаква визия за справедливост.. А само издигане в култ умирането, смъртта, небитието. В това стихотворение няма ботевска саможертва, само павликморозовска ненавист. Да, каква „изящна подредба от думи“ е това стихотворение.

Свещеният камък = The Pagan stone ?

Да, една и съща сцена е — първата им брачна нощ… голям срам за преводача.

Поредицата Кадифе е разкошна, много ми хареса. Но — оригинала на английски, а не тази позорна смешка тук.

това е от едно стихотворение на робърт бърнс, което /цитирам по памет/ е: „и най-добре скроените мечти на мишките и хората остават често неосъществени“. как това се вписва в повестта смятам за ненужно да обяснявам :)

Боже!!!… Каква полемика!…Колко много лично засегнати хора от моите лични предпочитания!…Клеймят, обиждат, сочат с пръст — съвсем като по Оруел….Съвсем лично са приели факта, че аз харесвам поезията на Ханчев… Те не казват какво харесват те, не споделят мнение, само назидават с менторски тон, заслепени от собствената си значимост и чуващи само своя глас …И факта, че не съм на тяхното мнение ги вбесява, което между впрочем не е мнение, а осъждане, защото не прочетох нито дума за поезия и ако това стихотворение не им харесва, има и други, нека четат и коментират, но кой да чете ?… кой?… но „Чукча писатель, чукча не читатель“- както се казва в известния виц…

И ако има нещо да кажеш като литературен коментар, то политиката е най-меко казано неуместна… Лепят се етикети — враг, комунист, лоша майка и т.н….Търсят правописни грешки, а не вникват в смисъла на написаното, вадят изречения от контекста и си правят заключения, сътворени в собствените им промити мозъци…Слагат едни хора на „тъмната страна“, а те са „ангели небесни“…. Не знаят, че когато открито оскърбяват, техните думи, постъпки и мнения замърсяват собствените им умове с емоционален боклук.

Поезията е изящна подредба от думи, с които автора нещо казва. Думите са си думи, но всеки ги натоварва със своите разбирания и вибрации, както всеки възприема една картина различно… Например в картината на Дьолакроа „Свободата води народа“ един ще се впечатли от майсторството на художника, друг от сюжета на картината, трети ще види разголена жена, четвърти ще обърне внимание на труповете, а пети — на детето с два пистолета…и всеки ще възприеме това произведение на изкуството съобразно собственото си разбиране… И не може да се каже това е правилно, а това не…защото хората са различни и всеки играе собствената си роля в собствения си филм… Гледната точка е нещо лично. Тази истина не е на някой друг, тя е лична за всеки …и ако вие ми се ядосвате, аз зная, че сте ме вкарали във вашия филм, където имате някакъв проблем със себе си. Аз съм само претекст да се ядосате. А вие се ядосвате, защото моите думи са докоснали вашите емоции или болни места.

Аз не приемам лично обидите, можете до утре да си лепите етикети, но те минават край мен, защото имам своето усещане за собствена значимост и не ми е нужна оценка — знам къде съм и наблюдавам света около мен без осъждане и без чувство за вина, а с усмивка и с любопитство …

Браво. Най-много ми хареса действието на Марк, когато удря Тами по корема. За съжаление, обаче не се казва колко пъти е сядал върху корема й. Искам да кажа дали с дупето си е скачал (тръшкал) върху корема или просто е седял върху корема й.

Или съм взел да привиквам и да ми става досадно или тази книга е най зле от всички останали.

Харесват ми всички книги от поредицата, надявам се скоро да качат още.

Хареса ми кинигата, но не ми е от любимите.Сюжетът малко куца, но всеки си има вкус.

Много добро трилърче!!!!