Читателски коментари

Една от любимите ми книги. Чела съм я няколко пъти, бих я прочела отново. Много ми хареса как авторката съчетава историческият жанр, заедно съвременния,любовния и криминалния.

Хубава, реалистична книга, разкриваща тъжната съдба на живота в арабския свят.

Май някои от даващите мнения тук са точно наследниците на мракобесниците, все едно комунисти, фашисти или псевдодемократи. Обидите, изпращането в Северна Корея, зад бодлива тел и т.н., както и чугунените глави са точно изразни средства на тия, които уж защиват младото поколение от мракобесието на комунизма. Абсолютното недопускане на мнения, различни от техните, злобните нападки очевидно са характерни за тия псевдодемократи и псевдозащитници на децата. Представям си новия фашизъм, ако те дойдат на власт, или може би точно те са на власт и затова са така безпардонни, нагли, груби и невъзпитани.

Вие и аз сме длъжни да не позволим, някой да налага на децата ни каквото и да било. Ако това се случи ние сме се провалили /което само трябва да ни накара да удвоим усилия/. Само че трябва внимателно да преценяваме битките и средствата, с които ги водим. Ако позволите, ще кажа, че „сложихте“ доста думи и си направихте свободни изводи от казаното от Маруся61. И като сме минали в сферата на допустимото, кажете ми, ако един ден вашето вече поотраснало дете, знам ли, някак си изрази виждания различни от вашите /случва се, защото след семейството има и среда/, какво правим тогава? Заклеймяваме, че е чугунена глава, хвърляме на акулите… Всичко това го казвам, само за да ви напомня едно — с палене и агресивност най-лесно се отблъсква. Принципно избягвам коментари по такива теми, точно защото нещата винаги се израждат. Никой никого не слуша и не вниква в аргументите на другия — опира се до голото надвикване, обиждане… Откровено казано смятам, че трябва темата да „почива“ за известно време, поне аз това ще сторя.

Готов съм да бъда възприет като най-невъзпитаното същество на планетата, но няма да позволя такива като маруся61 да ме омерзяват с твърдението, че сме приятели или дори с намек за някаква близост между нас.

Децата не живеят във вакуум, но намирам за недопустимо родителите да позволяват техните невръстни синове и дъщери да се омърсяват с политика и да се индоктринират по какъвто и да било начин и в каквото и да било направление. Нещо повече — те би трябвало точно в този аспект от живота да сложат дебел и непроницаем похлупак над подрастващите! В този ред на мисли Ханчев би трябвало да напише стихотворение на за „добрия ученик“, а за хората, които са позволили той да умре така нелепо. И не — нямам предвид физическите му убийци. Но, разбира се, на подобен светоглед по онова време се гледаше с лошо око. Още повече, че в случая „поетът“ не просто описва смъртта на детето в чуждата битка за власт — той я възхвалява и поощрява! И за съжаление е пълно с идиоти, чиито възгледи се формират (са формирани) точно под въздействието на подобна мерзка пропаганда. Казах го вече — това са хора, които мислят на плейбек. Вие ако не познавате такива, аз познавам… за мое съжаление.

А ако утре някой като тая маруся61 се види с власт в България и поиска аз да хвърля моето дете в защита на някаква смахната идеология? Какво се очаква да направя? Вие как бихте постъпили?

Чете се на един дъх !

Това вече мина всяка граница — не само, че политизирахте темата, ама и елементарно възпитание загубихте. Подкрепям мнението ви, че мястото на децата не е по барикадите, но така агресивно изказано отвращава. Впрочем, не им е мястото по барикадите, но децата не живеят във вакум, и харесва ли ни или не, се влияят от мнението на родителите си, от средата в която не по собствено желание са се оказали. За жалост, има и ще има много деца по барикадите — у нас и в чужбина /да не се затваряме в собствения си малък свят/. За стихотворението — някои от нас са натоварени със спомени за комунистическото минало /минало ли е?/ и това откриват в него, но не и съвременните млади. Те не са обременени и не търсят под вола теле. Да, с пропагандна цел е написано стихотворението, така и ни го преподаваха, но трябва да си идиот, за да се откажеш от собственото си светоусещане и да възприемаш нещата както ти диктува някой. Вие така ли правехте? Ако не — защо смятате, че другите са идиоти? Впрочем има хора, които пишат просто за да става „интересно“ и лафа да върви, почвам да си мисля, че случаят е такъв.

Колко ли мислене е паднало за такъв сюжет, направо е страхотна книгата.

Току-що приключих поредното ми препрочитане. Това е една от книгите, които никога няма да ми омръзне да чета.

Не ме наричай приятел, *CENSORED*!

Моите приятели не изпращат децата на смърт.

Нищо особено.Прочетох я, но й липсва нещо

Че кой отрича какво са направили комунистите след 9.ІХ. 1944 г.? …Ти сам реши да ме причислиш към определена група, защото се имаш за голям класификатор на хора — толкова си убеден кои са добри и кои лоши, и кой, в коя група попада.. …Знам много добре какво е било — единият ми дядо също е пострадал заради политически убеждения..

Но ако оставим на теб приятелю, ти също би създал подобни концлагери — помниш ли даже си ги създал в ума си — 4 реда бодлива тел и 3 реда акули..за да пратиш там всички, които не мислят като теб… но ти си млад и затова не можеш да оцениш какво значи свободно да можеш да изразиш това, което мислиш, готов си тази свобода на словото, която толкова хора жадуваха, пак да бъде отнета

А , ако си почувствал втори план в стихотворението — за партията , то това е защото тая партия е в ума ти…в моя ум я няма и аз не я виждам…аз виждам само жертва на терор…

Страхотна книга!

Книгата ми хареса, заслужава се да се прочете!

От два дена тази история на двете книги ме даржи в напражение толкова различен и итересен сюжет ! Тази е много интригуваща през цялото време те даржи в в напражение кой от двамата е въмпир а кейн две ми се стори доста тъжна исторя пълна с романтика хумор много сълзи. Много ми се иска и да имаше трета част някой ако знае моля да напише името !

Ето ти две думи да четеш:

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=4125317

Това е вестникарска статия. Дали и доколко да вярваш на написаното — преценяваш сама. А ако ти се занимава — ей ги къде са Комисията по досиетата и Държавният архив.

На практика България беше изнасилена от бесни псета с античовешки лозунги. Резултатът е налице: копелетата им цъфтят сред долнопробната антикултура на родитетелите си. А защо 25 години не разбраха, че са жертви, а предпочетоха да си ближат кървавите ръце и смеят да твърдят, че геноцидът не бил 45 години, а само няколко и не било геноцид, а народно вълнение ще остане загадка явно. Поне за част от жителите на РБ.

Всичко изчетох много внимателно и точно защото го разбрах, но не видях отговор на това, което ме интересува, зададох въпроса си. Не мисля, че Ханчев изобразява ужасите на някакъв терор. Напротив — съвсем ясно се вижда как той възхвалява поведението на „отличника“ и го дава за пример на всички останали. Флобер не дава мадам Бовари като пример за „отлична съпруга“, нито Шекспир внушава на читателите/ зрителите си да се уподобяват на Ромео и Жулиета. Критикувам стихотворението не от гледна точка на „сюжета“, а на идейното му послание — „бъди герой, умри за Партията“.

Хубава книга.

Близка е като идея със „Старецът и морето“,но и различна, леко подправена с източната философия на Айтматов, и така придобила свой — леко приказен облик.

До всички почитатели на стихотворението:

Не ви ли притеснява пропагандирането на идеята деца/ младежи да отиват на смърт заради политика? Мен не просто ме притеснява, а най-буквално ме ужасява.