Сидни Шелдън
Тънки сметки (23)

ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА

— Знаеш го — този с превръзката на окото — повтаряше Мариан Горман. — Питър Тейгър.

Дейна не повярва на ушите си.

— Сигурна ли си?

— Трудно е да не се разпознае човек с подобен вид, нали?

— Може ли да използвам телефона ти?

Тя се втурна към телефона и набра номера на Мат Бейкър. Обади се секретарката му.

— Кабинетът на Мат Бейкър.

— Дейна се обажда. Трябва да говоря с него. Спешно е.

— Почакайте, моля.

Само след миг той се обади:

— Дейна, случило ли се е нещо?

Тя пое дълбоко дъх и изрече:

— Мат, току-що открих кой е бил с Хлое Хюстън, когато е починала.

— Знаем кой е бил. Бил е…

— Питър Тейгър.

— Какво? — изкрещя той.

— Аз съм със сестрата на Карл Горман, администратора, който беше убит. Той видял Тейгър да бърше отпечатъците си от асансьора в паркинга на хотела през нощта, когато починала Хлое Хюстън. Изпратил на Тейгър писмо, с което го изнудвал, и смятам, че Тейгър е поръчал убийството му. Тук имам екип с камера. Искаш ли да изляза в ефир е това?

— В момента нищо не прави! — заповяда й Мат. — Аз ще се оправя. Обади ми се след десет минути.

Трясна слушалката и хукна към Бялата кула. Лесли си беше в кабинета.

Тя се обърна и вдигна към него заглавието, което щеше да се появи по вестниците: „Президентът Ръсел арестуван за убийство“.

— Я виж това, Мат — тържествуващо изрече.

— Лесли, имам новини за теб. Има…

— Това е единствената новина, от която имам нужда. — Самодоволно кимна. — Казах ти, че ще се върнеш. Не можа да издържиш да не дойдеш, нали? Просто прекалено дълго ти се стори разстоянието, нали, Мат? Имаш нужда от мен. Винаги ще имаш нужда от мен.

Той стоеше, гледаше я и се чудеше: „Какво стана, та тя се превърна в такава жена? Все още не е прекалено късно да се спаси.“

— Лесли…

— Не се чувствай неудобно, че си сгрешил — успокои го самодоволно. — Какво искаше да ми кажеш?

Мат Бейкър дълго време я гледа.

— Исках да ти кажа довиждане, Лесли.

Видя го как се обръща и излиза от кабинета.