Сидни Шелдън
Тънки сметки (22)

ДВАДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА

През стените на кабинета той чуваше шума на уличното движение по Пенсилвания Авеню пред Белия дом и отново осъзна къде се намира. Отново прехвърли всичко, което се случваше, и беше доволен, че е в безопасност. Оливър Ръсел щеше да бъде арестуван за убийства, които не беше извършил, а Мелвин Уикс, вицепрезидентът, щеше да стане президент. Сенаторът Дейвис нямаше да има проблеми с контрола над вицепрезидента Уикс. „Освен това няма нищо, което да ме свързва с тези убийства“ — мислеше си Тейгър.

Същата вечер щеше да има молитвена сбирка и Питър с нетърпение я очакваше. Групата обичаше да го слуша как говори за религия и власт.

Беше започнал да се интересува от момичета, когато беше на четиринайсет години. Бог го беше надарил с невероятно силен нагон, а Питър си мислеше, че заради недъга му няма да то харесват. Вместо това обаче момичетата намираха превръзката на окото му за много интересна. Освен това бог беше му дал и дар слово и той успяваше да прилъже срамежливи момичета да му се отдадат по задните седалки на коли, по плевни и в легла.

За нещастие една от тях забременя и той беше принуден да се ожени за нея. Тя му роди две деца. Семейството можеше да се окаже непоносим товар. То обаче се беше оказало идеалното прикритие за извънбрачните му връзки. Той сериозно си мислеше да стане министър, но точно тогава се беше запознал със сенатора Тод Дейвис и животът му се беше променил. Беше открил ново и по-голямо поле за изява. Политиката.

В началото нямаше проблеми с тайните си връзки. После един негов приятел му беше дал наркотик, наречен „Екстази“, и Питър го беше взел с Лиса Бърнет, с която посещаваха същата църква във Франкфорт. Нещо не се беше получило както трябва и тя беше починала. Намериха тялото й в река Кентъки.

Следващият нещастен случай беше настъпил, когато Мириам Фридланд, секретарката на Оливър Ръсел, не го беше понесла и беше изпаднала в кома. „Не съм виновен аз“ — мислеше си Питър. На него нищо не му беше станало. Мириам очевидно беше поела прекалено много други наркотици.

После, разбира се, дойде случаят с Хлое Хюстън. Той случайно я беше срещнал в един коридор на Белия дом, докато тя търсеше тоалетна. Хлое веднага го беше познала.

— Вие сте Питър Тейгър! Постоянно ви показват по телевизията.

— О, радвам се, че ме познахте. Мога ли с нещо да ви бъда полезен?

— Търсех дамска тоалетна. — Тя беше млада и много красива.

— В Белия дом няма обществени тоалетни, госпожице.

— О, боже!

— Мисля, че мога да ви помогна — каза той съучастнически. — Елате с мен. — Заведе я на горния етаж в една частна тоалетна и я изчака отвън. Когато тя излезе, той я попита: — Само на посещение ли сте дошли във Вашингтон?

— Да.

— Позволете да ви покажа истинския Вашингтон. Искате ли? — Чувстваше, че го харесва.

— Р-разбира се, че искам, стига да не ви причинявам прекалено много неудобство.

— За момиче, красиво като вас? Няма никакво неудобство. Ще започнем с вечеря.

— Това е чудесно — усмихна се тя.

— Обещавам, че ще бъде чудесно. Но на никого не бива да казвате, че ще се срещнем. Това ще си остане между нас.

— Няма. Обещавам.

— Имам среща на високо равнище с руското правителство в хотел „Монроу Армс“ тази вечер. — Личеше, че е впечатлена. — Можем да вечеряме на същото място в президентския апартамент след това. Предлагам да се срещнем там към седем часа.

Тя го погледна и радостно кимна.

— Добре.

Той й беше обяснил какво трябваше да направи, за да влезе в апартамента.

— Няма да има проблеми. Просто ми се обади, за да знам, че си там.

И тя му се беше обадила.

В началото Хлое Хюстън се противеше.

— Недейте. Аз… аз съм девствена — каза тя, когато Питър я взе в обятията си.

Това още повече го възбуди.

— Не искам да правиш нищо, което не желаеш — увери я той. — Просто ще си поседим и ще си поговорим.

— Разочарован ли сте?

Стисна ръката й.

— Никак, скъпа.

Той извади бутилка наркотик и наля по малко в две чаши.

— Какво е това? — попита Хлое.

— Биостимулатор. Наздраве. — Вдигна чаша като за тост и видя как тя изпива течността в своята.

— Хубаво е — каза момичето.

Следващия половин час прекараха в разговор, а Питър изчакваше наркотикът да подейства. Най-после той се приближи до Хлое и я прегърна, а този път тя не се възпротиви.

— Съблечи се — каза й.

— Да.

Питър проследи с поглед как тя влиза в банята и започна да се съблича. Хлое излезе след няколко минути гола и той се възбуди само при вида на младото й, току-що разцъфнало тяло. Беше красива. Хлое се пъхна в леглото до него и те се любиха. Тя нямаше опит, но фактът, че беше девствена, му беше достатъчен да се възбуди.

По средата на едно изречение Хлое се беше изправила на леглото, защото изведнъж й се беше завило свят.

— Добре ли си, скъпа?

— Д-добре съм. Просто се чувствам малко… — За миг се задържа за леглото. — Ей-сега ще се върна.

Стана и докато Питър я наблюдаваше, тя залитна, падна и удари челото си в острия ръб на металната маса.

— Хлое! — Той скочи от леглото и веднага се приближи до нея. — Хлое!

Не напипа пулса й. „О, боже! — помисли си. — Как можа да ми причиниш това? Не съм виновен аз. Тя се подхлъзна.“

Той се огледа. Не биваше да открият следи от него в този апартамент. Бързо се беше облякъл, беше отишъл в банята, навлажнил една кърпа и започнал да бърше повърхността на всичко, до което предполагаше, че се е докосвал. Взе чантата на Хлое, огледа помещението, за да се увери, че не е оставил нищо, което да говори за неговото присъствие, и слезе с асансьора до паркинга. Последното нещо, което направи, беше да избърше отпечатъците си от бутоните на асансьора. Когато разбра, че Пол Йърби може да го издаде, използва връзките си, за да се отърве от него. Никой не би могъл да го свърже със смъртта на Хлое.

После обаче пристигна писмото, с което го изнудваха за пари. Карл Горман, администраторът, го беше видял. Питър беше изпратил Сайм да го отърве от Горман, като му беше казал, че това е в интерес на президента.

С това проблемите трябваше да приключат.

Но Франк Лонерган беше започнал да подпитва и трябваше и от него да се отърве. Сега пък се беше появила още една нахална репортерка.

Така заплахите бяха останали само две: Мариан Горман и Дейна Еванс.

И Сайм беше на път да ги убие и двете.