Питър Джеймс
Убийствено просто (33)

33

Ашли Харпър живееше в малка викторианска къща с тераса близо до железопътната линия в район, който някога е бил работнически квартал на Хоув, но сега беше изключително модерен — и скъп — участък за неженени и новодомци. Личеше си по качеството на колите, паркирани по улицата, и по изисканите входни врати.

Грейс и Брансън слязоха от колата, минаха покрай голф и Рено кабрио и звъннаха на номер 119, пред който беше паркирано сребристо Ауди.

След няколко секунди вратата се отвори от много красива жена на около двайсет и пет години. Тя се усмихна тъжно на Брансън, разпознавайки го.

— Здравейте, Ашли — поздрави я той. — Това е мой колега, старши детектив Грейс. Може ли да поговорим?

— Разбира се, заповядайте. Имате ли някакви новини? — тя погледна към Грейс.

Той беше шокиран от контраста между вътрешността на къщата и начина, по който изглеждаше отвън. Бяха попаднали в оазис на хладен минимализъм. Бял килим, бели мебели, сиви метални щори, на стената висеше голяма репродукция на Джак Ветриано^[1] на четири контета в елегантни костюми, която Грейс разпозна, а върху окачената на стената музикална уредба мигаха малки точки цветни светлини. Стрелките на часовник без циферблат сочеха 6:20 вечерта.

Тя им предложи нещо за пиене и Брансън получи минерална вода в изящна чаша, а Грейс, седнал до него на дълъг диван — кафе в елегантна бяла голяма чаша.

— Трима души потвърдиха, че са видели годеника ви във вторник вечерта в кръчми в района на Ашдаун Форест — уведоми я Брансън. — Те също така потвърдиха, че е бил с четирима приятели — тези, за които знаете. Но нямаме информация какво са планирали, освен да се напият.

— Майкъл не е пияч — каза тя безизразно, стиснала голяма чаша червено вино между ръцете си.

— Разкажете ми за Майкъл — помоли я Грейс, като внимателно я наблюдаваше.

— Какво по-точно?

— Каквото и да е. Как се запознахте?

Тя се усмихна и за момент видимо се отпусна.

— Отидох на интервю за работа в неговата фирма. Бяха Майкъл и съдружникът му.

— Марк Уорън? — попита Рой.

Мимолетно колебание, толкова малко, че едва се забелязваше. Но Грейс го видя.

— Да.

— Къде работехте преди това? — попита той.

— Работех във фирма за недвижимо имущество в Торонто, Канада. Върнах се в Англия малко преди да получа тази работа.

— Върнахте се?

— Аз съм от Англия по принцип — корените ми са оттук — тя се усмихна.

— Каква фирма в Торонто?

— Познавате ли града? — попита Ашли, леко изненадана.

— Преди десетина години гостувах за седмица на тяхната федерална полиция — в лабораторията за убийства.

— Ясно. Работех в малка фирма — част от групата „Бей“.

Грейс кимна.

— Значи Майкъл Харисън и Марк Уорън ви наеха.

— Аха, миналия ноември.

— И?

— Беше страхотна работа — с добро заплащане, — исках да се запозная с бизнеса с имоти и те изглеждаха наистина симпатични хора. Аз… ъ… аз — тя се изчерви — си помислих, че Майкъл е много привлекателен, но бях убедена, че е женен или има приятелка.

— Извинете ме за личния въпрос — прекъсна я той, — но кога с Майкъл станахте двойка?

След кратка пауза тя отговори:

— Много бързо — след два месеца. Но трябваше да го пазим в тайна, защото Майкъл се притесняваше да не разбере Марк. Мислеше, че на Марк ще му е трудно, ако той има — нали разбирате — връзка с мен.

Старши детективът кимна с разбиране.

— Кога разбра той?

Ашли поруменя.

— Един ден се върна в офиса, когато не го очаквахме. Грейс й се усмихна. Съчувстваше й, в нея имаше ранимост, която би накарала почти всеки мъж да се стреми да я защитава. Той самият вече се чувстваше така, а я познаваше само от няколко минути.

— И после?

— Известно време беше малко неловко. Казах на Майкъл, че според мен трябва да напусна, но той беше много убедителен.

— А Марк?

Рой забеляза съвсем леко потрепване. Едва доловимо изпъване на лицевите й мускули.

— Той нямаше проблем с това.

— Значи връзката ви не се отрази на професионалните ви взаимоотношения?

— Не.

Без да откъсва поглед от очите й, той попита:

— Знаете ли, че имат офшорен бизнес на Кайманите?

Погледът й се стрелна към Брансън и отново се насочи към Грейс.

— Не… аз… не знам за това.

— Майкъл говорил ли е някога с вас за укриване на данъци, негови и на Марк Уорън?

Лицето на Ашли почервеня толкова силно и внезапно, че Рой се изуми.

— Какво е това? Вие от полицията ли сте или от данъчното?

— Ако искате да ни помогнете да открием годеника ви, трябва да ни позволите да го опознаем. Кажете ни всичко, дори нещата, които според вас нямат връзка.

— Аз просто искам да го намерите. Жив. Моля те, Господи.

— Годеникът ви не е говорил с вас за ергенската си вечер? — попита Грейс и си спомни собствената си ергенска вечер, когато бе дал на Санди подробна програма и тя го бе спасила в ранните часове на следващата сутрин — изоставен на малка улица в Брайтън, напълно гол, само по чифт чорапи.

Тя поклати глава.

— Просто щяха да излязат за по няколко питиета, това ми каза той.

— Какво ще правите, ако не се появи, докато дойде време за сватбата ви утре? — попита Брансън.

По бузите й се стекоха сълзи. Излезе от стаята и се върна с бродирана кърпичка, с която попиваше очите си. След това започна да хлипа:

— Не знам. Наистина не знам. Моля ви, намерете го. Толкова много го обичам, не мога да понеса това.

Изчакаха я да се успокои и без да престава внимателно да наблюдава очите й, старши детективът я попита:

— Била сте секретарка и на двамата. Марк Уорън не ви ли е казал какво са планирали?

— Просто излизане с момчетата. Аз щях да изляза с приятелки на моминско парти. Това беше всичко.

— Знаете ли, че Майкъл има репутация на майтапчия? — попита Грейс.

— Майкъл има страхотно чувство за хумор — това е едно от нещата, които обичам в него.

— Случайно да знаете нещо за ковчег?

Ашли се изпъна и едва не разля виното си.

— Ковчег? Какво имате предвид?

Брансън внимателно й обясни:

— Едно от момчетата, Робърт Хулихан — познавате ли го?

— Срещала съм го няколко пъти, да. Пада си малко неудачник.

— О, нима?

— Това каза за него М… Майкъл. Той се влачеше подир компанията им, но всъщност не беше част от нея.

— Но е бил достатъчно част от нея, за да се включи в ергенското парти? — настоя Брансън.

— Майкъл не обича да наранява хората. Предполагам, защото покани останалите за шафери, но не и Робо.

Грейс отпи от кафето си.

— Не сте се карали с Майкъл, нали? Не се е случило нищо, което да ви кара да смятате, че може да се е разколебал за сватбата?

— Господи — промълви тя. — Не. Съвсем не. Аз… той…

— Къде ще заминете на сватбено пътешествие? — попита Рой.

— На Малдивите. Майкъл е запазил места на фантастично място… той обича водата — лодки, гмуркане. Същински рай.

— В момента го издирваме с хеликоптер. Свикали сме сто полицаи и ако не се появи до довечера, ще започнем пълно претърсване на района, където е видян за последно. Но не искам да пропилея стотици ценни часове от работното време на толкова полицаи, само за да узная, че се препича на Кайманите, рая за британския данъкоплатец. Разбирате ли ме?

Ашли кимна.

— Съвсем ясно — каза тя с горчивина. — Става въпрос за пари, а не да се открие Майкъл.

— Не — възрази Грейс със смекчен тон. — Не става въпрос за пари. Готов съм да не жаля средства за намирането на Майкъл.

— Тогава, моля ви, започнете още сега — присвила слабите си рамене, тя тъжно гледаше чашата си с вино. — Познавам ви от статията в „Аргъс“ за вас. Опитваха се да ви се присмеят, задето сте отишъл при медиум, нали?

— Да.

— Аз вярвам във всичко това. Не познавате ли човек, който може да помогне? Нали разбирате, с вашите контакти? Няма ли медуими, екстрасенси, които намират изчезнали хора?

Грейс хвърли бърз поглед към Брансън и отново погледна Ашли.

— Има, да.

— Не можете ли да отидете при някого или да ме свържете с човек по ваша препоръка?

Старши детективът се замисли съсредоточено за момент.

— Имате ли някаква вещ на Майкъл? — усещаше как очите на Глен Брансън го изгарят.

— Каква например?

— Каквото и да е. Някакъв предмет. Дреха? Бижу? Нещо, с което е имал контакт?

— Ще намеря нещо. Само ми дайте няколко минути.

— Няма проблем.