Дейвид Балдачи
Част от секундата (34)

33

След като оставиха онемелия Тони да стои като вкаменен в майчината си градина, Кинг и Мишел спряха да хапнат в една малка закусвалня.

— Добре — първа се обади Мишел, — официално признавам, че съм впечатлена от детективските и градинарските ти умения.

— Имаме късмет, че желязото е съставна част на стоманата, иначе никога нямаше да намерим пистолета.

— Вече съм наясно с пистолета, изнудването и причината за смъртта на Лорета. Но все още не схващам защо са натъпкали пари в устата й.

Кинг плъзна пръст по кафената чашка пред себе си.

— Веднъж работих в обединен екип с ФБР в Лос Анджелис. Руските рекетьори скубеха пари от всички магазини и заведения в един доста голям квартал. Освен това въртяха финансови машинации, затова включиха и нас. Разполагахме с вътрешна информация; плащахме на осведомители. Нали знаеш, горски пожар се гаси с огън. Един ден намерихме осведомителите надупчени на решето в багажника на изоставена кола. Устните им бяха зашити с телбод. Когато махнахме телбода, открихме пари — навярно същите, които бяха получили от нас. Посланието беше ясно: приказваш ли, умираш и изяждаш възнаграждението за измяната, която е причинила смъртта ти.

— Значи парите в устата на Лорета са били символ? Последната вноска за нейното мълчание.

— Така го тълкувам.

— Чакай малко, синът й каза, че парите спрели да идват преди около година. Но ако човекът все още е бил в състояние да убие Лорета, защо е спрял да плаща? И защо тя се е примирила? Защо не е отишла в полицията?

— Не забравяй, минали са седем години. Какво би казала тя на ченгетата? Че е имала амнезия и току-що всичко си е припомнила? А, между другото, ето го и пистолета.

— По същия начин трябва да е разсъждавал и онзи, когото е изнудвала, и затова е спрял да плаща. Направил си е сметката, че тя вече няма власт над него.

— Каквато и да е истината, очевидно някой съвсем наскоро е разбрал кой е изнудвачът и Лорета е платила с живота си.

Мишел изведнъж пребледня и стисна ръката му.

— Когато разговарях с Лорета, тя спомена, че е била в онзи килер, макар да не каза, че е видяла някого. Не смяташ ли…

Кинг веднага схвана тревогата й.

— Някой може да ви е подслушал, или пък тя по-късно да е споделила с някого.

— Не, тя бе убита почти веднага след като разговарях с нея. Трябва да е станало заради онзи разговор. Но ние бяхме сами на верандата. И все пак някой трябва да е чул. Господи, сигурно аз съм причинила смъртта й.

Кинг хвана ръката й.

— Не, не си. Смъртта й е причинил онзи човек, който я е натиснал във ваната.

Мишел затвори очи и поклати глава.

— Изслушай ме — настоя Кинг. — Съжалявам за онова, което се случи с Лорета, но тя е изнудвала своя убиец. Сама е задвижила тази опасна игра. Могла е още преди години да отиде с пистолета в полицията.

— Което сега ние трябва да направим.

— Съгласен съм, макар че серийните номера са заличени и оръжието е в много лошо състояние. Може би специалистите от ФБР ще извлекат нещо. В Шарлотсвил има сателитен център на Бюрото. На връщане ще минем оттам.

— А сега какво?

— Ако някой е скрил пистолет в килера на хотел „Феърмаунт“ в утрото на убийството, какво ти говори това?

Тя изведнъж осъзна.

— Че може би Арнолд Рамзи не е действал сам.

— Точно така. И затова още сега отиваме там.

— Къде?

— В колежа „Атикъс“. Където е преподавал Арнолд Рамзи.