Дейвид Балдачи
Част от секундата (14)

13

Мишел подреди документите на леглото и старателно се зае да ги проучва, като си водеше записки. Скоро стана ясно, че Кинг е имал безупречно досие и дълъг списък от отличия по време на своята кариера в службите — поне до онзи съдбоносен ден, когато вниманието му се бе отклонило и Клайд Ритър бе платил най-високата цена за това.

По време на работата срещу фалшификаторите в началото на кариерата си Кинг дори бе ранен при една зле организирана полицейска акция. Документите описваха как убил двама души, след като бил прострелян в рамото. Години по-късно бе убил и нападателя на Ритър, макар и с няколко секунди закъснение. Общо трима унищожени противници при изпълнение на служебните задължения. Мишел беше изстреляла хиляди куршуми на полигона, но по време на краткия си стаж като полицейски служител в Тенеси дори не бе вадила оръжие срещу жив човек. Често се питаше какво ли е усещането, дали не те променя, дали не те прави по-безразсъден или пък прекалено предпазлив, за да си вършиш работата както трябва.

Убиецът на Клайд Ритър беше преподавател от колежа „Атикъс“. Професор Арнолд Рамзи нямал репутация на опасен човек, нито връзки с радикални политически организации, макар по-късно да се оказало, че е бил отявлен критик на Ритър. След смъртта си оставил вдовица и дъщеря. Ама че наследство за момичето, помисли си Мишел. Какво би могла да каже, като стане дума за близките й? Здрасти, моят баща беше политически убиец, нали знаеш, като Джон Уилкс Бут и Лий Харви Осуалд. Тайните служби го застреляха. А твоят баща какво работи? Нямаше арестувани във връзка с убийството. Официалното заключение бе, че Рамзи е действал сам.

След като приключи с докладите, тя взе касетата, която бе част от официалната документация. Зареди я във видеокасетофона под телевизора и го включи. Облегна се назад и загледа как на екрана изникват сцени от хотелската среща на Ритър по време на предизборната кампания. Този запис беше направен от местен телевизионен екип, дошъл да заснеме събитието. Именно той бе забил последния пирон в ковчега на Кинг. Въпреки големите усилия подобна грешка да не се повтори, ръководството на службите бе взело решение да не показва този запис на новопостъпилите агенти. Може би от неудобство, помисли си Мишел.

Тя настръхна, когато видя самоувереният Клайд Ритър и антуражът му да влизат в препълнената зала. Не знаеше за Ритър почти нищо, освен че е започнал като телевизионен проповедник и е натрупал значително състояние. Хиляди хора от цялата страна му пращали големи и малки суми. Множество застаряващи богати жени, предимно вдовици, му давали целите си спестявания срещу обещанието да попаднат в рая. Но поради липса на сигурни доказателства шумотевицата скоро заглъхнала. След като напуснал псевдорелигиозния живот, той се кандидатирал за Конгреса и бил избран като представител на един от южните щати — Мишел дори не знаеше кой точно. Често гласувал за доста съмнителни предложения в областта на расовите проблеми и гражданските права, а религиозните му убеждения определено излизали извън рамките на нормалното. Но в щата го обичали, а в страната имало предостатъчно гласоподаватели, разочаровани от машинациите на големите партии, тъй че Ритър успял да се регистрира като независим кандидат за президент. Куршум в сърцето сложил край на грандиозните му амбиции.

До Ритър стоеше ръководителят на предизборната кампания. Мишел бе проверила и неговите данни от досието. Човекът се казваше Сидни Морс. Син на виден калифорнийски адвокат и богата наследница, той — колкото и да е учудващо — бе работил като драматург и театрален режисьор, преди да насочи забележителния си артистичен талант към политическата сцена. Спечелил си репутация на национално ниво, като ръководел големи политически кампании и ги превръщал в медийни водевили, където наблягал на кратки и безсмислени, но бомбастични изказвания. С тази тактика постигнал удивителни успехи. Това вероятно говори по-скоро за лековерието на днешния гласоподавател, отколкото за високите критерии на кандидатите, помисли си Мишел.

Морс станал наемен смутител на спокойствието и се прехвърлял от лагер в лагер при всяка изгодна ситуация. Присъединил се към каузата на Ритър, когато кампанията почнала да набира скорост и кандидатът се нуждаел от по-сериозен кормчия. Морс имал репутацията на талантлив, хитър и при необходимост безмилостен организатор. Всички единодушно смятали, че той помогнал на Ритър да предприеме едва ли не идеалната кампания. И по всичко личало, че му доставя огромно удоволствие да разклати лодката на управляващите с въвеждането на трета влиятелна сила. След убийството на Ритър обаче Морс бил отритнат от всички политици и животът му неумолимо поел надолу. Преди малко повече от година загубил разсъдъка си и попаднал в държавна клиника за душевноболни, откъдето едва ли щял някога да излезе.

Мишел отново настръхна, когато видя Шон Кинг точно зад кандидат-президента. Мислено преброи агентите в залата. Не бяха чак толкова много, осъзна тя. В групата за охрана на Бруно имаше три пъти повече. Кинг беше единственият агент в непосредствена близост до Ритър. Интересно, кой ли бе измислил толкова тъп план?

Мишел старателно бе изучила историята на своята организация и знаеше, че функцията на тайните служби се бе развивала в течение на времето. Едва след трагичната смърт на трима президенти — Линкълн, Гарфийлд и Маккинли — Конгресът предприел решителни мерки за президентската безопасност. След като Маккинли бил застрелян, Теодор Рузвелт пръв получил истинска охрана от страна на тайните служби; по онова време обаче всичко било много по-просто. Като новоизбран вицепрезидент на Франклин Рузвелт през Втората световна война, Хари Труман дори нямал прикрепен агент от тайните служби, докато един от неговите помощници не го убедил, че човек, който е само на крачка от най-високия пост в света, заслужава да бъде охраняван поне от един въоръжен професионалист.

Докато срещата на екрана продължаваше, Мишел наблюдаваше как агент Кинг действа строго по устава и погледът му непрестанно се движи. Тайните служби създаваха този навик у своите сътрудници чрез непрекъснати упражнения. Веднъж между тайните служби и други държавни правоохранителни агенции било проведено състезание чии представители определят най-точно кога някой лъже. Службите спечелили категорична победа. За Мишел причината бе очевидна. Всеки агент от група за охрана посвещава голяма част от своето време на усилието да отгатне най-интимните мисли и мотивация на хората само по видимото проявление.

И после дойде моментът. Кинг изглеждаше като хипнотизиран от нещо вдясно. Мишел бе тъй увлечена в предположения какво гледа агентът, че не забеляза как Рамзи извади пистолета и стреля. Когато се раздаде звукът, тя подскочи и осъзна, че също като Кинг е позволила на вниманието си да се отклони. Върна записа и видя как Рамзи бръква в джоба на сакото си, прикривайки частично движението с плакат на Ритър, който държеше в другата ръка. Пистолетът се видя ясно едва когато Рамзи го насочи срещу кандидата и стреля. Кинг залитна назад, вероятно когато куршумът мина през Ритър и го улучи в ръката. Докато Ритър се свличаше на пода, тълпата изпадна в истерия. Операторът с видеокамерата бе паднал на колене и Мишел виждаше само тела и крака на безредно бягащи хора. Забеляза, че натискът на обезумялата тълпа изблъсква останалите агенти и охранители към стените на залата. Всичко продължи броени секунди, но й се стори цяла вечност. После операторът навярно отново бе станал на крака, защото Шон Кинг пак се появи на екрана.

Измъкнал пистолета с окървавена ръка, Кинг се целеше право в Рамзи, който все още държеше оръжието си. Реакцията на всеки нормален човек при изстрел е да трепне, да изпадне в паника и да се просне неподвижен на пода. Обучението в тайните служби имаше за цел да преодолее този инстинкт. Когато стреля непознат, трябва да действаш! Грабваш охранявания и изчезваш час по-скоро. Ако се наложи, изнасяш го на ръце. Кинг не постъпи така — навярно защото насреща му имаше въоръжен човек.

Кинг стреля веднъж, после още веднъж, привидно спокоен; Мишел не го чу да изрече нито дума. А после, когато Рамзи падна, Кинг остана да стои неподвижно, гледайки мъртвия кандидат, докато другите агенти най-сетне се втурнаха напред, грабнаха Ритър и го отнесоха тичешком, както се полага според инструкциите, оставяйки Шон Кинг на местопрестъплението.

Мишел би дала всичко, за да узнае какво си мислеше този човек в момента.

Тя върна записа и го изгледа отново. Рамзи стреля и отекна гърмеж. Но преди това имаше друг звук. Отново върна лентата и се вслуша напрегнато. Ето го — някакво писукане, дрънчене или звън. Точно така. Звън! Идваше от посоката, в която гледаше Кинг. И веднага след това прозвуча тихо съскане или свистене.

Мишел размишляваше трескаво. Звън в хотела почти винаги означава, че асансьорът е пристигнал. А свистенето можеше да е от вратите на асансьора. Според схемата на залата, където бе убит Ритър, в нея имаше два асансьора. Ако вратите на някой от тях се бяха разтворили, какво бе видял Шон Кинг? Или кого? И защо бе премълчал това? Защо никой друг не бе видял? И накрая — защо никой не бе забелязал простия факт, който тя разкри само след кратък преглед на записа? А защо самата тя толкова се интересуваше от Шон Кинг и сполетялата го беда преди осем години? Не можеше да го отрече — интересуваше се. След дългите отегчителни дни искаше да предприеме нещо. Нуждаеше се от действие. Без сама да знае точно защо, Мишел си събра багажа и напусна хотела.