Сидни Шелдън
Кръвна връзка (21)

ГЛАВА 21

Никой не можеше да осъзнае по-добре от самата Елизабет огромната отговорност, която бе поела. Докато ръководеше компанията, работните места на хиляди хора щяха да зависят от нея. Имаше нужда от помощ, но нямаше представа на кого може да вярва. Алек, Рийс и Иво бяха хората, на които най-много й се искаше да се довери, но още не се чувстваше готова. Повика Кати Ерлинг.

— Да, мис Рофи?

Елизабет се колебаеше, чудейки се откъде да започне. Кати Ерлинг бе работила с баща й в продължение на дълги години. Сигурно е усещала подмолните течения под измамно спокойната повърхност. Сигурно е добре запозната със скритите проблеми на компанията, с мислите и плановете на Сам. Тя би могла да й бъде стабилна опора.

— Баща ми е наредил да му изготвят някакъв поверителен доклад, Кати — започна Елизабет. — Знаете ли нещо за него?

Кати Ерлинг сви замислено вежди, а после поклати глава.

— Никога не го е обсъждал с мен, мис Рофи.

Елизабет опита по друг начин.

— Ако баща ми е искал да се проведе някакво поверително разследване, към кого би се обърнал?

Отговорът й дойде без никакво колебание:

— Към нашия отдел по сигурността.

„Сам би се обърнал към всеки друг, но не и към тях“, помисли си Елизабет и каза:

— Благодаря ви.

Нямаше с кого да поговори за доклада.

Върху бюрото й лежеше текущият финансов отчет. Елизабет го прочете с нарастващо безпокойство, а после се разпореди да изпратят при нея ревизора на компанията.

Казваше се Уилтън Краус. Беше по-млад, отколкото Елизабет бе очаквала. Интелигентен, амбициозен и със самочувствието, че я превъзхожда. Реши, че сигурно е завършил колежа Уортън или вероятно Харвард. Елизабет започна без предисловие:

— Как може компания като „Рофи и синове“ да изпадне във финансово затруднение?

Краус я изгледа и сви рамене. Явно не бе свикнал да дава отчет пред жена. Заговори със снизхождение:

— Ами, ако се опитаме да го кажем накратко…

— Нека да започнем с факта — рязко го прекъсна Елизабет, — че само допреди две години „Рофи и синове“ винаги е успявала да се финансира със собствени средства.

Наблюдаваше лицето му, чийто израз се промени, опитвайки се да се приспособи към положението.

— Ами… да, мис Рофи.

— Тогава защо имаме толкова много задължения към банките?

Краус преглътна и обясни:

— Преди няколко години имаше период на необикновено големи разходи. Баща ви и останалите членове на Управителния съвет решиха, че би било разумно да се наберат средства чрез краткосрочни заеми от банките. Текущите ни нетни задължения към различните банки възлизат на шестстотин и петдесет милиона долара. Някои от заемите са дължими сега.

— Просрочени са — поправи го Елизабет.

— Да, мадам, просрочени са.

— Плащаме първоначалната такса, плюс един процент, плюс лихвата за просрочване. Защо не сме изплатили просрочените заеми, намалявайки главницата на другите дългове?

Изненадата му бе пълна.

— Защото… ъ-ъ… поради известни неблагополучия напоследък обезпечеността на компанията с парични средства е много по-зле, отколкото бяхме предвидили. При нормални обстоятелства бихме се обърнали към банките — с молба за удължаване на сроковете. Поради настоящите ни проблеми обаче — различните съдебни разследвания, закриването на някои от експерименталните ни лаборатории и… — гласът му постепенно заглъхна.

Елизабет седеше, разучаваше го и не можеше да определи на чия страна е. Погледна още веднъж документите с баланса, опитвайки се да разбере откъде са започнали бедите. Извлечението посочваше остър спад през последните три тримесечия главно поради значителните разходи за съдебните дела, вписани в графата „Извънредни разходи (Невъзвращаеми)“. Представи си мислено експлозията в Чили и облака от отровни химикали, понесен от вятъра. Чуваше писъците на жертвите. Една дузина загинали. Стотици други настанени в болници. И накрая цялата човешка болка и нещастие бяха обърнати в пари, в „Извънредни разходи (Невъзвращаеми)“. Вдигна очи към Уилтън Краус:

— Според вашия доклад, мистър Краус, проблемите ни имат временен характер. Ние сме „Рофи и синове“. Но все още сме в рисковата категория за която и да е банка в света.

Сега бе негов ред да я преценява. Надменността му бе изчезнала и бе станал предпазлив.

— Трябва да разберете, мис Рофи — внимателно започна той, — че репутацията на една фармацевтична фирма е също толкова важна, колкото и продукцията й.

Кой бе й казвал подобно нещо вече? Баща й? Алек? Спомни си, че бе го чувала от Рийс.

— Продължавайте.

— Проблемите ни придобиват прекалено голяма известност. Светът на бизнеса е джунгла. Ако конкурентите усетят, че си ранен, те са готови да те убият. — Поколеба се, преди да добави: — Решили са да ни убият.

— С други думи — отвърна Елизабет, — банките на конкурентите ни заедно с нашите банкери.

Поздрави я с кратка усмивка.

— Точно така. Банките разполагат с ограничени фондове за заеми. Ако решат, че лицето А представлява по-малък риск от лицето Б…

— И така ли смятат?

Краус прокара нервно пръсти през косата си.

— След смъртта на баща ви хер Юлиус Бадрут няколко пъти ми се обади по телефона. Той оглавява банковия консорциум, с който работим.

— И какво иска хер Бадрут? — Знаеше какво ще последва.

— Искаше да знае кой ще бъде новият президент на „Рофи и синове“.

— Знаете ли кой е новият президент? — попита Елизабет.

— Не, мадам.

— Аз. — Гледаше го внимателно, докато той се опитваше да прикрие изненадата си. — Какво мислите, че ще се случи, когато хер Бадрут научи новината?

— Ще ни спрат кранчето — избъбри Уилтън Краус.

— Ще поговоря с него — реши Елизабет. Облегна се на стола и се засмя. — Искате ли да пиете кафе с мен?

— Ами това… това е много мило от ваша страна. Да, благодаря ви.

Елизабет го наблюдаваше как се отпуска все повече. Усетил бе, че го е поставяла на изпитание, а сега бе сигурен, че е издържал проверката.

— Бих искала да чуя вашия съвет — подхвърли Елизабет. — Ако вие сте на моето място, мистър Краус, какво бихте направили?

Зае отново позата на покровител.

— Е — самоуверено каза той, — всичко е много просто. „Рофи и синове“ има огромни активи. Ако продадем една значителна част на борсата, можем лесно да се сдобием с достатъчно средства, за да изплатим заемите си към банките.

Сега вече й бе ясно на чия страна стоеше той.