Георги Цанев
Обич

Обичам в селска къща да замръкна,

да счупя топла пита на коляно.

И спомените бавно да ме връщат

там, дето бях и дето днес ме няма.

 

Обичам полъха на южен вятър

и в лекия вървеж посред житата,

да дишам мириса на щедро лято,

да виждам потна ризата на тате.

 

Обичам две ръчички изведнъж

около шията ми да се свият.

И в мен като в баща и като в мъж,

ще забушува обич с тройна сила.

 

Обичам да стоя на кръстопът —

едно начало с краища различни.

Защото и когато нямам път,

към обичта си пак ще се затичам.