Михаел Енде
Приказка без край (20)

ДЕВЕТНАЙСЕТА ГЛАВА
Спътниците

Утринното слънце надникна през тъмния плащ на облаците чак когато потеглиха. Дъждът и вятърът най-сетне отслабнаха, преди обяд на два-три пъти ги застигаха краткотрайни порои, но после времето видимо се оправи. Стана значително по-топло.

Тримата рицари бяха в добро настроение, закачаха се, смееха се и вършеха всевъзможни щуротии. Бастиан обаче си яздеше кротко на мулето, вглъбен в себе си. Естествено, тримата рицари го уважаваха твърде много, за да му пречат, когато мисли.

Те все още вървяха по онова скалисто плато, което сякаш нямаше край. Само дърветата се сгъстяваха и ставаха по-високи.

Атрею, който по навик летеше с Фухур и разузнаваше местността не само в посоката, по която се движеха, бе вече забелязал, че още на тръгване Бастиан бе потънал в мислите си. Той попита Дракона на щастието какво биха могли да направят, за да развеселят приятеля си. Фухур завъртя рубиненочервените си очи и каза:

— Ами много просто… Не искаше ли той отдавна да ме поязди?

 

Когато скоро след това малката компания свърна зад една скала, там я очакваха Атрею и Драконът на щастието. Те лежаха спокойно на слънцето и гледаха с полузатворени очи пристигащите.

Бастиан спря и ги изгледа.

— Да не сте изморени? — попита той.

— Ни най-малко — отвърна Атрею, — исках да те попитам дали няма да ми дадеш да пояздя Иха. Никога през живота си не съм яздил муле. Трябва да е чудесно, щом като ти изобщо не слизаш от него. Направи ми това удоволствие, Бастиан. Аз пък ще ти дам през това време моя стар Фухур.

Бузите на Бастиан пламнаха от радост.

— Ама наистина ли ще ме поносиш, Фухур? — попита той.

— С удоволствие, всемогъщи! — избоботи Дракона на щастието и му намигна. — Качвай се и се дръж здраво!

Бастиан слезе от мулето и с един скок се озова върху гърба на Фухур. Хвана се за сребърнобялата му грива и драконът полетя в небесната шир.

Бастиан добре си спомняше как бе яздил Граограман през Цветната пустиня, но да яздиш бял Дракон на щастието, все пак е нещо друго. Ако препускането с огромния огнен лъв беше опиянение и възторг, то плавното лъкатушене на гъвкавото драконово тяло нагоре-надолу приличаше на песен — ту кротка и нежна, ту гръмка и ликуваща. Особено когато Фухур правеше мълниеносните си лупинги, при които гривата, брадата и дългите ресни по краката му се виеха като пламъци и се носеха подобно на песен из небесните простори. Сребърната мантия на Бастиан се вееше зад него и огряна от слънцето, блестеше като следа от хиляди искри.

Към обяд те се приземиха при другите, които междувременно бяха разположили стана на едно огряно от слънцето каменисто било. Наблизо ромолеше поточе. На огъня вече димеше котле със супа, имаше и питки. Конете и мулето пасяха малко по-настрана на една полянка.

След като се нахраниха, тримата рицари решиха да отидат на лов. Запасите от храна бяха на привършване, най-вече месото. По пътя в гората бяха чули крясък на фазани, а май имаше и зайци. Те попитаха Атрею дали ще отиде с тях, нали беше зеленокож и страстно обичаше лова. Но Атрею отклони поканата им с благодарност. Тогава тримата рицари хванаха мощните си лъкове, преметнаха през рамо колчаните със стрелите и се запътиха към близката горичка.

Атрею, Фухур и Бастиан останаха сами. След кратко мълчание Атрею предложи:

— Бастиан, ще ни разкажеш ли пак за твоя свят?

— Какво по-точно ви интересува? — попита Бастиан.

— Как мислиш, Фухур? — обърна се Атрею към Дракона на щастието.

— С удоволствие бих чул нещо за децата от твоето училище — отвърна той.

— Какви деца? — възкликна учудено Бастиан.

— Онези, които са ти се присмивали — поясни Фухур.

— Децата, които са ми се присмивали — повтори Бастиан още по-учудено. — Не познавам такива деца и положително никой не би посмял да ми се присмива.

— Но нали си спомняш — намеси се сега Атрею, — че си ходил на училище?

— Да, спомням си за едно училище — каза Бастиан замислено. — Да, вярно. Атрею и Фухур се спогледаха.

— Очаквах, че ще стане така — промърмори Атрею.

— Какво има?

— Ти отново си загубил част от спомените си — отвърна сериозно Атрею, — този път заради преобразяването на олелийците в галиматийци. Не трябваше да го правиш.

— Бастиан Балтазар Букс — обади се сега Драконът на щастието, той говореше едва ли не тържествено, — ако се вслушаш в моя съвет, престани изобщо да използваш силата, която ти дава Златин. Иначе има опасност да забравиш и последните си спомени… а как тогава ще се върнеш там, откъдето си дошъл?

— Аз всъщност изобщо не искам да се връщам — призна Бастиан, след като помисли малко.

— Но ти трябва да го направиш! — извика уплашено Атрею. — Трябва да се върнеш и да се опиташ да излекуваш твоя свят, за да започнат пак да идват хора при нас във Фантазия. Иначе Фантазия рано или късно ще загине и всичко ще се окаже напразно!

— Но нали аз съм тук — рече Бастиан малко засегнат, — та аз съвсем наскоро дадох ново име на Месечка.

Атрею замълча.

— Във всеки случай — намеси се отново Фухур в разговора — сега е ясно защо до този момент не открихме ни най-малка следа, как Бастиан може да се върне у дома си. Щом като той изобщо не желае…

— Бастиан — каза Атрею почти умолително, — няма ли нещо, което да те тегли назад? Няма ли нещо, което да обичаш там? Не си ли спомнящ за баща си, който положително те чака и се безпокои къде си?

Бастиан поклати глава.

— Не вярвам. Може би дори се радва, че се е отървал от мен.

Атрею погледна смаяно приятеля си.

— Като ви слуша така — продължи Бастиан горчиво, — човек може да си помисли, че също искате да се отървете от мен.

— Какво говориш? — попита Атрею с дрезгав глас.

— Е — отвърна Бастиан, — вие двамата, изглежда, имате само една грижа — как по-бързо да изчезна от Фантазия.

Атрею погледна Бастиан и поклати бавно глава. Дълго време нито един от тримата не пророни дума. Бастиан започна вече да съжалява за укорите си. Сам разбираше, че не е прав.

— Мислех, че сме приятели — каза тихо Атрею след известно време.

— Да — извика Бастиан, — такива сме и ще бъдем приятели до края на живота си; Извинявайте, голяма глупост казах.

Атрею се усмихна.

— Ти също трябва да ни извиниш, ако сме те засегнали, не беше умишлено.

— Във всеки случай ще се вслушам в съвета ви — каза Бастиан помирително.

По-късно тримата рицари се върнаха. Те бяха убили няколко яребици, един фазан и един заек.

Вдигнаха стана и продължиха пътуването. Бастиан отново яздеше Иха. Следобед стигнаха до една гора със стройни високи дървета. Бяха борове, които образуваха горе толкова гъст зелен покрив, че до земята не проникваше почти никаква светлина. Затова нямаше храсти и ниски дървета.

Приятно беше да яздиш по тази мека, равна земя. Фухур си направи удоволствието да ходи заедно с останалата компания, защото, ако летеше с Атрею над върховете на дърветата, щеше да изгуби останалите.

Те вървяха цял следобед в тъмнозеления сумрак между големите дънери. Привечер откриха на един хълм развалини от крепост и сред съборените кули и стени, мостове и покои намериха доста добре запазен свод. Приготвиха се да прекарат там нощта. Този път червенокосият Хисбалд беше на ред да готви и се оказа, че го бива много за тази работа. Фазанът, който той опече на огъня, беше много вкусен.

На следващата сутрин продължиха пътя си. Целия ден те вървяха през гора, която във всички посоки изглеждаше една и съща. Едва когато се свечери, забелязаха, че явно са се движили в кръг, защото отново се върнаха при крепостните развалини, откъдето бяха тръгнали. Този път дойдоха обаче от другата страна.

— Не ми се е случвало такова нещо! — каза Хикрион и захвана да засуква черния си мустак.

— Не мога да повярвам на очите си! — рече Хисбалд и поклати червенокосата си глава.

— Не може да бъде! — избоботи Хидорн, като обиколи непохватно крепостните развалини с дългите си мършави крака.

Но това беше самата истина, остатъците от вчерашното им ядене го доказваха. Атрею и Фухур също не можеха да си обяснят как е възможно чак

толкова да са се заблудили. Но и двамата не казаха нищо.

Докато вечеряха — този път Хикрион приготви печения заек горе-долу добре, — тримата рицари попитаха Бастиан дали не желае да разкаже нещо от многото си спомени за времето, преди да дойде във Фантазия. Бастиан се извини с това, че го боли гърлото. Тъй като бе мълчал през целия ден, рицарите приеха този предлог за истина. Дадоха му няколко съвета, какво да направи, за да се излекува, и легнаха да спят.

Само Атрею и Фухур предугаждаха какво става с Бастиан.

 

В ранни зори те тръгнаха отново на път, вървяха целия ден през гората и внимаваха да се движат в определена посока… но когато се свечери, отново се изправиха пред крепостните развалини.

— Да го вземат мътните! — започна да гълчи Хикрион.

— Ще полудея! — изстена Хисбалд.

— Приятели, трябва да се откажем от тази професия — обади се Хидорн с привидно безразличен глас. — Не ни бива за странстващи рицари.

Още първата вечер Бастиан бе намерил една ниша за Иха, защото мулето обичаше понякога да е само и да се отдаде на мислите си. Обществото на конете, които не говореха помежду си за нищо друго, освен за доброто си потекло и благородните си предци, го дразнеше. Когато тази вечер Бастиан отведе животното до мястото му, то каза:

— Господарю, аз зная защо не напредваме.

— Откъде знаеш, Иха?

— Защото те нося, господарю. Какво ли не чувства едно полумагаре!

— И каква е според теб причината?

— Господарю, ти нямаш желание, което да те води напред. Вече не искаш нищо.

Бастиан я погледна изненадано.

— Ти наистина си мъдро животно, Иха.

Мулето поклати смутено дългите си уши.

— Знаеш ли всъщност в каква посока се движехме досега?

— Не — рече Бастиан. — А ти знаеш ли?

Иха кимна.

— Досега вървяхме точно към центъра на Фантазия. Това е нашата посока.

— Към Кулата от слонова кост?

— Да, господарю. И добре напредвахме, докато държахме тази посока.

— Не може да бъде — усъмни се Бастиан. — Атрею положително щеше да забележи, да не говорим за Фухур, а двамата изобщо и не подозират подобно нещо.

— Ние, мулетата, сме простички животни — каза Иха — и сигурно не можем да се мерим с Драконите на щастието. Но има някои неща, господарю, които знаем. Към тях спада и посоката. То ни е вродено. Ние никога не се губим. Затова бях сигурна, че искаш да отидеш при Детската царица.

— При Месечка… — промълви Бастиан, — да, искам да я видя отново. Тя ще ми каже какво да правя.

После той погали муцуната на мулето и прошепна:

— Благодаря ти, Иха, благодаря ти!

 

Следващата сутрин Атрею дръпна Бастиан настрана.

— Чуй, Бастиан, Фухур и аз трябва да ти се извиним. Съветът, който ти дадохме, беше добронамерен… но глупав. Откакто се придържаш към него, тъпчем на едно място. Тази нощ дълго разговаряхме с Фухур. Докато не си пожелаеш отново нещо, няма да мръднеш оттук, а с тебе — и ние. Ти неизбежно ще забравиш още твърде много, но не ни остава нищо друго. Можем само да се надяваме, че ще намериш своевременно пътя за дома. Ако останем тук, това също няма да ти помогне. Трябва да се възползваш от силата на Златин и да откриеш следващото си желание.

— Да, Иха ми каза същото — рече Бастиан — и аз вече знам следващото си желание. Ела с мен, защото искам всички да го чуят.

Те се върнаха при другите.

— Приятели — каза Бастиан, — напразно търсихме пътя, който ще ме отведе в моя свят. Страхувам се, че ако продължаваме така, никога няма да го намерим. Затова реших да потърсим единствения човек, който може да ме посъветва накъде да тръгнем. Това е Детската царица. От днес цел на нашето пътуване е Кулата от слонова кост.

— Ура! — почнаха да викат в един глас тримата рицари. Но Фухур ги прекъсна с гръмкия си меден глас:

— Откажи се от намерението си, Бастиан Балтазар Букс! Това, което искаш, е невъзможно! Не знаеш ли, че всеки може само веднъж да срещне Златооката повелителка на желанията? Ти никога повече няма да я видиш!

Бастиан се надигна.

— Месечка ми дължи много — каза той раздразнено, — не мога да допусна, че тя ще откаже да ме приеме.

— Ще видиш, че понякога нейните решения трудно могат да се разберат — отвърна Фухур.

— Ти и Атрею само съвети ми давате — отвърна Бастиан и усети, че кръвта нахлува в главата му. — Нали сами виждате докъде ни доведоха вашите съвети. Сега аз ще решавам. Решението вече е взето и нямам никакво

намерение да се отказвам.

Той пое дълбоко въздух и продължи малко по-спокойно:

— Освен това изхождате винаги само от себе си. Но вие сте създания на Фантазия, а аз съм човек. Откъде знаете, че за мен важи същото, което и за вас? Когато Атрею носеше Златин, при него нещата стояха по-иначе, отколкото при мен. А и кой ще върне Съкровището на Месечка, ако не аз? Казвате, че не можеш да я срещнеш два пъти? Но аз съм я срещал вече два пъти. Първият път се видяхме за миг, когато Атрею влезе при нея, а втория път — когато избухна голямото яйце. При мен е по-различно, отколкото при вас. Аз ще я видя и трети път.

Всички замълчаха. Рицарите — защото не разбраха за какво спорят, а Атрею и Фухур — защото наистина се разколебаха.

— Да, може би е така, както казваш, Бастиан — промълви накрая тихо Атрею. — Ние не можем да знаем как ще се държи Детската царица с теб.

След това потеглиха и само след няколко часа, още преди обяд, достигнаха края на гората.

Пред тях се разкри просторна, леко хълмиста местност, обрасла с трева. През нея лъкатушеше река. Когато достигнаха до нея, те продължиха по течението й.

Атрею пак летеше с Фухур пред групата на ездачите и правеше широки кръгове около тях, за да разузнае пътя. Двамата обаче бяха омърлушени и полетът им не беше така безгрижен, както по-рано.

Когато веднъж се издигнаха много нависоко и отидоха далече напред, те видяха, че в далечината земята е като отсечена. Зад една скалиста пропаст следваше по-ниска равнина, обрасла с гори, докъдето поглед стига. Реката пропадаше, образувайки мощен водопад. Но ездачите щяха да достигнат това място най-рано на следващия ден. Те се върнаха.

— Фухур, смяташ ли, че на Детската царица и е все едно какво прави Бастиан? — попита Атрею.

— Кой знае — отвърна Фухур, — тя е всички се отнася еднакво.

— Но тогава — продължи Атрею — тя е истинска…

— Не го казвай! — прекъсна го Фухур. — Знам какво мислиш, но не го казвай.

Атрею мълча известно време, после рече:

— Той ми е приятел, Фухур. Трябва да му помогнем. Ако ще и срещу волята на Детската царица. Но как?

— С малко късмет — отвърна Драконът и меденият му глас за първи път прозвуча така, сякаш камбаната е пукната.

Тази вечер решиха да отседнат в една празна дървена колиба на брега на реката. Тя, естествено, се оказа твърде тясна за Фухур и той предпочете да спи в небесните висини, както често правеше. Също и конете, а и Иха трябваше да спят навън.

По време на вечерята Атрею разказа за водопада и за страхотното пропадане на равнината, което бе видял. После между другото добави:

— Впрочем нас ни преследват.

Тримата рицари се спогледаха.

— Брей! Колко бяха? — извика Хикрион и започна да усуква черните си мустаци, готов веднага да скочи.

— Зад нас преброих седем — отвърна Атрею, — но те могат да пристигнат едва утре сутринта, ако приемем, че няма да спират през нощта.

— Въоръжени ли са? — пожела да узнае Хисбалд.

— Не можах да разбера — рече Атрею, — но от другите страни идват още. Забелязах шестима на запад, девет на изток и дванайсет или тринайсет се задават срещу нас.

— Да видим какво искат — рече Хидорн, — тридесет и пет — тридесет и шест души не могат да уплашат дори и нас тримата, а какво остава за Атрею и нашия господар Бастиан.

Тази нощ Бастиан не свали както друг път меча Сиканда от кръста си. Той спа, стиснал дръжката му в ръка. Насън видя лицето на Месечка. Тя му се усмихна многообещаващо. Когато се събуди, повече нищо не си спомни, но този сън укрепи надеждата му, че отново ще я види.

Когато погледна през вратата на дървената колиба в утринната мъгла, която се стелеше откъм реката, той видя очертанията на седем странни създания. Две от тях идваха пеша, а другите бяха възседнали най-различни животни. Бастиан събуди тихо спътниците си.

Рицарите препасаха мечовете си и вкупом излязоха пред колибата. Когато чакащите отвън съзряха Бастиан, ездачите слязоха от животните, а после и седмината приклекнаха едновременно на лявото си коляно. Сведоха глави и извикаха:

— Да живее спасителят на Фантазия Бастиан Балтазар Букс!

Пристигналите имаха твърде странен вид. Единият от двамата пешеходци беше с извънредно дълъг врат, който завършваше с глава с четири лица — във всяка географска посока по едно. Първото имаше весело изражение, второто — мрачно, третото — тъжно, а четвъртото — заспало. Всяко от лицата бе замръзнало в определена гримаса и изобщо не я сменяше, но притежателят им можеше съответно да обърне напред онова лице, което отговаряше на моментното му душевно състояние. Това беше демонът Четири четвърти, наричан още Темпераментник.

Другият пешеходец беше от така наречените във Фантазия кефалоподи или главокракови, по-точно същества, които се състоят само от глава и много дълги и тънки крака, без тяло и ръце. Главокраковите странстват непрекъснато по света и не живеят на постоянно място. В повечето случаи те обикалят на групи от по няколкостотин, много рядко могат да се срещнат по единично. Хранят се с билки. Този тук, който бе коленичил пред Бастиан, изглеждаше млад и червенобузест. Трите други създания, които бяха възседнали коне, едва ли по-големи от кози, бяха едно джудже, един фантом шегобиец и една самодива. Джуджето имаше златна диадема на челото и по всичко личеше, че е княз. Фантомът шегобиец можеше трудно да бъде разпознат, защото всъщност представляваше само една сянка, която никой не хвърляше. Самодивата имаше лице на котка и дълги златисти къдрици, които го обгръщаха като плащ. Цялото й тяло бе покрито със същата рунтава златиста козина. Тя не беше по-голяма от петгодишно дете.

Един от другите посетители яздеше вол и идваше от страната на засафранийците, които се раждаха стари и умираха, когато станат кърмачета. Този тук имаше дълга бяла брада, голо теме и съвсем набръчкано лице, така че за засафранийските условия беше приблизително на възрастта на Бастиан. Един син арабски дух бе дошъл на камила. Той беше дълъг и тънък, а на главата си носеше огромен тюрбан. Тялото му беше човешко, макар горната част от него, която не беше облечена и пращеше от мускули, да лъщеше като син метал. Вместо нос и уста на лицето му имаше голям орлов клюн.

— Кои сте вие и какво искате? — попита Хикрион малко троснато. Той, изглежда, не беше съвсем убеден, че посетителите са безобидни, макар да бяха поздравили според етикецията, и той единствен не изпусна дръжката на меча си.

Демонът Четири четвърти, който до този момент показваше сънливото си лице, обърна сега напред веселото и каза, като се извърна към Бастиан, без изобщо да се съобразява с Хикрион:

— Господарю, ние сме князе от различни страни на Фантазия, всеки от нас е изминал дълъг път, за да те поздрави и да помоли за помощ. Новината, че си дошъл, прелетя от страна на страна, вятърът и облаците повтарят само твоето име, плисъкът на вълните в морето възхвалява твоята слава, всяко поточе ромоли и разказва колко си всемогъщ.

Бастиан хвърли поглед към Атрею, но той гледаше демона сериозно и едва ли не строго.

По устните му не се прокрадваше и най-малка усмивка.

— Ние знаем, че си създал Нощната гора Перелин и Пустинята на цветовете Гоаб — продължи синият арабски дух и гласът му звучеше като пронизителен крясък на орел. — Знаем, че си ял, пил и си се къпал в огъня на Пъстрата смърт, след което никой друг във Фантазия не би оцелял. Знаем, че си пребродил Храма на хилядата врати, а също какво се е случило в сребърния град Амаргант. Знаем, господарю, на какви чудеса си способен. Всичко, което кажеш, се сбъдва. Затова те каним да ни гостуваш и те молим да бъдеш снизходителен и да ни дадеш да се порадваме на собствена приказка, защото си нямаме.

Бастиан помисли, после поклати глава:

— Сега не мога да направя онова, което очаквате от мен. По-късно може би ще успея да ви помогна. Но първо трябва да се срещна с Детската царица. Затова ми помогнете да намеря Кулата от слонова кост!

Съществата, изглежда, никак не се разочароваха. След като набързо се посъветваха, заявиха, че много се радват на предложението на Бастиан да го придружат. И малко след това колоната, която сега приличаше на малък керван, тръгна на път.

През целия ден към тях се присъединяваха нови пришълци. От всички посоки се стичаха не само пратениците, за които Атрею съобщи предния ден, а много повече. Сред тях имаше горски духове с рога и крака на елен, огромни нощни демони, нежни феи на цветята, малки добри зелени духове, ездачи на бръмбари, триноги, един петел с чизми, голям колкото човек, и един елен със златни рога, който бе облечен с нещо като фрак и ходеше напето.

Сред пришълците се срещаха много създания, които нямаха и най-малка прилика с човека. Имаше например мравки с медни шлемове, странни по форма странстващи скакалци, свирещи животни, които бяха с дълги клюнове като флейта, а също и трима от така наречените локвари, които се движеха по твърде странен начин, като — ако може така де се каже — при всяка крачка се стичаха и образуваха локва, а после отново приемаха нормалния си вид. Но най-невероятното от всички новодошли създания беше един двойчо, чиято предна и задна част се движеха независимо една от друга. Той имаше далечна прилика с хипопотам, само че кожата му беше на червени и бели ивици.

Междувременно бяха пристигнали около стотина нови създания. Всички бяха дошли, за да поздравят Бастиан, Спасителя на Фантазия, и да го помолят да им съчини собствена приказка. Но първите седмина бяха обяснили на новодошлите, че най-напред трябва да отидат до Кулата от слонова кост. И всички се съгласиха да се включат в шествието.

Хикрион, Хисбалд и Хидорн яздеха заедно с Бастиан начело на колоната, която междувременно бе станала доста дълга.

Привечер те стигнаха до водопада. А с настъпването на нощта колоната напусна по-високата равнинна местност и тръгна надолу по лъкатушеща планинска пътечка, като се озова в Гората от орхидеи. Това бяха петнисти и малко обезпокоителни на вид гигантски цветове. Затова решиха, когато разпъваха стана си, за всеки случай през нощта да поставят постове.

Бастиан и Атрею набраха в голямо количество от растящия наоколо мъх и си направиха мека постеля. Фухур се сви на кълбо около двамата си приятели, с глава към тях — така те се оказаха изолирани и запазени от евентуално нападение като в голяма пясъчна крепост. Въздухът беше топъл и ухаеше странно. Тази недотам приятна миризма идваше от орхидеите. Усещаше се нещо, което предвещаваше беда.