Анастас Стоянов
Двойка за всички

Момчето на съседа получило двойка и баща му тозчас довтасал при Малчо да му се оплаче.

— Кажи, комшу — посрещнал го нашият герой, — какво добро искаш от мене?

— Ти си човек известен, твойта дума се чува. Иди при учителката, че оправи работата. Ще ти бъда благодарен цял живот.

— Дадено! — съгласил се Малчо. — Но ще ми трябват и два лева.

— Пет да ти дам! — извадил онзи кесията си, като помислил, че за подкуп намеква.

— И два са достатъчни — рекъл Малчо, взел парите и още на другия ден рано-рано тръгнал към училището.

Цял ден го чакал съседът, а като се здрачило, похлопал на портата му.

— Какво стана, свърши ли онази работа с двойката на момчето — попитал той още отдалече.

— Охо, и нещо отгоре! — весело отвърнал Малчо. — Аз, комшу, съм те оправил с учението за години напред!

— Жив и здрав да си ми! — зарадвал се оня. — Че как я сколаса тъй добре?

— Ами ето как — заразказвал Малчо. — С твоите два лева отидох в книжарницата, че купих цял наръч бележници: за тебе, за домашните ти, че и за мене дори. Надписах ги, както му е редът, и помолих учителката да нанесе онази двойка на сина ти във всеки от тях. Така ще бъде и занапред…

— Чакай бре, човече, какво те помолих, какво излезе? Защо си сторил така?

— Защото тази двойка е на всички ни, които виждахме, че момчето много-много не заляга над книгата, пък никой не взе да го посгълчи или да му помогне. А обща двойка, комшу, така се оправя!

Дал му купчинката от ученически бележници и го изпратил да си върви по живо, по здраво.