Надежда Захариева
Ах, все едно

Как става тъй, че ние вечно

се разминаваме със теб —

пустиня тиха с плисък речен,

безбожен връх със равна степ.

 

И кой е степ и кой пустиня,

реката кой е, кой — върхът,

ах, все едно, щом се разминат

във нас тъгата и смехът.

 

Не смогвам аз смеха да скрия,

ти — свойта скръб да заглушиш.

На две страни от две стихии

се носят нашите души.

 

Една към друга викат вечно,

но няма с теб да разберем

кое е туй което пречи

в една душа да ги сберем.