Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1993 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Набиране
- Мартин Митов
История
- — Добавяне от Словото
На Васил Сотиров
Снощи много яко се напих.
Както казват — чак до козирката!
„Главо, ти ми пречиш — промълвих. —
Свалям те за малко…“
И нататък
стана ясно: ясен хоризонт,
нищо че на свещ го наблюдавах,
ясен хялб, преглъщан с тъмен стон,
ясен ум, макар и помрачняващ…
Ясно бъдеще пред мен, макар,
заизкачвайки му стръмнината,
да се стрепнах в острия му старт,
та… си понамерих пак главата.
И дочух как, бог да я прости,
мама от отвъд ми се обади:
„С глътката внимавай, синко, ти!
В тъмното й можеш да пропаднеш…“
Кой да слуша!
И без капка свян
викнах я: „Ела да ти налея!
Мъчно ми е, не че съм пиян,
а че утре пак ще изтрезнея!“
Край