Иван Вазов
Под лозата зелена

Под лозата зелена, до чучура хладни

        пак замислен седа…

Плувам в сладки мечти, в кръгозори отрадни,

        кули чудни града —

 

кули чудни, вълшебни, на мисъл крилата

        светлорозови, луди чеда…

И мечтая за щастье, за слава фърката —

        о, мой уме, ти нямаш юзда!

 

И мечтая да бях бил орел — син небесни…

        Ту пък — младост, без нощ, без конец,

ту блаженства в любов… ту триумфи чудесни,

        ту на гения светлий венец;

 

и мечтая на подвиги славни, грамадни

        аз да бъда светливий герой,

и мечтая… безмълвен в гроба покой

        под лозата зелена, до чучура хладни.

 

1890