Иван Вазов
Прибирание в Отечеството

I

Виждам, виждам родний край,

виждам го, не е далече,

да вървим, другари, вече,

че сърце тупти, не трай.

        Да възлезем в параплова,

        ей кат лебед там стои,

        че тръбата е готова

        третий път да изехти.

II

Щем да видим България,

нейни хубави поля,

там щем видим и ония,

що са мили на сърца.

        Тоз в дворове, друг в колиби,

        всякой, де му е честта:

        на гърди на мило либе

        ил при старий свой баща.

III

Аз роден съм по-навътре —

под поли на планина —

и въз нейна стръмнина

горский кон ще ме потътри.

        Колко сладко ще е мен,

        кат пак видя тез букаци!

        Де се лута бръз елен,

        де пей славей из габраци!

IV

И кога пристигна аз

на Балкана, там на върха

ща запея с ясен глас,

кон ми живо ще запърха.

        Как сърце ми ще се свие,

        как ще силно да забие,

        като в миг ми се открие

        родната юдол, уви!

V

Там цъфтят червени рози,

Стряма се лъщи, играй,

там расте зелено лозе,

хубав е мой бащин край:

        леко, леко като крачим:

        ще пристигнем бащин дом:

        бързо, братя, да се качим

        в параплова бежешком!

 

1874