Васил Попович
Лято

Пролет мина, дойде лято,

налетя горещина:

душно, жежко по полето,

всяк се крий на хладина.

 

Веч орача на туй време

няма нива да оре

и да пръска златно семе,

ала чака да бере.

 

И дома си преседява,

Бога моли да вали,

да изпълни клас на нива

и труда му награди.

 

По полето тма мушички,

бубулечици без брой

из цветистите тревички

мед събират рой след рой.

 

Плодовете по дървята

и овощйето по-час

зреят бързо, грозд в лозята

някак чудно мамят нас.

 

Ето вече иде време,

ден за жетва наближи,

и жетваря ще приеме

много, много добрини!