Пол Дохърти
Принцът на мрака (15)

БЕЛЕЖКА НА АВТОРА

През 1301 Едуард I и синът му жестоко се скарват — причината не е известна, макар Уелският принц със сигурност да е имал любовница и незаконен син от нея. Заради преговорите с Филип IV за сватба между дъщеря му и Уелския принц, любовницата трябвало да „се оттегли“. Вероятно същата мярка по отношение на приятеля на принца Гейвстън е била една от причините за скарването между баща и син.

Годежът и женитбата са били наложени на Англия от Папата в полза на Филип IV. Едуард Английски трябвало да ги приеме или щял да изгуби красивите, плодородни лозя на Гаскония в югозападна Франция. Договорът бил подписан през 1298 и в продължение на десет години Едуард Английски се гърчел като змия, опитвайки да се измъкне от него. Но Филип Френски бил твърд. Съществуващите документи в лондонските архиви и националната библиотека в Париж показват как Филип се канел да използва този брак, за да направи един от внуците си херцог на Гаскония, а друг — крал на Англия. Както и в модерната дипломация, подобни намерения често се обръщат срещу автора си — тримата синове на Филип нямали наследници, а синът на Изабела, великият воин Едуард III, веднага изявил претенции към френския трон и въвлякъл страната в стогодишна унищожителна война.

Увлечението на Едуард по Пиърс Гейвстън също е документирано. Повечето историци смятат, че Едуард е бил бисексуален — младият принц открито обявил, че обича своя фаворит „повече от самия живот“. Гейвстън бил гасконско парвеню, чиято майка била изгорена като вещица. Съществували обвинения, че той също се занимавал с черна магия. Най-накрая Едуард I го прогонил в изгнание, но когато синът му станал крал, Гейвстън бил извикан обратно и получил титлата херцог на Корнуол. Младият крал се оженил за Изабела, но дал всички сватбени подаръци, получени от Филип IV, включително брачното легло, на Гейвстън. Кралският фаворит организирал коронацията и я превърнал в пълен провал — храната била студена, зрители били убити при турнирите, а Гейвстън потресьл знатните английски благородници, изтъквайки превъзходството си по време на цялата церемония. Младият гасконец влошил нещата с това, че бил красив, редовен победител в турнирите и изключително остроумен, когато измислял прякори на благородниците. Така се държал до самата си смърт.

През 1312 английските барони го заловили и го завели в Блеклоу Хил в Уорикшър. Гейвстън се обърнал към един от тях, графа на Уорик, и му казал: „Милорд, нали няма да ме загрозиш, като ми отрежеш главата?“ Уорик му обещал и го пронизал с камата си в сърцето. Младият Едуард бил отчаян. Накарал да балсамират тялото на Гейвстън и го запазил в двореца си в Кингс Лангли, докато църквата не го принудила да го погребе.

Съществува интересна връзка между фаворитите на Едуард II и английското кралско семейство през последното десетилетие на двайсети век. След смъртта на Гейвстън Едуард си избрал нов фаворит, злият, но способен Хю де Спенсър, чиято гробница се намира в абатството Тюксбъри, Глостършър. Влиянието на де Спенсър върху младия крал довело до гражданска война между Едуард и Изабела. Кралицата победила. Де Спенсър умрял от ужасна смърт, а според тайните хроники Камарата на общините дала клетва никога да не допусне някой де Спенсър да стане крал. Женитбата на Уелския принц Чарлс с Даяна Спенсър, една от наследниците на Хю, която е майка на бъдещия крал, може би ще вдигне проклятието над един от най-древните английски родове.