Пейо Яворов
Молитва

Душата ми е озлобена и жестока.

Майко, бди

над своя паднал син: днес злото и порока

дишат в моите гърди.

Една ръка в ръката ми трепери —

радва се усмихнато дете…

Къде я водя аз, към увенчаните ли двери

на отричания рай — и где са те?

 

Но ти си тук, над мене дух печален!

Майко, бди —

като луна среднощна с поглед състрадален

на злодеец по престъпните следи.

 

Дете — тя вкусва сладостта на шемета да гледа

в неизбродените бездни на греха.

Не аз ли я научих? Първа бе победа

първото притворство на смеха…

На бездна по ръба, към бездна нова,

късайки попътните цветя

и дишаща безгрижно тяхната отрова,

знае ли къде отива тя?

 

Душата ми е алчаща и хладна.

Майко, бди

над двама ни: пред волята ми безпощадна

на невинността защитница бъди!