Ради Радев
Човек без магия (7)

7.

Измина месец, откакто Амагът бе проникнал в Храма на Цветовете. Уплашени, десетте Хилафи бяха повикали своя господар и учител — Върховния Каан, владетел на кралство Балх. Неговото име бе Септона.

Върховния пристигна с хиляда бойци Ечарни. Неговата лична гвардия.

Ечарните бяха най-свирепите и могъщи воини в кралството.

Те биваха отнемани още невръстни от родителите им. Деца, показали необичайни магически способности. След това в продължение на петнасйсет години се обучаваха на бойни изкуства и Черна магия. И също така да почитат и да се кланят само на един човек — Върховния Каан.

Ечарните се обличаха в светло зелено. Предводителите им се отличаваха от останалите по избръснатите глави с оставени дълги коси (конски опашки) в средата на темето. Думата „Ечарни“ внушаваше страх.

Десетте Хилафи бяха коленичили пред своя току-що пристигнал Господар. Търпеливо чакаха неговите въпроси.

Септона бе мъж с орлов нос, а лицето му бе изпито и вглъбено. Бе висок и слаб. Одеждите му преливаха от един цвят в друг и никой не можеше да каже как точно е облечен. Очите му приличаха на онези звезди, които лудите звездобройци наричат НОВИ. Под тях имаше черни торбички и кръгове със същия цвят. Косата му бе дълга, сплъстена и черна като лоното на пещера. Върховния Адепт строго попита:

— Значи твърдите, че общите усилия на десетима ви са били непосилни да спрат един Амаг?

— Да, господарю. Той бе неподвластен на всяка известна нам магия.

— А Ечарните? Всеки от вас има по десет на разположение.

Един от коленичилите Хилафи съобщи:

— Те също бяха безсилни, господарю. Амагът уби двама Ечарни и проникна в Храма на Цветовете. Щяхаме да го последваме, но Храма е поставен под Магическа Възбрана.

— Човек без Магия е успял да убие двама Ечарни? Велики Тонгог, този сигурно е Амагът от Предсказанието.

— Да, господарю, и ние мислихме над тази възможност. — съгласиха се десетте магьосници.

Каанът се замисли за момент. После се обнадежди.

— Все пак Храмът на Цветовете е известен и като Храм на Смъртта. В него има Черни Заклинания на Самаел, магии-капани и книги за Некромантия, които са способни да подлудят или да убият всеки нормален човек. Възможно е Амагът да намери смъртта си, погубен от самите вълшебства, които се мъчи да изучава.

Десетте велики мага понечиха да се съгласят с господаря си.

Внезапно ги сепна страхотен тътен, като от избухнал вулкан. Каанът Септона ведно с декадата магьосници се обърна към Храма на Цветовете. В този момент изглеждаха изплашени и не толкова велики и достолепни.

Храма на Цветовете бе станал видим завинаги. Освен това се тресеше. Като от земетресение. Сякаш го удряха мълнии. Само че отвътре. От белоснежните му стени се къртеха бели камъчета. А златния му купол ръсеше жълти люспици злато.

Маркус разлистваше поредната книга със светещи букви. Вече бе овладял магиите от пет цвята. А също и заклинания, с които да Енволтува храна и вода. Името й бе Книга на Предсказанието. На първата й страница имаше само две изречения. Останалите листове бяха бели и чисти, като задната страна на надгробна плоча.

Пръстът на Маркус се придвижи по светещите редове. Устните му мърдаха беззвучно:

„Риб рид ве аронани нуно Рюдюлосер.

Бен хекрес ибиг Мюлук декада Муронани.“

Превода на тези редове гласеше:

„Ще дойде мъж без магия от Изток.

Той ще низвергне Адепта и ще убие десетте Архимаги.“