Читателски коментари (за „Трепетлика “ от Теодор Траянов)

Детски спомен, дълбоко отпечатал се в съзнанието до там, че стиховете изникват сами…в моментите, когато душата има нужда от тях. Успокоение, печал или начин да изкажеш това, за което не намираш думи…в опита да пораснем или когато се опитваме да си спомним какво е да си дете. Благодаря!