Теодор Траянов
Трепетлика

Огря луната сребролика

в дълбока полунощна вис,

потръпва тъмна трепетлика,

потръпва бледен всеки лист.

 

Потръпват, шъпнат будни вейки,

шуми невидим хоровод,

потръпва, пита ме полека

скръбта на цял един живот.

 

Къде е златната царкиня

на твоя детски чуден лес,

шума на езерото синьо

и първия ни взор злочест?

 

Спомни си първата ни дрямка,

съня и шепота ни глух,

попитай мойта бледна сянка

чие сърце почива тук.

 

Заспива тъмна трепетлика,

безмълвно тръпне всеки лист,

сълза от лунен поглед блика

и гасне в полунощна вис.