Теодор Траянов
Старобългарски псалом

На илинденските герои

Да славим свещения кедър,

що в бранните нощи шуми,

шуми и вести за победа

над вражески черни земи!

Гадае той тяхния жребий

по кобна червена звезда

че огън и меч ще изтреби

сеитби, гори и стада!

 

Реките гробове ще влачат

и вълци ще вият по тях,

в утроби деца ще заплачат,

скалите ще тръпнат от страх!

И пролет, и лято, и есен

ще минат низ пусти страни,

ръждата с отровната плесен

ще спомнят за живите дни!

 

Над гроба на мрачния Каин

ще сипат фъртуните сняг

и дух, безподслонен, разкаян,

ще хлопа на нашия праг!

Ще хлопа духът на свирепост,

на зло и на вражеска стръв,

що вдигнал бе дяволска крепост

над български кости и кръв.

 

Но ангелска мъст ще погълне

завета на благия бог,

ще гръмнат всред ярост и мълнии

словата на гневен пророк!

О, в нас любовта бе велика,

велика и мъката бе!

На бран днес животът ни вика,

зове ни земя и небе!