Теодор Траянов
Пролетно обручение

Очакващо безмълвие

над полска шир трепери,

с предзнойний сън се слива

на зрелите цветя!

Те чакат свойто пладне

лъчите да разпери,

за сродний дъх бълнуват,

на свойта мечта!

 

И чашките презрели

в неясна радост трепват,

изхвръкнал се разнася

желаещий прашец,

обрученото цвете

страдания възсепват,

но щастието пламва

в завехвалий гледец!

 

Над полското безмълвие

мечти за радост плуват,

разнася се прашецът

на всеки мъжки цвят!

Обручени утроби

в неясна страст бълнуват,

във тръпен сън познали

жениха непознат!