Пенчо Славейков
Късмет

Когато господ-бог привърши в небесата

небесни залисии, той слезе на земята

и съзова по свят що имаше роди,

световния късмет да им разпореди.

 

Застана Турчина пред него първо тамо —

на сърмошит чепкен ръкавите зад рамо —

и стори темане. „Най-първи се вести,

продума господ-бог — какво желаеш ти?“

 

— Аллах — отвърна той, — дай мене Агалъка!

Да владам, знаеш сам, това ми е най-сръка.

Но воля твоя пак — каквото кажеш ти:

човек върши туй, Аллах що отреди!

 

„Да бъде!“ — рече бог… А ей че се задава

безочливия Грък: пред бога той застава,

като че не пред бог, ами пред свой ортак —

засукал на кравай чак до уши мустак.

 

— О Кириос, дари на мене Агалъка —

избърболеска той; — ти знаеш не за мъка

е Гърка Грък роден… Късмет според човек!

А пък поминъка со Агалък е лек.

 

„Да — каза бог, — но виж, че Турчина превари

и зе го. Избери ти дар от други дари.“

— Когато е така, дай мене Хитростта:

и с нея видя щем да минем на света!

 

„Да бъде!“ — рече бок… А още недорекъл,

ей чорлавий Еврей се прязглава затекъл,

с брада до пояс чак, и блед и запъхтян,

отмеря отдалеч метан подир метан.

 

— Дай мене, Яхова, каквото ми се пада!

На верния си раб дай малката награда —

дай Агалъка мен… Мерак ми е това…

И с малкото съм аз доволен, Яхова!

 

„Ей, Агалъка го отнесе веч Агата,

следнего Гърка пък отиде с Хитрината —

остава…“ — Яхова, Парата дай тогаз!

И с най-нищожното съм пак доволен аз.

 

„Да бъде!“ — рече бог… А ето низ баиря

и Българина се задава най-подиря,

нехайно замотал един през други крак,

над вежди рунтави нахлупил сив калпак.

 

Дохожда, спира се и все се пак втелесва,

и гузно по тила с два пръста се почесва:

— Дойдох ти, господи, да ме даруваш с дар —

дари ми Агалъка… да бъда господар…

 

„Де беше по-напред? Раздяла вече стана

и зарад теб сега един късмет остана.“

— Прощавай, господи, по пътя закъснях:

па малко и таквоз… на път се поуспах.

 

Царвули нали е, изсъхнаха по жега,

та да покиснат ги изух, да ми не стега,

а пуста дрямка… На че там съм и заспал.

„Затуй ще мъкнеш ти сега такава хал! —

 

отвърна господ-бог: — Такъв ти е късметя!

Кисни цървулите! И таз, що те сполетя,

ти подир ралото влачи я чак до гроб…

Земята работи — и неи бъди роб!“