Димитър Бояджиев
До вчера

Мефистофел Фаусту:

За себе Бог избра си вечното сиянье;

нас, демоните, той постави във вечен мрак,

а вий сте длъжни да изпитвате ту нощ, ту ден.

До вчера над душата мрачна нощ

зловещо бе разперила криле си,

а миг един честит тегла, сълзи

бог знае де ги поврага отнесе.

 

Но утре нова скръб ще, може би,

във мене ядни нокти да забие

и нов, беззрачен мрак духът смутен

като с саван гробовен ще покрие…

 

Сълзи и радост…радост и сълзи…

но, ах, втръсена вече е душата

от тоя хаос неизходен — и копней

тя лудешки за участ по-благата!…